Определение № 580 от 01.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. Кюстендил, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500428 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по постъпила Частна жалба с вх. № 9113/13.08.2025, депозирана о т „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П. - управител, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, МИЛЧЕВ“ код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адв. Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********, насочена против Определение № 911/23.07.2025 г., постановено от състав на Районен съд – Дупница по гр. д. № 472 от описа на съда за 2025 г. в частта му, в която без уважение е била оставена негова молба за изменение на Решение № 268 от 19.05.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

В представения по делото договор за правна помощ било посочено единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл.38, ал.1, т. 3, пр. 2 ЗАдв, но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни предмет, за които страните са постигнали съгласие за правна защита и съдействие. Обръща се внимание, че в раздел „предмет“ на договора било посочено, че дължимата правна помощ се изразява в „изготвяне, депозиране на искова молба, възражение срещу заповед за изпълнение или отговор на искова молба и процесуално представителство във връзка със сключени договори за кредит и договори за предоставяне на гаранция/поръчителство по които клиентът е страна, връщане на платените при изначална липса на правно основание суми, прогласяване на целия договор или отделни клаузи за нищожни, включително и защита на личните данни и образуване на изпълнителни дела.“. Поради това представеният договор за правна помощ не бил индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени 1 разноски по настоящото дело между страните, поради което не можело да породи желаните от ищеца правни последици.

Приема се още, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове: - за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит №1156881 от 29.09.2024 г., сключен между В. В. В., ЕГН

********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, и в условията на евентуалност за признаване за установено, че чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №1156881 от 29.09.2024 г., сключен между В. В. В., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожен на осн. чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

С решението съдът прогласил нищожността на процесния договор за кредит, предвид което и определил на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА възнаграждение в общ размер на 700 лв. по двата предявени иска.

Счита се, че в случая уважаването на предявения като главен иск изключвало необходимостта от произнасяне по предявения като евентуален иск и по него не следвало да се присъждат разноски.

Посочено е, че при предявяване на обективно съединени искове в условията на евентуалност, когато главният иск е отхвърлен и уважен е евентуалният, отговорността за разноски се определя съобразно решението на съда по разгледания иск, в който смисъл се позовава на практиката на ВКС, според която когато между същите страни са предявени евентуално съединени искове, дължимото адвокатско възнаграждение е едно - цитира Определение № 137 от 09.04.2020 г. по ч.гр.д. № 570/2020 г., г. к., Ill г. о. на ВКС, както и Определение № 4 от 05.01.2022 г. по ч.т.д. № 344/2021 г., т. к., II т. о. на ВКС.

В случая присъденото адвокатско възнаграждение било по два иска, с които се защитава един и същи материален интерес. Исковете произтичали от едно правоотношение и защитавали един интерес, предвид това на ищцовата страна не се дължали разноски и по двете претенции.

Освен това, присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не било съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, според които Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.), като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за 2 ориентир.

Тук, освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следвало да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал.

2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.); Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца; Без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е образувал настоящото дело въпреки че са налице всички предпоставки за сключване на споразумение.

Всичко изброено в своята съвкупност налагало извод, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.).

Поради горното поддържа искане да бъде отменено обжалваното Определение № 911/23.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 472/2025 г. на Районен съд - гр. Дупница, II с-в, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор на частната жалба е постъпил от В. В.

В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №**********, служебен адрес: ***.

Наведени са доводи, че ищцата сама заплатила държавна такса в точен размер, непосредствено преди образуването на делото.

Твърденията за липса на договореност между ищцата и адвоката й се определя като абсурдно внушение.

Счита се, че определеното възнаграждение е справедливо и в никакъв случай прекомерно, а настоящото производство в производството - за излишно шиканиране на процеса.

Сочи се, че защитата е организирана от упълномощеното лице компетентно и отговорно, заради което и адвокатът следвало да получи адекватно възнаграждение, както определил и първоинстанционният съд. По-ниско възнаграждение не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване на положения от адвоката труд, според жалбоподателя.

Обръща се внимание на това, че ответното дружество и към днешна дата продължавало да предлага на потребителите заеми със скрито оскъпяване, въпреки 3 санкциите от КЗП в края на 2024-та година. Поради това единствената защита на потребител, чийто права са нарушени с подобен договор за заем, била възможна чрез сезирането на съда, за което следвало да се ангажира компетентен в тази материя адвокат, който да осъществи достатъчно добра защита на клиента си, за да се стигне до ползотворния за него резултат. Определянето, съответно драстичното намаляване на адвокатското възнаграждение, с което по същество се наказвал адвокатът защитил потребителя от нарушаващия закона кредитор, би довело до демотивиране на адвокатите да работят в тази насока и да защитават правата на потребителите. Сочи се, че липсата на защита на потребителите срещу дружествата, предоставящи т. нар. бързи кредити, нарушаващи съвсем умишлено правата им, би довело до още по-голям дисбаланс и финансови проблеми на най-бедната част от обществото ни.

При изложените съображения се иска постъпилата жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази всички данни по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК, от лице, имащи право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото на районния съд е образувано по искова молба на В.

В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Г., против „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет.5,

С нея е било отправено искане за признаване за установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит № 1156881 от 29.09.2024 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

При условия на евентуалност е било поддържано искане за признаване за установено по отношение на ответника, че уговорената в чл.18, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 1156881 от 29.09.2024 г. клауза за неустойка, е нищожна.

В срока по чл. 131 от ГПК „Кредирект” ЕООД, чрез пълномощника си, е депозирало писмен отговор.

След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено Решение № 268/19.05.2025 г., с което исковата претенция по главния иск е уважена, респ. евентуалната такава изобщо не е била разгеладана, като в тежест на ответното дружество са възложени и сторените деловодни разноски, както следва:

ОСЪЖДА „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на В. В. В., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 102, 19 лв. ОСЪЖДА „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на адвокат Д. Г. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на В. В. В. в общ размер на 700 лв. по двата предявени иска.

4

По реда на чл. 248 от ГПК ответното дружество - настоящ жалбоподател, е искало то да бъде изменено в частта за разноските.

С атакуваното определение първостепенният съд е оставил без уважение молбата му. За да постанови този резултат е посочил, че при определянето на дължимото на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение не се е позовал на Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл.

4, пар. 3 ДФЕС. Преценката за размера на възнаграждението е съобразена с правната и фактическа сложност на делото /изрично е посочено, че делото не е с правна или с фактическа сложност/ и с цената на предявените искове съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, която е определена като сравнително висока: по главния иск – 4928, 86 лв., 2 373, 77 лв. - по евентуалния. Това обусловило и по-висок размер на адвокатското възнаграждение. Не е споделен доводът за недължимост на адвокатско възнаграждение по предявения при условия на евентуалност иск, като съдът е определил общо възнаграждение по двата предявени иска, както и за липса на доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие по настоящото дело. С оглед на това е приел, че адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. общо по двата предявени иска не е прекомерно.

Против постановения съдебен акт е постъпила и настоящата частна жалба.

При тази фактическа установеност, настоящия съдебен състав не споделя изводите на първостепенния съд за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК.

Съображенията за това са следните.

В случая не е спорно, че ищцата е била представлявана по делото от пълномощник, осъществявал защитата й при условията на чл. 38 от ЗА., поради което и на основание ал. от този текст на закона той има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. Следва се приемат за неоснователни доводите на жалбоподателя, че представеният договор за правна помощ не бил индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени разноски по настоящото дело между страните, поради което не можело да породи желаните от ищеца правни последици. На лист 12 от първоинстанционното производство се намира именно договор за правна защита и съдействие, който съдържа основните реквизити по закон.