Решение № 5 от 17.02.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Павликени, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно наказателно дело № 20254140200116 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН

Образувано е по жалба на В. П. П., чрез адв. Б. К. от АК – Б. против НП № ***/07.04.2025 г. издадено от Началника ОО „АА“ – гр. В. Т., с което на В. П. П. е наложено административно наказание глоба, в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

В жалбата е оспорено наказателното постановление като неправилно и издадено при нарушение на материалните и процесуалните правила. Оспорва се да е извършено вмененото на лицето нарушения, както от обективна така и субективна страна. Било нарушено правото на защита на жалбоподателя, не било описано правилно цифром и словом нарушението, липсвало посочване на конкретни законови предпоставки, посочената като нарушена разпоредба – чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП не кореспондирала със санкционната такава. Поддържа НП да е издадено при липса на компетентност с довод, че според разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП контролни правомощия по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП ИААА няма, а с такива разполагат единствено служители на Агенция „Митници“ и АПИ. Наред с това излага становище, че проверката била извършена само въз основа на представени от водача документи – кантарна бележка и товарителница, които не били обследвани от АНО. На следващо място по отношение наложеното наказание, за което сам от една страна твърди, че е в минималния допустим от закона размер, посочва, че не били отчетени смекчаващите и/или отегчаващи отговорността обстоятелства, а от друга липсвали отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят налагане на наказание в необосновано висок размер. С тези доводи към съда е отправил искане за отмяна на атакуваното НП.

Постъпило е писмено становище от страна на Началника на ОО „АА“ – В. Т. с 1 твърдения, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, съдържащи всички зконоворегламентирани реквизити, при ясно описана фактическа обстановка относно извършеното нарушение. Поддържа липса на предпоставките по чл. 28 ЗАНН и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

За административно наказващият орган, редовно призовани, представител не се явява.

В придружителното писмо с преписката, са били изложени допълнителни доводи във връзка с вмененото нарушение, като се моли НП да бъде потвърдено.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.03.2025 г., на път III-303, 42 км на пътна отбивка, намираща се преди с. М., общ.

П. св. В. М. – инспектор към ОО „АА“ – В. Т. спрял за проверка - влекач „***“ с peг. № *** от категория N3 с две оси и прикачено към него полуремарке модел „***“ с peг. №*** от категория 04 – с три оси, и двете собственост на „***. Установил, че водач на МПС-то бил жалбоподателят В. П., както и че той извършва обществен превоз на товари – „пшеница“, за което последният представил товарителница серия V-3 с № ***/17.03.2025 г., по маршрут от гр. К. до гр. К., удостоверено с пътен лист с № ***, със съчленено ППС с пет оси.

При проверка с техническо средство - електронна мобилна везна марка DINI ARGEO с платформа модел PL1-DFWL с номер***, PL2-DFWL с номер *** било констатирано, че натоварването на втора единична задвижваща ос на МПС с рег. № *** е 13585 кг при максимално допустимо натоварване на описаната ос от 11500 кг. Установено е претоварване с 2085 кг от извършеното контролно измерване. Измерването е извършено в присъствието на водача.

На място бил съставен АУАН бл. № ***, в който актосъставителят описал горните факти и ги квалифицирал като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение трето ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на изънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил предявен на В. П., който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН – писмени възражения не били депозирани.

Впоследствие на 07.04.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 177, ал. 3, т. 1 предложение трето от ЗДвП водачът бил наказан с „Глоба“ в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. При разпита на служителите на ОО „АА“ – В. Т. – инспекторите В. М. и А. М. независимо един от друг излагат сведения за проведената проверка и нейния ход, в това число относно вида на превозвания товар, дестинацията на превоза, които установили от представена от водача товарителница и пътен лист, данни за превозното средство – влекач с полуремарке, установеното претоварване на втора задвижваща ос на влекача с 2085 кг над допустимите 11500 кг. Показанията на контролните органи са логични и последователни. В тази връзка е принципно вярно, че АУАН не се ползва с презумптативна доказателствена сила, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като те не са източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателства – тикет № ***/17.03.2025 г., от съдържанието на който се установява установеното измерено с електронна везна 2 натоварване на всяка от осите на превозното средство. Видно от отразеното в тикета е отчетено натоварване на първа ос от 7925 кг, на втора ос - 13585 кг, на трета ос – 10865 кг, на 4-та ос – 11835 кг и на 5-та ос – 10470 кг или общо 54680 кг. Тази информация, съчетана със свидетелските показания на проверяващите служители на ООАА – В. Т., създават убедителна основа за изводи относно безспорна установеност на констатираното претоварване на ос, коя ос и количественото му изражение.

От приобщените по делото заповеди на министъра на транспорта и изпълнителния директор на ИААА се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия орган да упражняват правомощия с оглед императивните норми на ЗАНН и съобразно своята длъжност в административнонаказателното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Не се споделят от състава на съда оплакванията в жалбата относно липсата на компетентност на актосъставителя и на издателя на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в редакцията, актуална към датата на установяване на процесното административно нарушение, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Нормата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по същия закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в него, т. е. и от длъжностните лица към ИААА. В тази връзка., настоящият състав на съда не споделя доводите, наведени във въззивната жалба, че с разпоредбата на чл.

167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, законодателят е въвел изключение от предвидената в чл. 166 от същия закон законова компетентност. Разглежданите разпоредби следва да бъдат анализирани и прилагани съвместно. В тях е предвиден комплексен контрол на нарушенията свързани с надвишаването на общата маса или осовото натоварване на МПС, нормативно възложен, както на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура", така и на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Целта на ЗДвП, съгласно чл. 1, ал. 2 от закона, е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване от моторните превозни средства. Именно поради тази висша цел, всеки от контролните органи, предвидени в него, има задължение, при установено нарушение, като това, за което е издадено НП, предмет на проверка пред въззивния съд, да предприеме съответните действия за налагането на административно наказание на нарушителя. Горният извод се подкрепя и от направените с ДВ бр. 64 от 2025 г. (в сила от 07.09.2025 г.) в ЗДвП изменения, включително и на разгледаните по-горе разпоредби, с които законодателят е внесъл по-голяма яснота относно законовата компетентност на всяка от предвидените в него служби за контрол, вкл. и за съставянето на АУАН и НП за нарушения от вида на процесното – виж. чл. 167а, ал. 1, т.

3 и ал. 2, т. 8 ЗДвП изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в редакцията, актуална към датата на издаване на процесното НП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Разпоредбата е обща и урежда издаването на НП за всички нарушения регламентирани в ЗДвП, с изключение на тези, за които е предвидено налагане на административно наказание, чрез 3 издаването на фиш.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че органът, съставил АУАН, и органът, издал НП, са компетентни, първият ex lege (по силата на правната норма), вторият, предвид нарочното му упълномощаване от министъра на транспорта и съобщенията за издаване на НП за установени нарушения по ЗДвП с приложената по делото на РРС Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. Следователно АУАН и издаденото въз основа на него Наказателното постановление са съставени от компетентни органи.

Съгласно чл. 23 от Глава четвърта – контрол на средствата за измервана от Закона за измерванията (ЗИ), на контрол по реда на тази глава подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, наричани по-нататък "средствата за измерване", които се използват в случаите по чл. 5 и са определени в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Процесната електронна мобилна везна, с която е извършено измерването отговаря на нормативните изисквания и е преминала текуща метрологична проверка. Доказателства в тази насока са представени от АНО на лист 42-52 от делото.

От безспорно установената фактическа обстановка, В. П. управлявал ППС, превозващо пшеница, като натоварването на втора единична задвижваща ос на влекача надвишавала максимално допустимото натоварване, посочено в чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. Това нарушение изпълва състава на записаната от АНО правна норма на чл.

139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В член 8, ал. 2 от Наредба № 11 е указано как се осъществява движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя.