Решение № 776 от 21.08.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Сливен, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20252230103843 по описа за 2025 година

В исковата молба на С. Я. Я. от гр. Сливен се твърди, че е сключил със "СТИК КРЕДИТ"АД Договор за потребителски кредит /№ 1288569 от 01.03.2025г./, по силата на който дружеството се задължило да му предостави сума в размер на 700лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 42,58%. Съгласно нарочна договорна клауза, мъжа бил длъжен в определен срок да предостави обезпечение на кредита – поръчител или банкова гаранция, а ако не стори това, за него възниквало задължение за заплащане на неустойка 0.9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който обезпечението не е предоставено. Тъй като той не осигурил обезпечението, на това основание му било начислено задължение в размер на 984,53 лева, чието заплащане било разсрочено с погасителния план, с който следва да се погасяват главницата и договорната лихва.

Сочат се множество пороци на процесния договор, представляващи нарушения на разпоредби от не един нормативен акт /закон/, при което се извежда становище, че същия е нищожен и се иска да бъде прогласен за такъв.

Ищецът претендира сторените от него разноски по делото.

В едномесечният срок за писмен отговор "СТИК КРЕДИТ" АД депозира такъв. Излага становище, и също подробни аргументи, за неоснователност на претенциите. Също претендира разноски.

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

1

С нарочно писмено изявление ищеца, чрез пълномощника си, поддържа иска. Също чрез писмено изявление, също на проц.представител по пълномощие, ответника поддържа възраженията си против иска.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

От документът, представляващ листи 7 и сл. от материалите по делото се установява, че 01.03.2025г. между С. Я. и "СТИК КРЕДИТ" е бил сключен договор- за потребителски кредит предоставен от разстояние, с № 1288569, по силата на който му е предоставен паричен кредит в размер на 700лв., при годишен лихвен процент- 36,00 и годишен процент на разходите 42.58.

Посочена е и общата сума за плащане от мъжа, изчислена към момента на сключване на договора- 878.11лв. Следва да бъде върната на 12 месечни вноски.

В чл.І.1,т.11 е записано, че страните се споразумяват, че договора ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство. Изискванията към обезпечението са предвидени в чл.19 от договора. Ако кредитополучателя не изпълни това си задължение в 3-дневен, за него възниква задължение за плащане на неустойка в размер на 0.9%....-чл.29.

Част от този документ, а и от доказателствения по делото материал, е погасителен план. От същия е видно, че на Я. е начислена неустойка в размер на 984.53лв.

Част от доказателствения по делото материал са и Общите условия на дружеството.

Така установените факти и останали недоказани такива, налагат следните правни изводи:

Предявен е установителени иск; основан е на твърдение за нищожност/недействителност на процесния договор. Цитират се в тази връзка разпоредби от различни нормативни актове.

Според съда, установи се категорично, а то и не е спорно по делото обстоятелство, че страните по делото са били в договорни отношения. По силата на същите, ответното дружество е предоставило, дейност, включена в предмета му на дейност, на ищеца паричен кредит, а той е сключил договора именно като физическо лице. Поради това се налага извода, че процесния договор е за потребителски кредит. Ето защо и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9 ал.1 от същия, договора за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредитора предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Страни по него са потребителя и кредитора - ал.2. Този нормативен акт съдържа редица изисквания- към начина на сключване на такъв договор, към неговото съдържание и др., някои от които са 2 императивни. В рамките на това изложение съда ще разгледа една конкретна такава, защото тя е една от онези, на които ищеца основава претенцията си.

Съгласно т.9 от чл.11 ал.1 от ЗПК, договора трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Видно от чл.19 ал.1, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид ...., изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгл.ал.4, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБългария.

Клауза в договор, с която се надвишава този размер, е нищожна.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,т.т.7-12 и т.20 ...., договора за потребителски кредит е недействителен.

В случая може да се заключи, че процесния договор е недействителен/нищожен, поне при две съображения. Така е, защото е недействителна клаузата, предвидена в чл.29 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка за това, че потребителя/кредитополучател не е осигурил гарант по договора за кредит или надлежно обезпечение. Начисляването й е признато в писмения отговор, поради което е несъмнен по делото факт. Нещо повече, заплащането й е включено в съставения към договора погасителен план и представлява част/компонента, съдържаща се във всяка една месечна вноска. При това тя е най-голямата, всъщност значимо по-голямата по размер част от съответната вноска. Нещо повече, според съдията-докладчик тя представлява ползван от кредитора способ за получаване на допълнителен доход и за заобикаляне на законовата забрана за прекомерно голям ГПР в договорите за потребителски кредит. В този смисъл клаузата е недействителна-нищожна, както по смисъла на общите разпоредби на облигационното ни право- чл.26 от Закона за задълженията и договорите- като заобикаляща закона, така и на специалния закон- ЗПК, предвиждащ недействителност на клаузата за ГПР, ако той надвишава пет пъти годишния лихвен процент. А в случая с добавянето на сумата за неустойка към дължимите главница и възнаградителна лихва, надвишението на ГПР е много повече от пет пъти.

Т.е., клаузата в процесния договор за ГПР е недействителна, което довежда до извод, че такава липсва. А това означава, че и самия договор е недействителен- на осн.22 във вр. с чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК. Ето защо иска е основателен.

При този изход на делото на ищеца се следват направените от него разноски по делото- чл.78 ал.1 от ГПК. Те в случая са в размер на 663,41лв., от тях 77,41лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото и 586,00лв.3 възнаграждение за пълномощника-адвокат.

По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответника не се присъждат разноски.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен, на осн.чл.22 във вр. с чл.19 ал.4 вр. чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК, сключения между С. Я. Я. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.Н.М. от ЯАК и "СТИК КРЕДИТ"АД с ЕИК 202557159, със седалище гр.Шумен и адрес на управление на дейността- пл."Оборище“ № 13Б, Договор за потребителски кредит № 1288569/ 01.03.2025г.

ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ"АД с ЕИК 202557159 да заплати на С. Я. Я. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последния разноски- 663,41лв./шестстотин шестдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/, с равностойност 339.20 евро /триста тридесет и девет евро и двадесет евроцента/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на "СТИК КРЕДИТ"АД с ЕИК 202557159 да бъде осъден С. Я. Я. с ЕГН ********** да му заплати разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване и може да бъде обжалвано по следния начин: с жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ за всяка страна от момента на връчването му, пред Сливенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4