Решение № 140 от 21.08.2018, Районен съд - Девня

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 140/21.8.2018г. гр. Девня

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ при протоколист Светла

Горчева, като разгледа докладваното от съдията ч. гр. дело №414/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл.530 ГПК, вр. чл.51 ЗН.

Депозирана е молба от „Банка

ДСК” ЕАД, ЕИК *********, Молителят твърди, че е предоставил кредит на лицето С.Х.В., ЕГН **********,*** и след преустановяване плащането на суми по кредита и проверка се установило, че кредитополучателят е починал и негови законни наследници са лицата С.А.Т., и С.А.Г. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.51 ЗН, да призове наследниците на починалия длъжник и да им определи срок за приемане или отказ от наследството.

Съобразно молбата и с оглед представеното удостоверение за наследници, изх.№98 от 13.04.2018 г., издадено от Община Девня, съдът е призовал горепосочените лица за изпълнение процедурата по чл.51 ЗН.

Лицето

С.А.Т., редовно призован, не се явява и не изразява становище, не заявява дали се отказва или приема оставеното наследство от С.Х.В.

Лицето С.А.Г., след изпълнена процедура по чл.47 ГПК, не се явява и не изразява становище.

Съдът, след преценка на представените доказателства, доводите и възраженията на страните, направи следните фактически и правни констатации:

Видно от служебно извършена справка по Наредба №14/2009 г., постоянният адрес на починалото лице С.

В. ***, поради което и съобразно чл.1 ЗН местно компетентен да се произнесе по молбата е РС Девня.

Представените доказателства установяват, че молителят е кредитор на починалото лице С.

В. по силата на

Договор за кредит за текущо потребление от 26.07.2017 г., и че визираните в молбата лица са законни наследници на длъжника по договора, поради което молителят е заинтересовано лице съобразно чл.51 ЗН и има право да иска от съда да призове наследниците на починалата С. В. и да им определи срок, в който да заявят, дали приемат или се отказват от оставеното им наследство.

Наследникът С.А.Т. в указания от съда срок не е отправил волеизявление, дали приема или се отказва от наследството. С изтичането на срока се погасява правото му да приеме наследството, като същият е надлежно уведомен за последиците при бездействието му, а именно, че съдът ще приеме, че наследникът е загубил правото да приеме наследството. Поради това съдът следва да постанови, да се впише в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН, че съгласно чл.51, ал.2, вр. ал.1 ЗН, С.

Т. е загубил правото да приеме наследството, оставено от С. В.

Спрямо наследника С.А.Г. е изпълнена процедурата за призоваването му по чл.47 ГПК. При това положение обективно наследникът не може да бъде считан за намерен и призован за нуждите на производството по чл.51 ЗН. Приложението на чл.51, ал.2 ЗН предполага известен адрес на наследника, редовно уведомяване с ясно дадени указания и определен срок, в който да заяви-приема ли наследството или се отказва от него.

В противен случай, лицето нито е уведомено, нито е определен срок за изрично изявление, нито е известен адреса където живее.

В този смисъл е и трайната практика на ВКС – Определение №315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.

№3092/2015 г., I г. о., Определение №460 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.

№3616/2015 г., III г. о., Определение №100 от 12.02.2015 г. по ч. гр. д.

№190/2015г., III гр. о. и други, според които в особеното охранително производство по чл.51 ЗН не са приложими фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила по чл.40 и чл.41 ГПК, както и процедурите за призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник” С оглед изложеното, подадената молба следва да се отхвърли по отношение на наследника С.А.Г., като на молителя се укаже, че съгласно чл.538, ал.3 ГПК отхвърлянето на молбата не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

Съгласно Определение №315 от

23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по реда на определенията – чл.538, ал.2, изр.3 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.51 ЗН, съдът

Р Е

Ш И :

ДА

СЕ ВПИШЕ в особената книгата по чл.49, ал.1 ЗН, водена при РС Девня, че съгласно чл.51, ал.2, вр. ал.1 ЗН, С.А.Т.,

ЕГН **********, е загубил правото да приеме наследството, оставено след смъртта на С.Х.В., ЕГН **********, п. *.*.2017 г., акт за смърт №0085 от *.*.2017 г., съставен в гр. Девня, обл. Варна.

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Банка ДСК” ЕАД,

ЕИК *********, с искане да бъде призован С.А.Г., ЕГН **********, в качеството му на наследник по закон на С.Х.В., ЕГН **********, п. *.*.2017 г., за приемане или отказ от наследството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: