Решение № 9 от 16.01.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр. Лом, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20231620200371 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2300100 от 12.07.2023 г . на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, на „*** – Лом, ЕИК 202446708 в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 800.00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл.

416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че не е определил и отчел размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит на ***, назначена на длъжност „продавач-консултант“, придобит в същото предприятие – лицето е придобило право на 4,2 % към м. октомври 2022 г., а от представената разчетно-платежна ведомост за м. април 2023 г. са му начислени 2,4 %.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останало административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание се явява адв. Д. Ц. от МАК. Същият моли съда да отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да се приложи чл. 415в от КТ.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален 1 представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Моли да бъде потвърдено, като подробни аргументи развива в писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 23.05.2023 г. и на 30.05.2023 г. свидетелите С. Ш., Л. Р. и Р. И. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка най-напред на място, а след това и по документи в обект на *** – Лом - хранителен магазин, находящ се в с. Долно Линево. При проверките инспекторите констатирали, че дружеството в качеството си на работодател не е определил и отчел размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит на ***, назначена на длъжност „продавач-консултант“. Лицето работело без прекъсване при същия работодател от 05.10.2015 г. до 30.05.2023 г. – момента на проверката по документи и било придобило право на 4,2 % към м. октомври 2022 г., дължими към 24.11.2022 г. според представения трудов договор. От представената разчетно-платежна ведомост за м. април 2023 г. обаче на * били начислени 2,4 %. За извършената проверка е съставен протокол с № ПР2319315/31.05.2023 г. На 16.06.2023 г. в присъствието на упълномощено от управителя Ц. Ц. лице – **, е съставен АУАН № 12-2300100 от св. С. Ш. в присъствието на свидетелите Л. Р. и Р. И. за нарушение на чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ във вр. с чл. 355, ал. 4 КТ. Актът е подписан и получен от упълномощеното лице. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение /озаглавено „обяснение“ от управителя на дружеството/. В същото се посочва, че разликата в неначисления клас ще бъде начислена към заплатата на лицето и изплатена със заплатата за м. май 2023 г. На 12.07.2023 г. н аказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12-2300100, с което наложил на дружеството - работодател 2 имуществена санкция в размер на 1 800,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следното:

Съгласно чл. 12, ал. 2 НСОРЗ: „За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т. ч. на различни работни места и длъжности “. В чл. 355, ал. 3 и ал. 4 КТ е уредено как се зачита трудовия стаж за 1 месец и за 1 година.

В настоящия казус са нарушени именно тези разпоредби, което се доказва от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, които потвърждават какво са установили на място и от представените им документи. Техните показания са в синхрон със събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол, трудов договор, разчетно-платежни ведомости. Видно от същите, действително ** * е работела без прекъсване при същия работодател от 05.10.2015 г. до 30.05.2023 г. и е придобила право на 4,2 % допълнителното трудово възнаграждение, но са й начислени 2,4 %.

Всъщност това нарушение не се оспорва, но се твърди, че става дума за техническа грешка. Несериозно е обаче да се твърди, че дружеството е с нов счетоводител, който няма как да изчисли процента от 2015 г., при положение, че служителката * е работила без прекъсване при същия работодател.

Дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, който предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…, Жалбоподателят е нарушил чл. 12, ал. 2 НСОРЗ във вр. с чл. 355, ал. 4 КТ, тъй като не е определил и отчел размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит на служителя ** * – на същата са начислени 2,4 % вместо 4,2 %.

АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД. Съдът 3 споделя изложените от ст. ю.к. К. аргументи, че не може да се приложи чл.

415в КТ. Тази норма предвижда редуцирана имуществена санкция в случаите, когато установеното нарушение е отстранено веднага. Процесното нарушение не е отстранено веднага, а по-късно, като дори във възражението, подадено три дни след съставянето на акта е посочено, че ЩЕ бъде отстранено, а не, че е отстранено. Разчетно-платежните ведомости, с които е начислена за всички неправилно начислени месеци назад и изплатена дължимата сума, са представени от адв. Ц. едва в съдебно заседание и очевидно не са били известни на АНО при проверка на обстоятелствата и доказателствата по делото и издаването на НП. При това положение не може да се приеме, че е налице незабавно отстранение на нарушението и административното наказание следва да се наложи на осн. чл. 414, ал. 1 КТ. След като безспорно е било установено описаното нарушение на трудовото законодателство, контролният орган - Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, законосъобразно и с оглед на правомощията му, изрично уредени в чл. 416, ал.5 от КТ е издал оспореното НП /в този смисъл и Решение № 274/27.06.2022 г. по КАНД № 235 от 2022 г. на АС – Монтана/.

Ето защо съдът намира, че правилно е наложена имуществена санкция.

При определяне на размера й обаче (който в нормата на чл. 414, ал. 1 КТ не е абсолютно, а относително определен - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая имуществената санкция е определена от АНО на 1 800,00 лв., без да са изложени никакви аргументи за това. Законодателят е предвидил „глоба или имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В конкретения случай налагането на имуществена санкция в размер, по-висок от минималния, се явява неправилно и необосновано. По делото са представени доказателства, че дружеството работодател е санкционирано за други нарушения на трудовото законодателство и то спрямо същият служител - с НП № 12-000293 от 11.11.2015 г. /л. 46-52 от делото/. От друга страна, действително настоящото нарушение е отстранено (макар и не веднага), като са неутрализирани 4 вредните последици, настъпили от него за служителя *. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено административно наказание, но размерът му се явява завишен и следва да се намали до минималния такъв - от 1500.00 лв.

При този изход на делото и в съответствие с чл. 63д от ЗАНН и на двете страни следва да се присъдят разноски, както следва – в полза на АНО - 80 лв., а в полза на жалбоподателя – 81,60 лв., в съответствие с изменението на размера на имуществената санкция.

С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление следва да бъде изменено, затова и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от 3АНН

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2300100 от

12.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на *** – Лом, ЕИК 202446708 е наложена имуществена санкция в размер на 1 800,00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че в качеството си на работодател не е определил и отчел размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит на ***, назначена на длъжност „продавач-консултант“, придобит в същото предприятие – лицето е придобило право на 4,2 % към м. октомври 2022 г., а от представената разчетно-платежна ведомост за м. април 2023 г. са му начислени 2,4 %, като намалява размера на административното наказание „имуществена санкция“ от 1 800,00 лв. на 1 500,00 лв.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН *** – Лом, ЕИК 202446708 да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - гр. Монтана разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Дирекция „Инспекция на труда” - гр. Монтана да плати на *** – Лом, ЕИК 202446708 разноските за процесуално представителство в съответствие с изменения размер на имуществената санкция, в размер на 81,60 лв. (осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на решението, п репис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6