Решение № 154 от 09.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. К., 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-П.а при участието на секретаря Снежанка В. Данчева в присъствието на прокурора Р. Г. И. като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П.а Гражданско дело № 20255320102165 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът - П. Ю. П. твърди, че с Постановление на наблюдаващ прокурор, при РП-П., ТО К. била образувана пр. преписка с вх.№2366/2022г. на Районна прокуратура П., ТО -К. и ДП № 109/2022г. по описа на РУ К.. В досъдебното производство (ДП) било установено, че предвид събраните доказателства е налице основание за привличане на П. Ю. П. с ЕГН **********, в качеството му на обвиняем, за това, че на 05.09.2019г. на път ***, между с. К. и с. К., в землището на с. К., в съучастие с И. М. С. с ЕГН **********, като съизвършител, по хулигански подбуди причинил на Н. Д. Т. с ЕГН ********** - средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със счупване на черепни кости, разкъсно контузна рана над мястото на счупените кости и навлизане на въздух в черепната кухина, което представлявало нараняване, проникващо в черепната кухина и съставлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Както и за това, че на 05.09.2019г. на път ***, между с. К. и с. К. в землището на с. К., в съучастие с А. Т. Б. с ЕГН ********** и И. М. С. с ЕГН **********, като съизвършител извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Самото разследване по посоченото по досъдебно производство било извършвано след осъждането на останалите обвиняеми, а по-късно и подсъдими, тъй като ищецът през този период от време се намирал в чужбина - в Кралство Великобритания, където в продължение на доста години работел 1 по трудов договор. През този период, докато разбрал, че бил издирван, за да бъде привлечен в качество на обвиняем, по отношение на него били извършвани множество процесуално следствени действия, бил обявен за издирване, относно това да бъде издирен неговият адрес в Кралство Великобритания. Същият се явил доброволно в РУ - К. и по ДП № 109/2022г. по описа на РУ - К. и бил привлечен на 04.10.2022г. в качеството на обвиняем и спрямо него били повдигнати посочените по-горе обвинения.

След като бил привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него била взета и друга мярка, а именно - бил обявен за издирване, за него обратният път да се завърне на работа в Кралство Англия бил затворен. По този начин той загубил работата си и свързаните с това доходи, с които се издържал. Самото ДП № 109/2022г. и разследването продължило до 07.12.2022г. или от привличането му в качество на обвиняем до депозиране на обвинителният акт от страна на Прокуратурата били нужни да се проведе разследването почти 8 месеца, като през целия този период бил лишен от възможността да пътува извън страната, както и бил лишен от всички останали правни възможности за реализация. Ограничението произтичало от това, че му била наложена процесуалната мярка за принуда „Подписка“ и обявяването му за издирване, което го лишавало от възможността да излиза извън страната. През цялото това време същият бил под напрежение и липса на средства за издържане.

Твърди, че била извършена и полицейска регистрация. Имайки предвид, че обвинението било за тежко умишлено престъпление, в начина му на живот бил внесен дълбок дискомфорт, тъй като до този момент той бил с чисто съдебно минало, без каквито и да било противообществени прояви, ползвал се с добро име в обществото. Това обвинение му повлияло в отрицателен план, както в личен, така и в професионален, била разколебана вярата му в правосъдието. По отношение на полицейската регистрация, същата действително била следствие именно на привличането в качеството му на обвиняем от ответната прокуратура, поради което и неудобството, което търпял било в пряка причинно-следствена връзка с действия на прокуратурата. Твърди, че изживявал всичко това, обществото го приемал за престъпник и бил регистриран като такъв. Това в личен и обществен план било нетърпимо за него.

В последствие, вече в съдебната фаза, след депозиране на обвинителният акт от страна на Прокуратурата в Районен съд – К., спрямо ищеца било образувано НОХД № 665/2023г. по описа на Районен съд - К.. В хода на съдебно производство, ищецът имал качеството на подсъдим. Това производство продължило почти 8 месеца, като през това време в няколко съдебни заседания били събрани неоспорими доказателства относно невиновността му по така повдигнатите обвинения, които в съдебната фаза се оказали повече от несъстоятелни.

С присъда № 26/17.09.2023г., Районен съд - К. по така изгледаното НОХД № 665/2023 г. се произнесъл, като признал ищеца за невинен по така повдигнатите му обвинения и същият бил оправдан. Районна прокуратура П., ТО - К. протестирала оправдателната присъда, като в Окръжен съд - П. било образувано ВНОХД № 2281/2023г. по описа на Окръжен съд - П., по което производство с Решение № 11/09.01.2024г. Окръжен съд П.. Контролно отменителна инстанция решила, че оправдателният извод на първоинстанционният съд се явявал законосъобразен и обоснован, поради което оправдателната присъда на първоинстанционният съд била потвърдена.

2

Имайки предвид изнесената фактическа обстановка прави следните правни изводи:

В унисон с константната съдебна практика счита, че е налице основание за ангажиране отговорността на държавата, тъй като спрямо него било образувано наказателно производство, по което той е бил привлечен като обвиняем, а впоследствие и като подсъдим за тежко умишлено престъпление.

С присъда на първоинстанционния съд той бил оправдан, като оправдателната присъда била потвърдена и от въззивната инстанция. Това обстоятелство било достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконосъобразно, независимо дали отделните процесуални действия формално са били извършени при спазване на закона. Съгласно практиката по ЗОДОВ незаконосъобразността се преценява с оглед крайния резултат, а в случая той е изцяло неблагоприятен за него. Обвинението в извършване на престъпление се явява неоснователно, когато подсъдимият бъде оправдан.

Отговорността на държавата е обективна и може да бъде ангажирана независимо от вината на конкретното длъжностно лице. Тя възниква и когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление. В конкретния случай били налице всички елементи от фактическия състав на чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – повдигнато обвинение в извършване на престъпление, предприети процесуално-следствени действия (предявяване на обвинение, разпит, мярка за неотклонение и др.) и последващо оправдаване на лицето с влязъл в сила съдебен акт.

От изложените правнорелевантни факти следвало, че надлежен ответник е Прокуратурата, тъй като именно по нейно разпореждане е било образувано наказателното производство и под нейно ръководство и надзор е протекло разследването, а впоследствие чрез внесения обвинителен акт тя е поддържала обвинението пред съда. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу органа, чиито незаконни актове и действия са причинили вредите. Претърпените от него неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство.

Безрезултатното наказателно преследване поначало водел до психически стрес, обществено злепоставяне, накърняване на честта и достойнството, загуба на доверие в институциите и сериозен личен дискомфорт. Негативните преживявания се презумирали и с оглед конституционно защитените права – чест, достойнство, лична свобода и презумпцията за невиновност. Твърди, че е изживял продължителен страх от осъдителна присъда, притеснение от третирането му като престъпник, включително извършената полицейска регистрация, както и сериозен психически дискомфорт, изразяващ се в безсъние и трайна тревожност. Ограничаването му чрез мярката „подписка“ е довело и до невъзможност да се завърне на работа в Англия, загуба на доходи и влошаване на финансовото му състояние, както и до социална изолация.

Неимуществени вреди претърпял за периода на ограничението му, обхващащ периода на производството от 04.10.2023г. до 09.01.2024г. или една година и три месеца.

С оглед на изложеното намира, че е налице основание за предявяване на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България, във връзка с привличането му като обвиняем по ДП № 109/2022г. по описа на РУ К., пр.пр. № 2366/2022г. на РП П., ТО К., както и като подсъдим по НОХД № 665/2023г. по описа на Районен съд – К., приключило с влязла в 3 сила оправдателна присъда, поради липса на извършено от него престъпление.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение по ДП № 109/2022г. по описа на РУ К., пр.пр. с вх.№2366/2022г. на Районна прокуратура – П., ТО – К., за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, както и в последствие в качеството му на подсъдим по НОХД 665/2023г. по описа на Районен съд - К., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.10.2023г. - датата на привличането му в качеството на обвиняем по ДП 109/2022г. по описа на РУ МВР - К. до окончателното и изплащане.

Претендира за направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 20 лева и заплатен адвокатски хонорар предвид на стойността на предявената сума като размер за обезщетение, съгласно Наредба № 1 относно минималните адвокатски хонорари в размер на 3500 лева.

Ответникът - ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ намира исковата молба за редовна от гледна точка на изискванията по чл. 127 от ГПК.

Намира, че предявеният иск е допустим и основателен, но е недоказан по размер, поради следните съображения:

Доколкото ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения, то с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ искът е доказан по основание. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД във вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ - по справедливост от съда. Понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са - тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; интензитета на мерките за процесуална принуда и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има или не влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.