Присъда № 702 от 29.11.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 702 от 29.11.2024г. постановена по НЧХД № 9534/2024г. по описа на Районен съд - гр.София - 111 - ти н.с.

Софийски Районен съд е сезиран с тъжба от С. К. В. от хх, с ЕГН:

********** против И. от хх с ЕГН: ********** и хх, с ЕГН: ********** за това, че на 20.03.2024г. в 16:00ч. в град София, в Съдебната палата на СРС, находяща се на ул.,,Цар Борис III“, в съдебно заседание по гр.д.№ 7613/2024г.

По описа на 89 – и гр.с., вн съучастие, като извършители помежду си, изказали нещо унизително за достойнството и в неийно присъствие, разгласявайки позорни обстоятелства за нея, изричайки думите ,,проста селянка“, ,,луда“, ,,курва“, ,,лъжкиня“ и че е ,,лежала в лудница (на 4 – ти километър)“ - престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр.с ал.2 и ал.3, във вр. чл.147, ал.1, вр. с чл.23, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание повереника на частния тъжител поддържа повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение като счита, че от събраните по делото доказателства са налице достатъчно доказателства за наличие на извършено престъпление от тяхна страна. В пледоарията си пред съда акцентира на влошените междусъселски отношения между страните.

Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни като им наложи съответните наказания.

Защитникът на подсъдимите счита, че обвинението спрямо тях не е било доказано по категоричен и несъмнен начин. В хода на провежданот огражданско дело, както и след излизане от съдебната зала, не било установено с безспорни доказателства който и да е подведените под наказателна отговорност лица да е изричал твърдяните в частното обвинение позорящи думи и изрази по адрес на тъжителката. В заключение предлага на съда да признае подсъдимите за невинни като ги оправдае по повдигнатото им обвинение и присъди направените по делото разноски.

При своята лична защита и последна дума подсъдимите И. и С. твърдят, че не са извършили преписаното им престъпление, поради което и искат да бъдат оправдани.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият И. е хх с ЕГН: **********.

Подсъдимият С. е хх с ЕГН: **********.

Между частната тъжителка С. К. В. от една страна и подсъдимите И. и С. имало възникнал конфликт, който бил обективиран в инициирано от пострадалата гражданско дело № 7613/2024г. по описа на СРС, 89 – ти гр.с. същевременно тъжителката пуснала жалба и до СРП, по която било образувано ДП № 6424/2024г. и по което към насотящия момент не е налице окончателно произнасяне. Предмет на гражданското дело бил твърдяно 1 домашно насилие, упражнено от двамата подсъдими спрямо тъжителката в настоящото производство, за което била издадена Заповед за незабавна защита № 67 от 29.02.2024г. Съдебното производство било насрочено за 20.03.2024г.

Състав на СРС провел съдебно заседание, което било обективирано в Протокол № 8126 издаден на 25.03.2024г. В него бил даден ход на делото като бил обявен за окончателен изготвения проект за доклад. В съдебното заседание страните и техните процесуални представители поискали събиране на гласни и писмени доказателства. Защитник на двамата ответници по молбата и подсъдими в настоящото наказателно производство била разпитаната като свидетел адвокат хх. Пред съдебната з а л а се намирал свидетеля хх, който стоял до вратата. В съдебно заседание не било протоколирано двамата подсъдими да са отправяли каквито и да било обидни думи и изрази по адрес на тъжителката, като на излизане от съдебното заседание, след като делото било отложено за друга дата, между привлечените под наказателна отговорност лица възникнал словесен диалог, в който двамата нарекли тъжителката ,,измамница” и ,,курва” без да осъзнават, че тя е била непосредствено зад тях и ги е чула. В съответния срок страните не са поискали поправка в съдебния протокол, поради което и същият следва да бъде ценен от настоящия съдебен състав като годно писмено доказателство. Вследствие на чутото от тъжителката, тя се почувствала унизена което я накарало да депозира настоящата тъжба, с която да обвини подсъдимите И. и С. в извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр.с ал.2 и ал.3, във вр. чл.147, ал.1, вр. с чл.23, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Снабдила се и с медицински документи, установяващи влошено здравословно състояние.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на съдебното следствие двамата подсъдими депозират кратки обяснения. В тях и двамта отричат да са казвали каквито и да било обидни и позорящи думи и квалификации по адрес на тъжителката. Същевременно подсъдимият хх признава, че много и е бил помагал като иманно той я е бил карал за лечение в клиниката на 4 – ти километър. Съдът кредитира като частично правдиви обясненията на двамата подсъдими що се отнася до влошените им междуличностни отношения с частния тъжител и липсата на отправени по нейн адрес на обидни думи и изрази в съдебно заседание. В тази им част наведените от тях твърдения съставляват единствено и само тяхна защитна позиция, която намира опровержение от разпитания свидетел хх. В своите показания лицето заявява, че е бил свидетел и по делото, образувано от частния тъжител срещу двамата подсъдими по ЗЗДН и се е намирал до вратата пред съдебната зала в очакване да бъде разпитан. Свидетелят неубедително излага твърдения, че е бил чул как в съдебното заседание двамата подсъдими обиждали молителката като през цялото време я наричали ,,луда“, ,,проста селянка“ и са я карали лично на ,,4 – ти километър“. Свидетелят признава, че не може да уточни кой от подсъмдиите какво е казал, но на излизане 2 подсъдимият хх бил казал по адрес на тъжителката, че е ,,курва“, а подсъдимият хх, че е ,,циганка, измамница“. Същевременно свидетелят посочва подсъдимите не са се били обърнали към пострадалата, а са казали тези думи помежду си. Съдът счита, че наведените от свидетеля твърдения за наличие на чути обидни думи, изречени от двете подведени под наказателна отговорност лица по адрес на тъжителката, се опровергават както от показанията на присъствалата в съдебно заседание и разпитаната като свидетел адвокат хх, но и прилощения като писмено доказателство по делото Протокол № 8126 от 25.03.2024г. изготвен по гр.д.№ 7613/2024г. по описа на СРС. В него никъде не е било отразено който и да е от двамата подсъдими да е изричал по адресн на молителката посочените в тъжбата обидни квалификации. Самата молителка също не е посочила, че подсъдимите я обиждат в съдебно заседание и не епоискала това обстоятелство да бъде поместено, нито пък да бъде извършена поправка в съдебния протокол. Ето защо показанията на свидетеля хх в частта, в която заявява че тъжителката е била обиждана от двамата подсъдими в съдебно заседание, следва да не бъдат кредитирани като достоверни и подкрепени от други доказателства, а напротив, същите се явяват оборени от нарсещно ангажираните такива от страна на защитата на двамата подсъдими. По отношение на изложените твърдения на разпитаното лице са разменени думи между двамата братя на излизане от съдебната зала, същите биха могли да бъдат ценни като правдиви, но доколкото параметрите на повдигнатото частно обвинение вменяват като място на извършване на твърдяното престъпление съдбната зала, а не извън нея, същите се явяват изолирани от предмета на доказване.

По отношение на показанията на разпитаните по искане на страните свидетели хх съдът намира, че въпросните свидетели не са били очевидци на случилото се между старните. Твърденията на свидетелката хх възпроизвеждат споделеното и по телефона от страна на частната тъжителка, което се явява вторично доказателствено средство, което отгоре на всичко изхожда от заинтересовано от изхода на делото лице. От друга страна показанията на свидетеля хх касаят влошените междуличностни отношения между страните, които нямат никаква конкретна връзка с предмета на доказване по делото. Като допълнение на доказателствената съвкупност следва да се посочат твърденията на участвалата като процесуален представител по гражданското дело адвокат хх, която не е депозирала показания за факти и обстоятелства, станали и известни в качестното на защитник по гражданското дело. При разпита си свидетелката заявява, че никой от двамата подсъдими не е обиждал тъжителката, което се доказва и от приобщения като писмено доказателство протокол от съдебно заседание.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като едпопосочни, логични и непротиворечиви. Същите намират опора и в писмените доказателства в делото и най – вече от протокола от съдебно заседание, в което тъжителката твърди че е била обидена от подсъдимите. По отношение на писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК 3 съдът приема, че част от тях касаят отношенията между страните, възникнали след провеждане на процесното съдебно заседание в което се твърди, че подсъдимите са обидили тъжителката. По този въпрос няма спор, че както преди, така и по време и след наведеното в тъжбата престъпление, въпросните лица продължават да бъдат страни по граждански и наказателни дела, което е предпоставка за отсъстиве на непредубеденост в изложените от тях твърдения и ангажиране на безспрони доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че обвинвението спрямо подсъдимите И. и С. е недоказано както от обективна, така и отн субективна страна.

Разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК регламентира признаването на привлечено към наказателна отговорност лице за невиновно когато обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Несъмнено описаните в тъжбата думи са унизителни за достойнството на пострадалата. В конкретния случай обаче параметрите на частното обвинение фиксират вменено изпълнително деяние от страна на двамата подсъдими спрямо тъжителката в съдебно заседание, което, с изключение на неубедителните показания на свидетеля хх, който не е присъствал в съдебната зала, не се подкрепят от нито едно годно доказателствено средство. Същевременно самият свидетел признава, че не е бил в заседанието, където пострадалата твърди в тъжбата, че е била обиждана и наклеветявана. Мястото на извършване на твърдяното престъпление е част от предмета на доказване и подлежи на установяване със съответните доказателства, като тежестта на това доказване е върху частния тъжител.

Параметрите на настоящото обвинение не са за отправени обидни и клеветнически думи, изрази и твърдения извън съдебната зала, а вътре в нея.

Времето, мястото и начинът на извършване на престъплението са основните факти от предмета на делото, подлежащи на доказване от частното обвинение.

Затова, когато съдът установи, че на сочената от частния тъжител дата и място при описаната с тъжбата фактическа обстановка деянието не е осъществено и поради това оправдае подсъдимия, не може да се говори за подмяна на фактите, а за тяхната неустановеност по начина, посочен в чл. 303, ал. 2 от НПК (в този смисъл е Решение № 215 от 14.05.2010г. по н.д. № 142/ 2010г. по описа на II – ро н.о. на ВКС ). Това ясно проличава както от самата фактическа обстановка в тъжбата, така и при двете допълнителни молби на С. В. до съда при оставянето и без движение.

На следващо място, както беше посочено по – горе в мотивите, изложените в показанията твърдения на самия свидетел са неубедителни предвид признанието му, че е чул гласовете на подсъдимите и предполага, че конкретен от тях е изрекъл обиди по адрес на тъжителката.

Свидетелят не би могъл да прецизира кой от двамата подсъдими какви е изрекъл, а с категоричност заявява това едва след като ги е видял да излизат от 4 съдебното заседание. Опровержението на показанията му се намира в обясненията на самите подсъдими, показанията на свидетелката хх и самия протокол от съдебно заседание.

От друга страна споменаването на конкретни думи по адрес на частната тъжителка, на излизане от съдебната зала, от страна на подсъдимите, е станало в частен разговор помежду им. Самият свидетел хх признава в показанията си, че нито един от двамата подсъдими не се е обърнал към пострадалата. В случая няма как да бъде предполаган умисъла на подведените под наказателна отговорност лица, че излизайки от съдебната зала и разговаряйки помежду си, разменените помежду им обидни думи по адрес на тъжителката, ще бъдат чути от нея. Субективната страна на изпълнителното деяние следа да бъде доказана, а не предполагана. Необходимо е субектът да съзнава, че думите или действията му за унизителни и има възможност да бъдат чути или видени от пострадалия, като се цели те да бъдат възприети.