Решение № 5358 от 08.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5358 гр. София, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20251100505428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от ответника П. В. Ц., представляван от пълномощникът му- адв.Н. Г. срещу решение № 2096/10.02.2025 г. по гр. дело № 2597/2024 г. по описа на СРС, 156 състав в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 500, ал.1, т. 1 и ал. 2 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 17038,04 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10018030129972, която сумата е изплатена от ищеца на ЗАД „Армеец“ АД като обезщетение за вреди, причинени при ПТП от 24.10.2018 г., около 23:30ч. на бул. „Димитър Пешев“ с посока от бул. „проф. Цветан Л.“ към бул.

„Искърско шосе“ и на кръстовището с ул. „Амстердам“ от П. В. Ц. като водач на лек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № **** (предишен рег. № ****) по товарен автомобил „Ивеко 180Е“ с рег. № ****, като водачът П. Ц. е отказал да се подложи и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и е бил без свидетелство за управление на 1

МПС, ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 3 587,39лв.разноски по делото.

Въззивникът П. В. Ц. поддържа отвод за недопустимост на обжалвания съдебен акт, основан на твърдението за недопустимо увеличаване на предявения иск по размер след всички преклузивни срокове, както и на твърдението, че предявената исковата молба не отговаря на изискванията на ГПК. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска, поради липса на правно-релевантни факти, които да „обвързват“ ищеца с посоченото в претенцията му застрахователно събитие. Счита че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в липса на произнасяне на първата инстанция по направените от него /ответника/ възражения. Въззивникът намира решението за немотивирано, тъй като представлява „преразказ“ на заявените с исковата молба фактически данни и поради липсва правен и фактически анализ и анализ на доказателствата.

Заявява искане за отмяната на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като като неоснователна, като заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите, заявени с въззивната жалба при дължима служебна проверка за спазването на императивните правни норми.

Съдът при извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК установи, че 2 обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът намира за неоснователен заявения от въззивника-ответник отвод за недопустимост на обжалваното решение, основан на твърдението, че е постановен по нередовна искова молба, при липса на правен интерес за ищеца и при недопустимо допуснато изменение на предявения иск. На първо място, исковата молба, с която е сезиран съдът е редовна, като съответстваща изцяло на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. С оглед заявените в исковата молба твърдения за правно-релевантните факти, попадащи в приложното поле на чл.500,ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ и заявеното искане /петитум/ съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита с предявения срещу ответника осъдителен иск, с който се претендира осъждането на последния да заплати на ищеца регресното вземане за платеното от ищеца- застраховател обезщетение заедно с платените лихви и разноски за вредите, причинени виновно от ответника като водач на управлявания от него лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, в резултат на процесното ПТП. Що се отнася до допуснатото на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на предявения иск по размер чрез увеличаването му с определение от съдебно заседание на 14.11.2024г., искането за това увеличение е заявено от ищеца с молба от 22.10.2024г.- в рамките на законоустановения срок по ал.1, изр.2 на чл.214 от ГПК, който срок е приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. По изложените мотиви съдът намира възражението на ответника за недопустимост на обжалвания съдебен акт за неоснователно.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е обосноана основателността на предявения иск по чл.500,ал.1,т.1 и ал.2 от КЗ , изведени при правилно установени по делото факти с оглед събраните по делото доказателства. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение. В допълнение на тези мотиви и с оглед на бланкетните/общи по съществото си доводи, заявени с въззивната жалба на ответника, въззивният съд приема следното:

Наличието на елементите от фактическите състави на чл.500,ал.1,т.1 и ал.2 от КЗ, от които ищецът черпи регресното си право се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото и неоспорено 3 заключение на САТЕ. Напълно неоснователен е заявеният от въззивника – ответник довод за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, основано на твърдението за липса на произнасяне по направените от него оспорвания, възражения и липса на мотиви във връзка с тях. Напълно неснователно се явява твърдението на въззивника-ответник за липса на произнасяне на съда по заявено от него оспорване на протокола на процесното ПТП. Такова оспорване не е заявено от ответника по делото. От ответника не е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Нещо повече, липсва оспорване не само в рамките на този преклузивен срок на горепосоченото писмено доказателство , но и с единствената подадена от пълномощника на ответника извън този срок молба от 13.11.2024г. На следващо място, доколкото останалите възражения на ответника, свързани с твърдението за липса на застрахователно правоотношение между ищеца и третото лице- собственик на автомобила, управляван от ответника и застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ , както и възражението за погасителна давност, са заявени от ответника едва с молбата на процесуалния му представител от 13.11.2024г.- след изтичането на преклузивния срок по чл.131 от ГПК, то първоинстанционният съд не дължи произнасяне по тях, на основание чл.133 от ГПК. Независимо от това, обаче, с обжалваното решение за пълнота на изложението от първата инстанция изрично са изложени и мотиви, с които е обоснована доказаността на факта, че ищецът е застраховател по „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от ответника, причинил виновно и противоправно процесното ПТП. Изложени са и мотиви за неоснователността на възражението за погасителна давност.

Поради пълно съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ответника срещу него- оставена без уважение като неоснователна.

По разноските по делото:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна-ищец, на която въззивникът – ответник дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2320,10 лв. /1 186,24 евро/.

Воден от горните мотиви СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2096/10.02.2025 г., постановено по гр. д.

№ 2597/2024 г. по описа на СРС, 156 състав в обжалваната част, с която П. В.

Ц. е осъден да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, на основание чл.

500, ал.1, т. 1 и ал. 2 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 17 038,04 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10018030129972, която сумата е изплатена на ЗАД „Армеец“ АД, във връзка с това, че на 24.10.2018 г., около 23:30 ч., лек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № **** (предишен рег. № ****), с водач П. В. Ц. се движи по бул. „Димитър Пешев“ с посока от бул. „проф. Цветан Л.“ към бул. „Искърско шосе“ и на кръстовището с ул.

„Амстердам“ при маневра ляв завой, водачът виновно и противоправно нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска движещият се насрещно и с предимство товарен автомобил „Ивеко 180Е“, рег. № ****, по който в следствие на това са нанесени вреди, а водачът на лекият автомобил е отказал да се подложи и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и е бил без свидетелство за управление, ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 3 587,39лв.разноски по делота.

В останалата отхвърлителна част, първоинстанциноното решение е влязло в сила. като необжалвано,

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. В. Ц., с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407 сумата от 2 320,10 лева /1 186,24 евро/ - разноски по делото за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1 5 месечен срок от съобщаването му на страните при наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6