Решение № 1817 от 21.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1817 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120107450 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „КАРИСТО 2015“ ЕООД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление ...................................., с управител Г. Ж. Д. , срещу „САРКОС“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: ..............................., с управител М. С. Г. , с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 3164,92 евро, равняващи се на 6 190.04 лв. с ДДС, дължима по Договор за наем от 08.02.2021г., вписан в Служба по вписванията – гр.Бургас, вх. рег.№ 1389 от 09.02.2021г., aкт № ...., том ...., изменен с Анекс от 30.08.2023г., за ползването на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............................... по КККР на гр.Б., на адрес ............................, находящ се в сграда № ...., разположена в поземлен имот с идентификатор .............................., предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на обекта – ..... (......), който самостоятелен обект е с площ 344.70 квадратни метра, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, както и от правото на строеж върху поземления имот, за която сума е издадена данъчна фактура № 455 от 01.11. 2024г., включваща следните задължения:

- 4 500 лв. – наемна цена без ДДС за месец ноември 2024г.,

- 408.37 лв. – неплатени консумативи за вода за м. септември 2024г. без ДДС и - 250 лв. – неплатена такса за ЕС по договор за м. октомври 2024г. без ДДС, ведно със законната лихва върху сборната главницата, считано от 24.06.2025г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4525 от 2025 г. по описа на Бургаски районен съд.

В исковата молба се твърди, че между страните са съществували облигационно правоотношение по договор за наем от 08.02.2021 г., по силата на който ищецът „КАРИСТО 1

2015“ ЕООД е предоставил на дружеството-ответник „САРКОС" ЕООД за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот, за ползване по предназначение - за ресторант, заведение за бързо обслужване, питейни заведения или кафе-сладкарница. Наемодателят (ищец) е предал имота на наемателя (ответник) на 20.02.2021г., като съгласно чл. 4, ал.1 от договора за наем същият е сключен за срок от 10 (десет) години, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от договора месечната наемна цена е била уговорена в размер на 3500лева без ДДС, дължима до 5-то (пето) число на съответния месец, срещу издадена фактура.

Твърди се, че ползването на имота е продължило без противопоставянето на наемодателя след заявеното от ответника прекратяване на договора на 01.11.2024 г., тъй като помещението не е било в състоянието, в което е било предоставено. Предаването на имота е извършено на 25.11.2024 г. На тази дата ищецът е връчил на ответника писмено възражение с описание на липсите и вредите в имота, причинени от ответното дружество при напускане на имота. Тъй като ползването е продължило през м. ноември се претендира заплащане на наемната цена, както и начислените консумативи. Представят се писмени доказателства.

Моли за присъждане на направените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който исковата молба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че договорът между страните е бил прекратен с изпратена покана от ответното дружество на 01.10.2024 г., като наемодателят не е осигурил приемането на имота и надлежното оформяне на документите.

Посочва, че ползването на имота е било преустановено и обектът не е ползван от ответника в процесния период, като единствено предаването на ключовете е извършено на по-късна дата, по независещи от ответника причини. Излагат се доводи за водено предходно съдебно производство, в което е установено прекратяването на договора и липсата на ползване на обекта след този момент. Затова се иска отхвърляне на иска.

По отношение на претендираните разходи за вода се твърди, че сумата е изплатена с предходна фактура. Що се отнася до иска за заплащане на разходи за етажната собственост се твърди, че титуляр на вземането не е ищцовото дружество, а вземането би възникнало в полза на самата етажна собственост, като за същото е налице и висящ спор по гр.д.№ 1687/2025 г. на БРС.

С отговора на исковата молба е направено и възражение за прихващане на главното вземане с платения от ответника – наемател депозит на основание чл. 7 от договора, в размер на 4200 лв. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Направеното възражение за прихващане е с правно основание чл. 103 вр. чл. 55 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните и видно от представения договор за наем от 08.02.2021 г., ищецът – като наемодател е предоставил за временно възмездно ползване на ответника – наемател, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............................... по КККР на гр.Б., с площ от 344.70 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части, с предназначение на обекта – за обществено хранене. С анекс към договора от 30.08.2023 г. е уговорено, че заедно със самостоятелния обект е предоставено и ползването върху 81.10 кв.м. от прилежащия терен, като страните са договорили наемната цена да бъде 4500 лв. считано от 01.09.2023 г. В анекса е посочено още, че наемодателят следва да осигури 2 безпрепятственото ползване за целия срок на договора, както на самостоятелния обект, така и на прилежащата към сградата площ от терена, в размер на 81.1 кв.м. ид.ч., за което наемателят дължи отделно възнаграждение на ЕС в размер на 250 лв. на месец, като сумата ще се изплаща на ЕС чрез наемодателя, срещу предоставен касов ордер.

Не се спори също така, че договорът е прекратен считано от 01.11.2024 г., с изпратено едномесечно предизвестие от наемателя и получено от наемодателя на 01.10.2024 г.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 25.11.2024 г. /приложение 1 към договора за наем/, подписан между страните, с който се установява предаването на 4 бр. ключове за обекта. На същата дата е изготвено и възражение от ищеца относно състоянието на обекта.

От ответника е ангажиран приемо-предавателен протокол от 01.11.2024г., подписан от представител на дружеството-наемател и двама свидетели, без подпис на представител на наемодателя, в който са описани подлежащи на предаване вещи и подобрения, както и състояние на обекта към датата на предаването.

Представени са писмени доказателства за извършвани плащания от дружеството наемател към Етажната собственост ежемесечно през 2024г., както и фактура № 454/01.10.2024г. с посочено основание наем м. октомври и вода м. септември 2024г., на обща стойност 6325.08 лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Г.А. – ............................. в заведението ..................., което се е помещавало в процесния обект, се установява, че през месец октомври 2024 г. е започнал процес по освобождаване на помещението, който завършил в края на месеца. На 01.11.2024 г. е имало уговорка за предаване на направения от свидетелката опис, с нещата, които са там и е трябвало да се предадат на собственика на помещението, след като заедно извършат оглед. Отишли рано сутринта и чакали два часа да дойде Г., но той не се появил, затова ключовете са били оставени на работодателя и е бил подписан представения по делото протокол от същата дата, изготвен от свидетеля. Посочва още, че със сигурност помещението не е ползвано от „САРКОС“ ООД след 01.11.2024 г., не са се съхранявали вещи на дружеството и не е извършван ремонт вътре. Помещението е било заключено след 01.11.2024г. и е трябвало да бъдат изпратени на собственика по пощата всички документи и ключове.

При така събраните доказателства съдът намира предявения иск за неоснователне и недоказан, по следните съображения:

Спорният по делото въпрос е дали полазването на имота е продължило след прекратяване на договора с изпратеното едномесечно предизвестие от наемателя на 01.10.2024 г., т.е. след 01.11.2024 г.

В случая от представените доказателства не е установено, че фактическото ползване на имота съобразно установеното предназначение е било продължено в периода след 01.11.2024 г. Действително, наемателят не е предал вещта обратно на наемодателя в деня на прекратяване на договора. Това обаче не означава винаги и еднозначно, че ответникът е продължил да ползва имота. Ползването на отдадения под наем обект е било преустановено, което се установява от показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира като последователни и съответни на писмените доказателства. Тук следва да се посочи, че споровете относно фактическото състояние на имота са ирелевантни по отношение на неговото ползване. Дори и наемодателят да не е бил съгласен със състоянието на обекта и да е очаквал същото да бъде поправено в периода след 01.11.2024г., това обстоятелство не съставлява ползване на обекта, подлежащо на обезщетяване по чл. 236 ЗЗД.

3

Ето защо, съдът намира, че ответникът не е ползвал имота след прекратяване на договора и не са налице основания за заплащане на обезщетение в размер на наемната цена, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на претендираната сума за потребена в имота вода съдът намира иска за неоснователен, доколкото от представената фактура и банково извлечение се установява плащане именно на задължението за вода за процесния м. септември 2024г. Не се установява възражението, че с това плащане са погасени други по-стари задължения, още повече, че в документа изрично е посочено основанието за плащане.

Що се отнася да търсената сума от 250 лв. за задължения към ЕС по договор за м. октомври 2024г. без ДДС, в представения анекс към договора за наем изрично е уговорено, че сумата се дължи в полза на етажната собственост. Няма данни същата да е била първоначално платена от ищеца и да подлежи на връщане, респ. да е възникнало основание за плащането й в полза на наемодателя, вместо към правоимащата етажна собственост. В тази връзка и от писмените доказателства се установява, че наемателя е заплащал на етажната собственост срещу разписка сумата от 250 лв. ежемесечно през целия период на 2024г. Отделно от изложеното по делото е установено, че за ползването на прилежащия терен и задълженията към етажната собственост е образувано гр.д.№ 1687/2025 г. на БРС, което е висящо. Затова искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода от спора не следва да бъде разглеждано и направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане.

Предвид искането на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва в тежест на ищеца да бъде възложено заплащането на направените съдебни разноски в размер на 800 евро - адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „КАРИСТО 2015" ЕООД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление ...................................., с управител Г. Ж. Д. , срещу „САРКОС“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: ..............................., с управител М. С.

Г. , с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 3164,92 евро, равняващи се на 6 190.04 лв. с ДДС, дължима по Договор за наем от 08.02.2021г., вписан в Служба по вписванията – гр.Бургас, вх. рег.№ 1389 от 09.02.2021г., aкт № ......., том ......., изменен с Анекс от 30.08.2023г., за ползването на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............................... по КККР на гр.Б., на адрес ............................, находящ се в сграда № ....., разположена в поземлен имот с идентификатор .............................., предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на обекта – .... (.........), който самостоятелен обект е с площ 344.70 квадратни метра, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, както и от правото на строеж върху поземления имот, за която сума е издадена данъчна фактура № 455 от 01.11. 2024г., включваща следните задължения: