Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 17.03.2025, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 422/2023
Вид
Решение № 38
Подписан
17.03.2025
Състав
Емил Василев Николаев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 402 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Дулово, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20233410100422 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, подадена от Р. С. К., с ЕГН **********, от *****, против „ЗАД Даллбогг:

Живот и здраве“ АД с ЕИК ****, за заплащане на сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил марка „****“, с рег. № ***, при настъпило на *** г. в *** пътно транспортно произшествие. Предявен е и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 14.01.2023 г. /три месеца след подадената застрахователна претенция/ до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски. Представят се писмени доказателства.

Р. С. К. твърди, че *** г. той и съпругата му пътували за ***, с лек автомобил марка „****“, с рег. № ***. Движещият се автомобил, с рег. № ***, пред колата на ответника предприел изпреварване на каруца, вследствие на което движещият се отсреща автомобил, с рег. № ***, се ударил в предната част на автомобила на ищеца. Настъпило ПТП. На място пристигнали полицейски служители и екип на Спешна медицинска помощ. Ищецът чувствал болки в гърдите, врата и главата и заедно със съпругата му били транспортирани първо в ЦСМП – ***, а след това в МБАЛ-***, където им бил извършен преглед и направени рентгенови снимки. Тъй като при прегледа не били установени счупвания, бил освободен от болницата. Посочва, че вследствие на ПТП-то по неговия автомобил имало множество повреди.

Цялата предна част на автомобила била деформирана. Били налице повреди по ходовата част на автомобила, по охладителната система и по двигателя. По негова преценка автомобилът не подлежал на ремонт.

Според него след инцидента от РУ-Дулово бил издаден констативен 1 протокол за ПТП с пострадали лица № *****г., в който било отразено, че блъсналият го лек автомобил „***“, с рег. № ****, има сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ с номер на застрахователната полица *****, валидна до 13.08.2023 г.

На **** г. предявил застрахователна претенция пред ответника, но оттам с Писмо № **** г. му отговорили, че няма основание да му изплатят застрахователно обезщетение, тъй като водачът на автомобила, който причинил щетите на ищеца, не бил виновен.

Ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящият иск, тъй като съгласно чл.493, ал.2, т.5, вр. ал.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването и/или използването на МПС по време на движение или престой, включително и в случай на безвиновна отговорност.

В отговора, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве“ оспорва предявения иск по основание и размер, оспорва изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие, оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на претендираните щети с пътно транспортното произшествие, оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното произшествие. Твърди, че конкретните увреди са вследствие на съвкупност от събития. Оспорва изцяло иска за присъждане на законна лихва като неоснователен. Възразява срещу искането за присъждане на разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Счита предявения иск за неоснователен, доколкото ответникът не е застраховател на виновния за реализиране на ПТП водач. Твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП има водача на МПС „****“, с рег. №*****. В тази връзка излага и други твърдения. Прави възражение за съпричиняване и на водача на лек автомобил марка „****“, с рег. № ***.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица №******г., съставен от И. Г. – дежурен ПТП – ОД на МВР, РУ-Дулово, се установява, че на *** г., около ****часа в ***, при движение по ул. „*****“, водачът на лек автомобил „*****“, с рег. № ****, М. А. предприема неправилно изпреварване при насрещно движещо се моторно превозно средство – лек автомобил „****“, с рег. № ***, с водач Г. Д. Р., при което последният губи контрол над автомобила и реализира ПТП, като удря лек автомобил лек автомобил „****“, с рег. № *****, управляван от ищеца Р. С.

К., при което са причинени материални щети и на двете МПС, като на автомобила на ищеца е причинена деформация на предната част.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в 2 него обстоятелства за дата, място на увреждане, механизъм и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

Удостоверените в него обстоятелства са пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП и констатираните щети по лекия автомобил „****“, с рег. № ****, както и обстоятелството, че водачът на лек автомобил „****“, с рег. № ***, представил полица за сключена с ответника „ЗАД Даллбогг:

Живот и здраве“ АД застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на процесното ПТП.

Страните не спорят, че на *** г. в ***, е настъпило ПТП между лек автомобил „****“, с рег. № ***, управляван от Г. Д. Р., и лек автомобил „****“, с рег. № ****, управляван от ищеца Р. С. К..

Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „****“ с рег. № ***, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие

Спорно между страните е обстоятелството кой има вина за настъпилото ПТП. Ищецът твърди, че това е лек автомобил „***“, с рег. № ****, управляван от Г. Д. Р., а ответникът твърди, че това е лек автомобил „****“, с рег.№ ***, управляван от М.Хр. А.

От представеното по делото от РУ-Дулово писмо, вх. № ***** г., се установява, че няма образувано досъдебно производство за допуснатото ПТП на *** г. в ***.

От представеното по делото Наказателно постановление № *****г. на Началник група при ОД на МВР-Силистра, РУ-Дулово, се установява, че на М.Хр. А. в качеството на водач на лек автомобил „****“, с рег. № ***, са наложени административни наказания във връзка с допуснато на *** г. ПТП в ***.

С Решение № **** г., постановено от РС-Дулово по АНД № ***г. /л.67л.70 от делото/, влязло в законна сила на 23.08.2023 г., Наказателно постановление № **** г. на Началник група при ОД на МВР-Силистра, РУДулово е отменено.

Наказателното постановление е отменено поради липса на предпоставки за издаването му, като съдът е приел, че извършване на нарушение от М.

Хр.А. не е доказано по безспорен и категоричен начин. Ето защо доводите в писмения отговор на ответника, че виновен за процесното ПТП е водачът на л. а. „****“, с рег.№ **** - М. Хр. А., са неоснователни.

От показанията на разпитания в качеството на свидетел Г. Д. Р. се установява, че в момента на ПТП не виждал нищо, завъртял се и за да избегне челен сблъсък, си затворил очите и не знаел какво става. След като завъртял волана автомобилът се подхлъзнал на камъните, завъртял се и ударил в предната част автомобил управляван от ищеца със задната част. Сблъсъкът станал в лентата за движение на автомобила на свидетеля.

3

От заключението на съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по делото, се установява, че причината за ПТП е предприета от водача на лек автомобил „***“, с рег. № **** - Г. Д. Р., спасителна маневра вдясно с цел избягване на челен удар и загуба на управление на автомобила, като сблъсъкът му с лек автомобил „****“, с рег. № ***, е бил неизбежен.

С оглед показанията на свидетеля, съдът намира, че макар и предприетото изпреварване от водача на лек автомобил „****“ да е създало ситуация и предпоставка за ПТП, свидетелят има вина за настъпилото на *** г. ПТП, тъй като непосредствено преди настъпването му, както той самия свидетелства, е затворил очи, загубил е управление на автомобила, в последния момент е опитал да избегне удара, като е завъртял рязко волана, но не е успял и се е блъснал в предната част на автомобила управлявана от ищеца.

Съгласно заключението на вещото лице, стойността на лек автомобил „****“, с рег. № ***, към датата на ПТП - *** г. - е 2 718.00 лв. с ДДС, а стойността за неговия ремонт по средни цени за части и труд към датата на ПТП-то е 2 567.00 лв. с ДДС и щетата е тотална.

От представеното по делото писмо, изх. № ***** г., „ЗАД Даллбогг:

Живот и здраве“ АД е отказало да заплати застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил „****“, с рег. № ***, по щета № *****.

ЗЗД

Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Основателността на иска, освен наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника, предполага да се установи и наличие на правопораждащ деликтна отговорност на застрахования водач, причинил ПТП, фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправно, виновно поведение.

Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липса на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличие на всички елементи от пораждащия съдебно предявените материални права на вземания, фактически състав.

Установено е, че между ответника и трето за спора лице към датата на настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка 4

„Гражданска отговорност”, със съдържание задължението на ЗАД Даллбогг:

Живот и здраве“ АД да покрие отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаване и/или използване на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание – чл. 477 от КЗ.

В този смисъл, не се твърди, нито се установява Г. Д. Р. да е установил фактическа власт върху автомобила в нарушение на правните норми, ето защо същият е имал качеството застраховано лице.

Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на предприета от водача на лек автомобил „****“, с рег. № ***** - Г.

Д. Р., спасителна маневра вдясно с цел избягване на челен удар и загуба на управление на автомобила, е произтекъл сблъсъкът му с лек автомобил, рег.