Решение № 299 от 18.02.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№299/18.2.2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На трети февруари Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД

№ 96 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „К.” ЕООД, представлявано от Р.Б.К. , против Наказателно постановление № 23-0000718/10.12.2019г. на Началник на ОО „Автомобилна администрация“, с което на „ К.”

ЕООД е наложена „ Имуществена санкция ” в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление , като декларативно се твърди , че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен неправилно.

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, не се явява представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.10.2019г. служители на

ОО”АА“-Варна извършили проверка на К.К.-водач на автобус с месторабота „ К.” ЕООД-Варна.При нея се установило, че се извършва специализиран обществен превоз на пътници, като водачът бил без разписание, съгласувано с ОО „АА“-Варна. Поради това срещу К. бил съставен акт за установяване на нарушение, в който били описани и други негови действия.Въз основа на акта, на 03.10.2019г. против „ К.” ЕООД бил съставен акт за установяване на нарушение, за това че на 02.10.2019г.

, като превозвач, притежаващ лиценз на Общността за обществен превоз на пътници, не е снабдил водача К.К. с разписание за специализиран превоз, съгласувано с ОО „АА“-Варна . Нарушението било квалифицирано като такова по чл.63 вр. чл.66 т.3 пр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.

Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл.63 вр. чл.66 т.3 пр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г.За него, на „ К.” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗДП.

Доколкото фактическата обстановка не се оспорва и се изяснява от приложените по преписката писмени доказателства, съдът заличи от списъка за призоваване редовно призования и неявил се св.Д.К..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-0000718 /

10.12.2019г. е издадено от компетентен орган-от Началника на Областен отдел „Автомобилна инспекция”-Варна съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.

Описаното нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. От обективна страна нарушението е описано по идентичен начин и в акта, и в постановлението. Направено е пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението , като изрично е посочено за кой период дружеството-превозвач е имал валидно маршрутно разписание . Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.63 вр. чл.66 т.3 пр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г., като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норми.Тези разпоредби задължават превозвача да снабди водачите с необходимите документи, един от които е разписание за специализиран превоз, съгласувано с началника на съответното регионално звено на ИА „АА“. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, а и не се оспорва, че „К.“ ЕООД притежава качеството „ превозвач“ и че е страна по договор за превоз с „Уърд Травел Кансълтанси“ .Доказано е и че К.К. е в трудово-правни отношения с „К.“ ЕООД и че на 02.10.2019г. е осъществявал специализиран обществен превоз на пътници.От приложените по преписката справки се установява още, че от страна на дружеството до ОО „АА“ не е постъпвало разписание за извършване на този вид превоз, което да е съгласувано по предвидения ред. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че „К.“ ЕООД в качеството му на превозвач, не е изпълнил задължението си по чл.63 вр. чл.66 т.3 пр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г.и не е снабдил водача К. с разписание за специализиран превоз .

Правилно е била ангажирана отговорността на превозвача- „ К.“ ЕООД, чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Правилно е била определена и санкционната норма- чл.105 ал.1 от ЗАвП, тъй като именно в нея е предвидено наказание за нарушение на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона, за който не е предвидено друго наказание.На „К. “ ЕООД е наложена „Имуществена санкция“ в императивно предвидения в закона размер от 200лв., като за съда не съществува правна възможност да я намали, с оглед законовата забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН.

Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид по своята обществена опасност, като за неговата съставомерност не е необходимо да настъпват вредни последици.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000718/10.12.2019г. на Началник на ОО „Автомобилна администрация“, с което на „ К.” ЕООД е наложена „ Имуществена санкция ” в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: