Определение № 825 от 19.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 825 гр. София, 18.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601449 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимия И. А. А., чрез адвокат Е.Й., редовно упълномощен защитник, срещу протоколно определение от 26.02.2024 г., постановено по НОХД № 10804/2023 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, с което първият съд е оставил без уважение искане на подсъдимия А. и неговия защитник за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

С депозираната частна жалба, подсъдимият И. А. изразява несъгласие с определението на съда и моли същото да бъде отменено. Твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. Посочва се, че липсва елемент от фактическият състав на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК, както и че не е изяснено от страна на прокуратурата, какъв точно е предмета описан като „подобен на метална тръба“ в обвинителният акт.

Въззивният съд, след като съобрази изложеното в частната жалба, атакуваният съдебен акт, постановен от първия съд и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

С внесен в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато на подсъдимият И. А. А. обвинение с твърдения за извършено от него престъпление по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 НК за това, че на 04.11.2021 год. в гр. София, ЖК „**** като извършител, в съучастие с Ж.Р.З.

– извършител и неустановено по делото лице – извършител, отнел чужди /собственост на Л.И.Р./ движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1,4“ с ИМЕИ 1:353-169-116-459-559 и ИМЕИ 2:353-169-116476-355 на стойност 160 лв. и парична сума в размер на 205 лв., всичко на обща стойност 365 лв. от владението на Л.И.Р., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл два 1 удара с твърд предмет, подобен на метална тръба, по крака на Р., съответно единият в областта на коляното, а другият в областта на бедрото, докато останалите двама съизвършители също нанасяли удари с ръце по главата и тялото на Р., след което Златев, А. и неустановеното лице напуснали жилището.

Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И.

А. А., поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, депозирана от активно легитимирани за това страна и в рамките на предвидения законов 7дневен срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната жалба на подсъдимия А. намира същите за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззивният съд след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първият съд е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК, при което не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото. Това е така, защото в хода на проведеното разпоредително заседание по делото на 26.02.2024 г. след като по делото са изслушани становищата на страните по въпросите очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал.

1 НПК, първият съд макар и да не е дал в достатъчна степен мотивиран и обоснован отговор на всички доводи и искания направени от страните, е стигнал до един законосъобразен извод.

Въззивният съд намира, че при произнасянето от страна на първия съд по въпросите очертани в чл. 248, ал.1, т. 3 НПК, следва да бъде съобразена задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т.4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен внесения обвинителен акт от съдържателна страна.

В конкретния случай, въззивният съд, подобно и на първият съд счита, че не може да бъде упрекнат прокурора внесъл обвинителния акт, т.к. в изготвения от него такъв или в неговата обстоятелствена част са посочени, датата, времето, мястото, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени 2 от него и в резултат на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните обществени отношения. Ето защо въззивният съд споделя извода на първия съд, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното НОХД № 10804/2023 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което на свой ред да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето на първия съд, материализирано в атакуваното пред въззивния съд определение. В конкретния случай предмет на доказване са онези факти и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се свързват с твърденията на държавното обвинение, че подсъдимият като извършител отнел чужди движими вещи от владението на Л.И.Р., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл два удара с твърд предмет, подобен на метална тръба по крака на Р., след което напуснал мястото на инцидента.

За да отговори на възраженията в частната жалба, настоящият въззивен състав следва да уточни, че престъпното деяние за което е повдигнато обвинение на подсъдимият А., а именно престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.

20, ал.2, вр. с ал. 1 НК се характеризира с комплексен или сложен обект на посегателство. От една страна това, са обществените отношения, свързани с нормалното и безпрепятствено упражняване на правото на собственост или правото на владение (държане) върху движими вещи. Освен това, от друга страна, обект са и обществените отношения, осигуряващи на човека възможност сам да избира поведението си и да формира свободно волята си.

Засягането на личността на лицето, което има фактическа власт над предмета на престъпление, е начин, метод, способ за сломяване на съпротивата му срещу отнемането на вещта, независимо дали такава съпротива е действително оказана, или само възможна. Изпълнителното деяние принципно включва някаква форма на физическа и/или психическа принуда, като от обективна страна винаги липсва съгласие на владелеца във връзка с предмета на деянието. По принцип грабежът представлява престъпление, което се характеризира с усложнения в изпълнителната дейност. Като съставно престъпление той включва две прояви, всяка от които сама по себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна самостойност и се явяват едно сложно престъпление.

При грабежа по ал. 1 отнемането се предшества или съпътства от упражняване на принуда – физическо или психическо насилие, които са средство, метод, начин за отнемане на вещта и за преодоляване на реалната или предполагаема съпротива на пострадалия. При това, съгласно Р.31-91-ВК, грабеж има не само когато деецът преодолява действителната съпротива на жертвата, но и тогава, когато чрез упражненото насилие изключва въобще възможността за такава съпротива. Използваната при грабежа принуда се насочва към владелеца на движимата вещ – предмет на престъпление, тя може да бъде физическа, като да води по пречупване на волята на пострадалия и до проявяване на пасивност от негова страна, както и да доведе до елиминиране на съпротивата му. Принудата може да е физическа или психическа – да се изрази в употреба на сила и/или на заплашване. Изпълнителното деяние по3 нататък включва отнемане на вещта, прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик или държател върху вещта и установяване на свое владение върху предмета на престъплението.

Следва да се отбележи, че съгласно Р.156-88-I, налице ще е грабеж и когато под непосредственото въздействие на заплашването или упражнената физическа принуда пострадалият предаде на дееца парите и вещите си, както е в конкретния случай. Поради тази причина, неоснователни се явяват възраженията на защитата, тъй като предшестващите взаимоотношения между подсъдимият А. и пострадалият Р. не са елемент от фактическият състав на престъплението „грабеж“ по смисъла на чл. 198, ал. 1 НК.

Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че подсъдимият е държал едновременно детска китара и предмет „подобен на метална тръба“.

Настоящият въззивен състав намира, че това са лични интерпретации на процесуалният защитник, тъй като по много ясен и разбираем начин в обстоятелствената част на обвинителният акт са описани действията на подсъдимият, а именно – съставянето на план за действие при влизането в помещението от страна на пострадалото лице, изсвирването на последователни звучи от китарата като „знак“ към неговите приятели, които следвало да влязат и да започнат да нанасят удари на пострадалия Р., както и последващите действия от страна на подсъдимия по нанасяне от негова страна на удари чрез предмет, подобен на метална тръба. Нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в неговата заключителна част е посочено, че подсъдимият едновременно е държал две вещи в ръцете си – детска китара и предмет подобен на метална тръба, поради което възраженията на защитата в тази насока следва да бъдат оставени без уважение.

Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани не само всички съставомерни от обективна страна признаци на престъплението по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия А., но също така не са допуснати някакви съществени неточности от страна на прокурора, които да водят до извод за неяснота във волята на държавния обвинител, както и чрез които да се ограничава правото на защита на подсъдимия и по този начин да се нарушават неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства.

В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение, постановено от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание по настоящото дело, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, т.к. в случая дори и при извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия А. не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, не се констатира и незаконосъобразно проведено от първия съд разпоредително заседание, поради което и жалбата на подсъдимия следва да бъдат оставена без уважение, като неоснователна.

4

Предвид горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 26.02.2024 постановено по НОХД № 10804/2023 г. по описа на СРС, НО, 14 състав. г.,

Връща делото на СРС, НО, 14 състав за продължаване на съдебното производство по делото.