Определение № 14315 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14315 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504234 по описа за 2026 година

I. Твърдения и искания на частния жалбоподател и ответникът по частната жалба

1. На частния жалбоподател

[1] На 24.02.2026 г. Ж. В. е подал частна жалба срещу определение от 18.02.2026 г. по гр. д. 1 249/2024 г. на СРС, 150-ти с-в, с което СРС е оставил без уважение молба на Ж. В. за възстановяване на срока за представяне на доказателство за платена държавна такса по въззивна жалба срещу решението на СРС. Ж. В. заявява, че е могъл да спази срока, тъй като той не е имал финансовата възможност да заплати държавната такса в срока му, а адвокатът му е бил в Гърция, където се е развалил лаптопа му и не е могъл да заплати държавната такса и поиска продължаване на срока. Затова Ж. В. моли съда да отмени обжалваното определение и му възстанови срок за представяне на доказателство за внесена държавна такса (частната жалба, л. 5-8 от делото на СГС).

2. На ответника по частната жалба

1

[2] Ответникът по частната жалба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (ЕОС) я е оспорил. Той е заявил, че не са били налице особени непредвидени обстоятелства, които да налагат възстановяването на срока. Затова ЕОС моли съда да потвърди обжалваното определение (отговора, л. 16 от делото на СГС).

II. Обстоятелства, които въззивният съд установява

[3] СРС е постановил решение, с което е отхвърлил иска по чл. 439 от ГПК на Ж. В. срещу ЕОС за признаване за установено, че е било погасено по давност правото на принудително изпълнение спрямо Ж. В. за 24 397,56 лева (решението, л. 122-125 от делото на СРС). На 03.11.2025 г. Ж. В. е подал срещу решението въззивна жалба. На 29.11.2025 г. СРС е оставил без движение производството по въззивната жалба, като е указал на Ж. В. в едноседмичен срок от връчването на разпореждането да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на СГС на 487,95 лева държавна такса.

На 11.12.2025г. СРС е връчил на Ж. В. разпореждането.

[4] На 16.12.2025 г. Ж. В. е поискал от СРС да продължи срока за изпълнение на указанието и съдът го е продължил до с една седмица от изтичането му. На 29.12.2025 г. той е поискал ново продължаване на срока и съдът го е продължил до 05.01.2026 г. На 12.01.2026 г. Ж. В. е представил доказателство за внесена държавна такса и е поискал от съда да възстанови срока за извършване на това действие. На 18.02.2026 г. СРС е постановил обжалваното определение.

III.

Приложимо право, съотнасянето на обстоятелства към приложимото право и решение на съда установените

[5] Съдът дължи произнасяне по искане за възстановяване на срок, само след като се е стабилизирал актът на съда, с който е установено пропускането на срока. Такъв акт може да бъде разпореждане за връщане на искова молба, частна жалба, въззивна жалба или касационна жалба. Ако този 2 акт не е стабилизиран и съдът се е произнесъл по искане на възстановяване на срок, това произнасяне е преждевременно и подлежи на обезсилване (определение на ВКС 2 695-2026-IV Г. О. по ч. гр. д. 68/2026 г.).

[6] В случая СРС се е произнесъл по искането за възстановяване на срок преди да се е произнесъл с акт за евентуално връщане на въззивната жалба. Следователно СРС е неправил това преди да се стабилизира евентуален негов акт, с който се установява пропускането на срока. Ето защо обжалваното определение е преждевременнo постановенo и съдът го обезсилва, като го връща на районния съд за преценка редовността на производството по въззивната жалба. При извършване на тази преценка СРС следва да отчита, че държавната такса е заплатена преди СРС да се е произнесъл с акт за връщането на въззивната жалба. Поради това съдът ОПРЕДЕЛИ:

[7] ОБЕЗСИЛВА определение от 18.02.2026 г. по гр. д. 1 249/2024 г. на СРС, 150-ти с-в. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за произнасяне преценка на редовността на производството по въззивната жалба.

[8] Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3