Протокол № 386 от 22.10.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 386 гр. Пещера, 22.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Аа при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Аа Гражданско дело № 20265240100422 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Н. А., редовно призована, се явява лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. Т. К., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦАТА Ф. З., редовно призована, се явява лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. Е. А.-В., редовно упълномощена.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. А.-В. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

1

АДВ. К. - Поддържаме исковата молба. Моля да се приемат представените доказателства. Водим двама свидетели за разпит. Не сме се явили на информационна среща по медиация, заради това, защото от отговора на исковата молба, става ясно, че не е възможно да се постигне каквото и да е споразумение с ответницата. Действията на моята доверителка в отговора се изопачават. Няма признаване на нито един факт от исковата молба. Един единствен факт, който се признава е, че са получавани от нея парични суми, описани в исковата молба. Но се изопачава мотивът, с който са изпращани тези пари от моята доверителка. С оглед на това, поддържаме иска.

АДВ. А.–В. – Поддържаме отговора си. Водим и ние двама свидетели за разпит. Не оспорваме обстоятелството, че страните са в родствени връзки.

Оспорваме обстоятелството, че ищцата е заела на ответницата сума от 680 €.

Твърдим категорично, че не е сключван договор за заем по чл. 240 от ЗЗД за сума от 680 €. Никога доверителката ми не е имала финансови затруднения в семейството си, свързани с поведението на съпруга й или сина й, не е молила ищцата да й дава заем. Оспорваме истинността на разпечатките от банковите преводи. Видно от тях е, че е генерирано от системата, изписано на латиница, а в края на част от листовете на български език е изписано „заем Ф. З.“.

Твърдя, че са манипулирани и са създадени единствено и само за целта на това производство. Между тях не е имало никога постигана договореност за заем, изпращани са суми, които да покриват заем, теглен от майката на страните, който е теглила, за да финансира покупката на жилище на ищцата. Имаме свидетели. Приложила съм и договор за заем от „Банка ДСК“, от който е видно, че на тяхната майка е спирана сума от пенсията за покриване на заем.

Другото са свидетелски показания. М. Ч. е майката на страните. От извлечението от банковата й сметка, се вижда, че от пенсията й са удържани суми за заплащане на заем. Приложила съм разпечатка от банковата сметка на ответницата от „Уникредит Булбанк“, от която е видно, че като основание е записано: „Получен междубанков превод“. Не е отразено никъде, че се изпраща заем. Поради това молим да се отхвърли иска.

АДВ. К. – Неоснователни са направените възражения. На първо място, не виждам какво се оспорва по тези разпечатки - 14 бр., при положение, че са представени банкови извлечения, от които се вижда и не се оспорва, че ответницата е поучавала пари от доверителката ми. На второ място, в отговора 2 на исковата молба се твърди, че моята доверителка е изпълнявала свой нравствен дълг. На следващо място, че е изпращала пари на майка си, която е погасявала собствения си кредит. Не е вярно, защото кредитът, който майката е изтеглила, е предаден изцяло в ръцете на ответницата. Моята доверителка дори не е била в България. Ответницата е разполагала с тези пари. Не е изпълнявала моята доверителка нравствен дълг, а е изпълнявала молбата на сестра си да й помогне със заемни средства, тъй като моята клиентка твърди, че сестра й има проблеми със съпруга си, който дори й държи банковата карта в себе си. Имало е обещания при всяко получаване на пари от страна на ответницата, че ще ги върне - било при получаване на пенсията, било след 1 месец, само В. да не разбере. Тези факти ще доказват със свидетелски показания. С отговора се прави възражение и се иска да се открие производство по оспорване на представените от нас разписки. Не разбрах какво оспорват, при положение, че те като плащания, извлеченията от банковата сметка на моята доверителка съвпадат напълно и е не се оспорва, с банковите извлечения на ответницата. Те не оспорват факта на получаване на пари. Молбите на ответницата за заемни средства ще ги доказваме със свидетелски показания. Обещанията на ответницата да връща парите в определен срок, ще ги доказваме със свидетелски показания. Финансовите затруднения на ответницата и семейството й, ще ги доказваме със свидетелски показания. По основния факт, че ответницата е получила исковите суми от моята доверителка, не се оспорва. Това е от холандската банкова сметка на моята доверителка. Тя сама е отбелязала, че това са заемни средства.

ИЩЦАТА Н. А. – От 2 г. съм в България и съм закрила банковата си сметка от Холандия. Трябва да отида дотам, за да мога да извлека тази информация.

АДВ. К. – Те не оспорват факта, че са получавани парите.

АДВ. А.–В. – Оспорваме изложените твърдения. Това не отговаря на истината. Извлеченията са манипулирани и ги оспорвам. Това не е издадено от банката. Оспорвам истинността на тези документи. Представили сме извлечение, в което е отбелязан „превод“, ако е заем, ще пиеше „заем“.

Оспорваме твърдението, че това е заем. Има преводи, но за друго. Оспорвам достоверността на тези документи и искам откриване на производство по оспорване на достоверността, защото са дописвани.

3

АДВ. К. - Не оспорват факта на плащането, оспорват основанието на плащането. Къде е казано, че договорът за заем трябва да е в писмен вид и да пише „заем“?

АДВ. А.–В. – Тя е вписала в тези бележки умишлено „заем“. Не оспорвам, че има преводи. Оспорвам, че това е заем. Има такива преводи от ищцата на ответницата, но не са заем. Уточняваме, че ние не оспорваме обстоятелството, че ищцата е извършвала преводи по банковата сметка на ответницата, но тези преводи са били с друго предназначение. Имам въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, които моля да бъдат зададени на ищцата. В случай на противоречия, ще поискам и очна ставка на осн. чл. 174 ГПК. Въпросът ни е: Къде, на коя дата и как страните са постигнали съгласие за сключване на неформален договор за заем?

АДВ. К. - Смятам, че сме изразили становището си с исковата молба и не е необходимо ищцата да отговаря на този въпрос, тъй като нямаме сключен писмен договор, имаме неформален договор за заем. Те са сестри.

На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА въпрос към ищцата, а именно: „Кога сте постигнали съгласие със сестра Ви за сключване на такъв договор за заем по силата на който да й предоставите в заем определените суми?“.

ИЩЦАТА Н. А. /по реда на чл. 176 от ГПК/ - През 2018 г. майка ми се разболя от деменция. Беше при мен 6-7 месеца, но се влоши и я върнах тук със 700-800 лв. средства и тогава сестра ми ми каза: „Аз няма да мога сама да се оправям.“, защото тя никога не е разполагала с лични средства и каза, че ще се наложи да й давам някакви пари, а тя когато може, тогава ще ги върне. Тя в момента гледаше уж майка, но ми поиска да й плащам някакви пари. Тя каза, че няма да може да се оправи сама с нейните средства и с на майка ми средствата да се грижи за майка. От 2019 година, до 2021 година общата стойност е около 5000 €, които съм й изпратила. След 2021 г. майка ми почина 4 и тогава ни се влошиха отношенията, защото трябваше да делим наследствен имот, и приключихме взаимоотношенията си с нея. След това ме осъди, че аз в чужбина живеех и трябвало да й дам ключ от наследствения имота. Аз нямах ключ, но съдът така прие, защото другата ни сестра живееше там. Тя ме осъди защо не съм й дала ключ и имало мой багаж в къщата. Аз съм живяла 40 г. в къщата, аз съм я поддържала, всички подобрения по къщата са направени от мен. Нормално е да имам багаж там. 25 години живеех в Холандия. Тя ме осъди да й плащам наем, че след смъртта на мама, съм имала багаж и не съм й дала ключ от наследствения имот. Тя искаше тези пари, които й пращах.

Много пъти ми се е обаждала и ми е казвала, че не й стигат парите за лекарствата на майка. След смъртта на майка ми, от личния лекар и даже документите са при нея, от рецептурната книжка видях, че всичко е било безплатно на майка ми. Тя беше болна от деменция. Парите съм ги изпращала, защото тя ми ги иска като заем. Не искам да отговарям на повече въпроси.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

АДВ. К. – Няма вариант за такава.

АДВ. А. – В. – Няма такъв вариант.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по делото:

Предявен е иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ищцата Н. Д. А. от гр. Пещера, ул. „** чрез адв. Т. К., против ответницата Ф. Д. З. от гр. Пещера, **, в която се твърди, че двете са сестри с влошени отношения. Твърди, че в периода 2001 – 2025 г. е живяла и работела в Холандия, като многократно е изпращала на сестра си пари на заем, като за периода 01.04.2021 г. – 07.08.2021 г. й е изпратила общо сума в размер на 680 €. Изложени са подробни съображения.

Моли да се постанови решение, по силата на което се осъди

5 ответницата да й заплати сумата в размер на 680 €, ведно с лихви и разноски, заета на ответната страна за периода от 01.04.2021 г. – 07.08.2021 г.

Ангажирани са доказателства.

В указания от съда срок, ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Изложени са подробни съображения. Ангажирани са доказателства. Претендира присъждане на разноските.

Съдът разпределя доказателствената тежест в следния смисъл: ищцата следва да докаже валидно заемно правоотношение, по силата на което за периода 01.04.2021 г. до 07.08.2021 г. ищцата е заела на ответницата сума от 680 €.

АДВ. К. - Нямам възражения по доклада.

АДВ. А. – В. - Нямам възражения по доклада.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с определение на съда № 297/12.06.2026 г.

ПРИЛАГА по делото гр.д. № 699/2025 г. по описа на РС – Пещера.

ДОПУСКА до разпит свидетелите.

Сне се самоличността на първата свидетелка, както следва:

СВ. М. В. С. – 45 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана.