Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4312 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14218/2025
Вид
Решение № 4312
Подписан
14.09.2026
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4312 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330114218 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск за нищожност на договорна клауза с правно основание чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът К. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. „******” № ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Е. Г. И., вписана в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*****“ № **, моли съда да признае за нищожна по отношение на ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д. П. Д., клаузата на чл. 6, ал. 1 за дължимост на неустойка от сключения помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № ******/*******г. за потребителски кредит ответникът предоставил на ищеца заем от 3 000, 00 лева, който последният се ангажирал да му възстанови за срок от 18 месеца при фиксиран лихвен процент от 41, 08% и годишен процент на разходите от 49, 76%, а съгласно клаузата по чл. 6, ал. 1 от съглашението – и да му заплати неустойка в размер на 4 068, 00 лева при неосигуряване до края на следващия работен ден от договорното обвързване на обезпечение във вид на банкова гаранция или такава от небанкова финансова институция за сумата от 4 068, 00 лева.

Навежда се, че визираната клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, представляваща скрита печалба за кредитора предвид неизпълнимостта на условията по чл. 4, ал. 3 от договора за осигуряване на обезпечение и поради това водеща до 1 заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 116776/11.11.2025 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска. Признава, че процесният договор е сключен между страните и че заетата сума е усвоена от ищеца.

Възразява, че неустойката е компенсаторна, не противоречи на добрите нрави, не е включена при изчисляването на годишния процент на разходите и изобщо не е била начислявана.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като депозират писмени становища за поддържане на процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № ******/*******г. (л. 7 – л. 16) за потребителски кредит и приложимите към него Общи условия ответникът, от една страна като „Кредитор“, се задължил да предостави на ищеца, от друга страна като „Кредитополучател“, паричен заем от 3 000, 00 лева. Последният, който усвоил заемната сума, следвало в срок до 02.01.2023 г. да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва от 1 068, 00 лева при лихвен процент – годишен от 41, 08% и месечен от 3, 42%, или общо да престира 4 068, 00 лева при годишен процент на разходите от 49, 76%, разсрочено чрез 18 равни месечни анюитетни вноски от по 226, 00 лева с падеж на 2-ро число на месеца, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в чл. 11, ал. 2 от съглашението.

В чл. 6 от текста му било уговорено, че заемателят дължи на кредитора неустойка от 3 618, 00 лева, начислявана на месец или при непълен такъв – на ден в размер на 1/30 от месечния размер, и платима със следващата погасителна вноска, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 4, ал. 3 от договора до края на деня, следващ този на подписването му, да предостави на ответното дружество отговаряща на изискванията на Общите условия гаранция за 4 068, 00 лева, издадена от оперираща на територията на Република България банка или небанкова финансова институция с валидност до 03.01.2023 г. и съдържаща безусловно и неотменимо изявление за плащане на всички дължими суми в първия работен ден след получаване на първото поискване.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на 2 обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв, ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на неустойка се оспорва с конкуриращи се фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже пълно – а именно за противоречие на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД.

3

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната 4 форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.