Решение № 1473 от 09.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………/………..12.2019 год., гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. д. № 1581 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.К.Д. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2645/13.06.2019 год., постановено по гр. дело № 16850/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които въззивникът (ответник по исковете) Д.К.Д. *** е осъден да заплати на С.В.О., роден на *** год. в гр. Волгоград, Руска федереция, с адрес гр. Варна, ул.“Воден“ № 25, ап. 1 следните суми: сумата от 3 000 евро (три хиляди евро) – главница, дължима на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, получена от ответника Д.Д. по прекратен договор за влог, сключен между ищеца С.О. и трето лице, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на сезиране на съда – 6.11.2018 год. до окончателното и́ изплащане и сумата от 1 788, 52 лева – лихва за забава за времето от 06.10.2015 год. до 06.10.2018 год., начислена върху главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което е и необосновано.

Твърди се, че в хипотезите на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, съобразно дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на обуславящия иск за заплащане на сумата от 3000 евро, за уважаването на иска не е достатъчно ищецът само да докаже даването на сумата на ответника, но е длъжен да докаже и че основанието за даване на сумата не се е осъществило или е отпаднало. Според въззивника в случая ищецът не е установил обогатяването на ответника, съответно обедняването си за сметка на последния, нито причинно-следствената връзка между обогатявнето и обедняването, както изисква институтът на неоснователното обогатяване, не е доказал също и факта на отпадане на основанието, на което ответникът евентуално е получил процесната сума от 3000 евро, като изводите на РС-Варна в обратен смисъл са неправилни и в разрез със събраните по делото доказателства.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, насрещната страна С.В.О., гражданин на Руската федерация, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в обжалваните от ответника части за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски. Излага съображения.

От ответника по исковете Д.Д. е подадена и частна жалба против Определение № 9418/23.07.2019 год. по гр. дело № 16850/2018 год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което по молба на ищеца е изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските и в негова полза са присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на 800 лева.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Жалбоподателят навежда, че след като до приключването на устните състезания в първата инстанция ищецът не е представил доказателства за извършени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, разноски за това не следва да му се присъждат, а представените след този момент доказателства не следва да се ценят.

Отправено е искане за отмяна на определението.

В писмен отговор насрещната страна С.О. оспорва частната жалба, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.

В съдебно заседание въззивникът Д.Д., чрез процесуален представител, поддържа въззивната и частната си жалби, настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемият С.О., чрез процесуален представител, оспорва жалбите, поддържа писмените си отговори. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1788, 52 лева до претендираните 2443, 33 лева за периода от 01.10.2014 год. до 05.10.2015 год., не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба и последвалите я уточнителни молби ищецът С.О., гражданин на Руската федерация, е навел следните твърдения:

С пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание с рег. № 3888/29.04.2013 год. и № 3889/29.04.2013 год. на нотариус Жана Тикова, ищецът е упълномощил ответника да сключва от негово име и за негова сметка договори за придобиване на недвижими имоти в РБългария. Въз основа на горното пълномощно, на дата 12.07.2013 год. ответникът Д. Д. е сключил с трето лице – М.И., договор, именуван „договор за депозит“, по силата на който последната е поела задължение да обедини два апартамента и ателие в сграда в гр. Варна, ул. “Петко Каравелов“ № 34 в едно жилище и да го продаде на ищеца срещу уговорена в договора цена, която ищецът да плати. Предвид съдържанието на договора от 12.07.2013 год. по същността си той представлява предварителен договор за покупко-продажба на описания в него имот. За изпълнение на задълженията по договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 10 000 евро. В деня на сключването на договора (12.07.2013 год.) ответникът, действайки като пълномощник на ищеца, е заплатил на насрещната страна по договора сумата от 3000 евро.

На 30.09.2014 год. ответникът, като пълномощник на ищеца, е сключил с третото лице М. И. анекс, с който действието на договора от 12.07.2013 год. е прекратетно. В анекса е отбелязано, че всички разменени суми по договора от

12.07.2013 год. са върнати и страните нямат претенции. На последната страница на екземпляра от договора от 12.07.2013 год., съхраняван у насрещната по този договор страна М. И., се съдържало и изявление на ответника Д. Д., че сумата, платена при подписването на договора в размер на 3000 евро, е изплатена.

През месец октоври 2018 год. ищецът узнал за сключения от пълномощника му Д.Д. анекс, с който договорът от 12.07.2013 год. е прекратен, както и че сумата от 3 000 евро е върната на ответника, но ответникът и до настоящия момент не е възстановил горната сума на ищеца.

Въз основа на изложеното ищецът счита, че ответникът му дължи връщане на сумата от 3000 евро, заедно със законната лихва, считано от 01.10.2014 год., т. е., от деня, следващ деня, в който ответникът е получил обратно сумата, до окончателното и́ изплащане.

При така наведените твърдения са отправени искания: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 евро (която сума според ищеца била получена от ответника на отпаднало основание), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 2 443, 33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3000 евро за периода от 01.10.2014 год. до 06.11.2018 год. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът оспорва исковете, счита, че са неоснователни. По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за период преди подаването на исковата молба прави възражение за погасяването му по давност.

Не оспорва, че ищецът го е упълномощил да сключва от негово име и за негова сметка договори за закупуване на имоти на територията на РБългария при цени и условия по преценка на ответника, вкл. и да сключва предварителни договори и анекси, както и да заплаща суми (капаро и окончателна цена) във връзка със закупуването на имоти.

Твърди, че по повод придобиването от ищеца на имоти – апартаменти с № 1, 2 и 3 в сграда в строеж, находяща се в гр. Варна, ул. Петко Каравелов № 34 – въз основа на предоставените му от ищеца пълномощия с пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание с рег. № № 3888 и 3889 от дата 29.04.2013 год., на дата 12.07.2013 год. е сключил договор с трето лице – М.И. (която към момента на сключване на договора е била носител на правото на строеж на описаните апартаменти) и в деня на сключването на договора е заплатил на лицето М.И. депозит в размер на сумата от 3000 евро, предоставена му по–рано от ищеца.

През месец септември 2014 год., съгласно клаузите на чл. 1 и чл. 2 от договора от 12.07.2013 год., насрещната страна по този договор М.Т.И., посочила юридическо лице – „Пропърти инвест 2014“ ЕООД – Варна (което към този момент е било собственик на обединените в едно жилище два апартамента и ателие, ведно с принадлежности, предмет на договора от 12.07.2013 год.), което да продаде описания имот на ищеца. На 30.09.2014 год., преди сключването на анекса за прекратяване на договора от 12.07.2013 год. и сключването на нов предварителен договор с посоченото от М.И. юридическо лице – собственик към този момент на обединените в едно жилище два апаратмента и ателие в сградата в гр. Варна, ул. Петко Каравелов № 34, М. И. поискала от ответника да потвърди писмено върху нейния екземпляр от договора от 12.07.2013 год., че „сумата, платена при подписването на договора [от 12.07.2013 год.] в размер на 3000 евро, е изплатена“, след което на същата дата оформили и анекса, с който действието на договора от 12.07.2013 год. било прекратено.

Настоява за отхвърляне на предявените против него искове и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковете си.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител уточнява, че процесната сума от 3000 евро е била прихваната като плащане за апартаменти с № № 1, 2 и 3 по сключения след прекратяването на договора от 12.07.2013 год. нов предварителен договор за продажбата на имота от дата 30.09.2014 год. с търговското дружество „Пропърти инвест 2014“ ЕООД – Варна, собственик на имота към него момент, за което са съставени и разписки. Настоява за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от съвпадащите си изявления на страните, че с пълномощно с рег.

№ № 3888/29.04.2013 год. и № 3889/29.04.2013 год. на нотариус Жана Тикова, с нотариално заверени подпис и съдържание, ищецът С.О. е упълномощил ответника Д.Д. да сключва от негово име и за негова сметка договори за придобиване на недвижими имоти в РБългария, както и че ищецът е предоставил на ответника и сумата от 3000 евро във връзка с овластяването на последния и изпълнение на задължения по договора.

Въз основа на горното пълномощно, на дата 12.07.2013 год. ответникът Д. Д., в качеството си на пълномощник на ищеца, е сключил с трето лице – М.И., договор, именуван „договор за депозит“, по силата на който М. И., като носител на вещното право на строеж върху апартаменти № 1 и № 2 и ателие № 3, на втори етаж в сграда в строеж, находяща се в гр. Варна, ул. Петко Каравелов № 34, е поела задължение да обедини двата апартамента и ателието в едно жилище, след което тя или посочено от нея юридическо лице да продаде на ищеца новообразувания имот срещу сумата от 163 000 евро – чл. 1, 2 и 3 от договора.

Видно от договора от 12.07.2013 год. в деня на сключването му ответникът, действайки като пълномощник на ищеца, е заплатил на насрещната страна по договора сумата от 3000 евро.

На

30.09.2014 год. ответникът Д. Д., в качеството си на пълномощник на ищеца по пълномощното от 29.04.2013 год. и третото лице М. И. са сключили анекс, с който действието на „договора за депозит“ от 12.07.2013 год. е прекратетно. В анекса е отбелязано, че всички суми, изплатени по договора от 12.07.2013 год. са върнати и страните нямат претенции една към друга.