Решение № 15 от 29.03.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Я. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500110 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №320/11.03.2020г. по гр.д.

№1/2019г. на Сливенски районен съд, с отстранена в диспозитива очевидна фактическа грешка с Решение №260307/10.12.2020г., с което е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, гр.София да заплати на К. В. Х., както следва: сумата 8000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, като частичен иск от 40000лв., в резултат на ПТП от 14.07.2017г. около 13,00 часа на път SLV-1068, км.2+200, общ. Твърдица, обл. Сливен, ведно със законната лихва, считано от деликта - 14.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като иска до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и сумата от 500лв., като частичен иск от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие претърпян инцидент от 14.07.2017г. около 13,00 часа на път SLV-1068, км.2+200, общ. Твърдица, обл. Сливен, ведно със законната лихва, считано от деликта - 14.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени по съразмерност разноски на двете страни.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗАД

„ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ

И

ЗДРАВЕ“, гр.София, който обжалва първоинстанционното решение в следните части: частта, с която е осъден да заплати 1 обезщетение за неимуществени вреди над размера от 2000лв. до присъдения размер от 8000лв.; относно началния момент на лихвата за забава; относно осъждането му да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500лв. като частичен иск от 4000лв., както и в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК е подаденанасрещна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К. В. Х. чрез пълномощника адв. Б. от САК, с която се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 8000лв. до предявения такъв, както и в частта относно разноските.

Във въззивната си жалба, дружеството въззивник ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, гр.София чрез пълномощника адв. С.С. от САК посочва, че първоинстанционното решение в неговите обжалвани части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изрично посочва, че не обжалва решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., като заявява, че след постановяване на решението застрахователят е изплатил на К.Х. сумата от 2000лв. и законна лихва върху нея от 04.11.2017г. до датата на плащането в размер на 509,44лв. На първо място посочва, че съдът, макар и да е приел, че водачът Х. е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, не е отчел това обстоятелство като съпричиняване. Освен това счита, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен. Съдът не взел предвид лошото здравословно състояние на пострадалия от преди ПТП, нито интензитета на болките и страданията му. Посочва, че в случая ищецът е получил леки телесни повреди, като се е възстановил за период от около 10 дни, съгласно заключението на вещото лице. Посочва, че значителната част от оплакванията нямат връзка с ПТП. Поради това районният съд неправилно е преценил събраните доказателства и установените факти и некоректно е определил размера на обезщетението. По делото нямало данни възстановяването да е продължило 2-3 месеца, както необосновано е приел районният съд. Намира за неправилно решението в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди в пълния размер от 500лв. Видно от заключението на СТЕ стойността на тоталната щета на автомобила е 679лв., като застрахователят е заплатил на ищеца по претенцията му сумата от 678,75лв. за тотална щета, от което следвало изцяло неоснователност на тази искова претенция. Относно началната дата на присъдената лихва за забава, счита, че същата следва да е 04.11.2017г. – 3 месеца от подаване на застрахователната претенция, съгласно чл.497 от КЗ, вр. чл.496 от КЗ, а не датата на ПТП. С оглед изложеното, въззивното застрахователно дружество моли въззивния съд, както следва: да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди над размера от 2000лв. до присъдения такъв от 8000лв. и да отхвърли иска в тази 2 част; да отмени решението относно определената начална дата на лихвата за забава и да я определи от 04.11.2017г.; да отмени решението в частта, с която е уважен частичния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500лв. и да постанови ново такова, с което тази претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - К. В. Х. чрез пълномощника адв. С.Б., с който се оспорва подадената от застрахователя въззивна жалба като неоснователна. Моли се въззивния съд да я остави без уважение. Изразява се становище, че първоинстанционното решение в тази, обжалвана от застрахователя част, е правилно и законосъобразно.

Излагат се подробни съображения относно основателността на исковите претенции. В отговора е посочено, че са неоснователни възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от Х., поради непоставяне на обезопасителен колан. Посочва се, че от с оглед уврежданията и механизма на получаването им, същите не са могли да бъдат предотвратени, а именно поради поставения обезопасителен колан не се е стигнало до получаване на тежка черепно-мозъчна травма. Посочва се, че в резултат на ПТП ищецът е получил множество увреждания и усложнения при възстановителния период у пострадалия, който въобще не е кратък. В тази връзка анализира подробно събраните по делото доказателства. По отношение на имуществените вреди в отговора е посочено, че същите, съгласно СТЕ възлизат на сумата от 1207лв. и иска правилно е уважен в предявения частичен размер. По отношение на лихвата за забава посочва, че същата се дължи от датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

С насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство К. В. Х. чрез адв. Б. от САК се твърди, че първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 8000лв. до пълния претендиран по частичния иск размер, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Адв. Б. излага подробни съображения относно основателността на тази искова претенция, като описва механизма на ПТП, настъпилите увреждания на здравето на пострадалия Х. и причинната връзка между тях. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението е занижен, несъответстващ на претърпените неимуществени вреди.

Посочва, че съдът необосновано е приел един кратък възстановителен период, а 3 всъщност уврежданията са тежки и продължителни, свързани с много усложнения, като ограниченията в движението и неблагоприятните последици за здравето продължават към момента и ще продължат и за в бъдеще време. Анализира събраните по делото доказателства в тази насока. Посочва, че дългият възстановителен период води до емоционален срив на възрастният Х.. Посочва, че след произшествието здравето му се влошава, усложнява се диабета, стресиран е, не общува с други хора, затворен е, изпитва болки и продължава с лечението. Поради това въззивникът Х. моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира присъждане в пълен размер на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

С насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

С отговора на насрещната въззивна жалба, подаден от дружеството застраховател, се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни контрааргументи на посочените в насрещната въззивна жалба оплаквания. Посочва се, че описаните от въззивника Х. травматични увреждания не са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, което се установило от заключението на СМЕ. Психичните травми били недоказани и без установена връзка с процесното ПТП. Застрахователят моли съда да остави насрещната въззивна жалба без уважение. Претендира разноски. Няма направени доказателствени искания.

В с.з., дружеството въззивник ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. С. от САК, който посочва, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба и оспорва насрещната въззивна жалба по изложените в жалбата и съответно отговора подробни съображения. Моли съда да уважи въззивната жалба на застрахователя. Претендира присъждане в пълен размер на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззивникът К. В. Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. Б. от САК, който оспорва въззивната жалба, подадена от застрахователя, като неоснователна, поддържа подадената от Х. насрещна въззивна жалба и моли за уважаването й. Поддържа изложените в насрещната въззивна жалба и в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на 4 пълномощника на насрещната страна.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните му части, в рамките на въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията обективно кумулативно съединяване преки искове, предявени като частични, от пострадал при ПТП срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, както следва: 1. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие непозволено увреждане – ПТП от 14.07.2017г., причинено от застрахованото лице, в размер на 10000лв. от 40000лв. целия иск, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и 2. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – увреждане на МПС, вследствие непозволено увреждане – ПТП от 14.07.2017г., причинено от застрахованото лице, в размер на 500лв. от 4000лв. целия иск, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.