Решение № 905 от 12.02.2024, Софийски градски съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 905/16.12.2023 на Петър Стоицев, Член на състав

Считам, че в производството пред районния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по частна тъжба на Е. Н. Х. срещу Е. С. М. за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

С разпореждане от 23.02.21 г. съдията-докладчик от районния съд е оставил тъжбата без движение и е указал на тъжителката да отстрани нередовности в тъжбата, като конкретизира фактите относно твърдяното престъпление.

С допълнение към тъжбата от 22.04.21 г. тъжителката е уточнила фактите във връзка с престъплението. От обстоятелствата, изложени в това допълнение, съдът следва, в изпълнение на задължението си служебно да даде квалификация на престъплението, описано в частната тъжба, да приеме, че срещу подс. Е. М. е повдигнато обвинение за това, че на 15.09.19 г. като родител – баща на малолетния Н. М., не е изпълнил съдебно решение относно упражняването на родителските права и лични контакти с дете – като не е върнал детето Н. М. на адреса на майка му - тъжителката Е. Х. и че след тази дата, до края на инкриминирания период 04.11.19 г., не е изпълнявал съдебното решение, като е държал детето да живее в неговото жилище – престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Независимо, че в допълнението към тъжбата е посочено, че извършването на престъплението е продължило до момента на подаване на въпросното допълнение т.е. до 22.04.21 г., съдът следва служебно да ограничи инкриминирания период до датата на подаване на първоначалната тъжба – 04.11.19 г., тъй като не е допустимо с допълнение към частната тъжба периодът на извършване на престъплението да бъде удължаван.

С разпореждане от 03.06.21 г. съдията-докладчик от районния съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В разпореждането съдията неправилно е формулирал обвинението, по което подс. Е. М. се предава на съд, относно периода на извършване, като е посочил, че подсъдимият „на 15.09.19 г. в гр. София като родител – баща на малолетния Н. М., не е изпълнил съдебно решение относно упражняването на родителските права и лични контакти с детето“. Налице е погрешно дефиниране на описаното в тъжбата престъпление, при което същото е било темпорално ограничено единствено до датата 15.09.19 г., а периодът от 1

16.09.19 г. до 04.11.19 г., за който подсъдимият също се обвинява съгласно обстоятелствата, изложени в тъжбата и допълнението към нея, е останал извън предмета на разглеждане по делото. С постановената присъда съдът е признал подс. М. за невинен по обвинението, като е приел, че съгласно установената по делото фактическа обстановка, за датата 15.09.19 г. майката е дала съгласие подс. М. да вземе детето при себе си.

Извършеното от районния съд изопачаване на повдигнатото с частната тъжба обвинение, касателно неговия времеви аспект – по-конкретно, пропускане на инкриминирания период от 16.09.19 г. до 04.11.19 г. представлява съществено процесуално нарушение, което в конкретния случай е ограничило процесуалните права на тъжителя, тъй като видно от събраните по делото доказателствата, през посочения период подсъдимият е държал детето в своето жилище в нарушение на съдебното решение относно упражняването на родителските права и лични контакти и по този начин е осъществил състав на престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Т.е. ако районният съд беше разгледал периода на инкриминираното в тъжбата деяние в неговата цялост, производството щеше да има друг изход.

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. София, 16.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100603931 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 30.05.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 17375/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 14-ти състав, подсъдимият Е. С. М. е признат за невиновен в това, че на 15.09.2019 г. в 18:00 ч. в гр. София, ул. „*******, като родител - баща на малолетния Н.Е. М., не изпълнил съдебно решение от 19.06.2017 г., постановено по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на CPC, III ГО, 91 състав, влязло в сила на 27.06.2017 г., относно упражняването на родителските права, които са предоставени от съда на майката Е. Н. Х., и относно лични контакти с детето - всяка първа и трета седмица от месеца, за съботния и неделния ден с преспиване, от 08:30 ч., но не по-късно от 09:00 ч., и връщане на адреса на майката в 18:00 ч. на неделния ден, като не изпълнил задължението си да върне Н.Е. М. в дома на неговата майка Е. Н. Х., съобразно предвиденото в съдебното решение, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Е. Х., с която се прави оплакване, че атакуваният акт е неправилен.

Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител Е. Х. излага конкретни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Прави искане за неговата отмяна, като делото бъде върнато на СРС за разглеждане по правилата на 1

НПК, като бъдат дадени изрични указания коя част да се разследва. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден за периода на неизпълнение на решението от 16.09.2019 г. до 12.03.2021 г.

Защитникът на подс. Е. М. счита, че първоинстанционният съд правилно е приел за недоказано повдигнатото обвинение и е оправдал подсъдимия, поради което пледира за потвърждаване на обжалваната присъда. Прави искане и за присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски.

В своя защита подс. Е. М. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли да бъде признат за невинен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият Е. С. М. е роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран.

През 2008 г. подс. Е. М. и ЧТ Е. Х. започнали интимна връзка и впоследствие живеели заедно. През 2016 г. отношенията между тях се влошили и двамата се разделили. Вследствие на съвместното си съжителство на двамата им се родили децата Н.Е. М. и М.Е.М..

С определение, постановено по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на CPC, III ГО, 91 състав, влязло в сила на 27.06.2017 г., била одобрена съдебна спогодба между подс.

Е. М. и ЧТ Е. Х., съгласно която упражняването на родителските права по отношение на децата Н. М. и М. М.а се предоставяло на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с тях - всяка първа и трета седмица от месеца, за съботния и неделния ден, с преспиване, от 08:30 ч., но не по-късно от 09:00 ч. до 18:00 ч. на неделния ден; двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; през зимата - от първи януари до 18:00 ч. на трети януари или първия работен ден; първата половина от пролетната ваканция до 18:00 ч. на четвъртия ден от ваканцията, както и съвместно организиране на рождения ден на М. М.а на двадесет и пети декември.

През лятото на 2019 г. ЧТ Е. Х. заедно с родителите й и св. М.М. завели децата Н. М. и М. М.а в къща на морето, намираща се в с. Дуранкулак. По това време Н. М. получил съобщение от подс. Е. М., че му е закупил мобилен телефон и билет за самолет, за да се прибере в гр. София. Н. М. поискал от ЧТ Х., да отиде при баща си, за да получи обещания телефон и тя се съгласила. Междувременно тъжителката, св. М. и М. М.а се прибрали в гр. София. На 14.09.2019 г. родителите на тъжителката – св. М. Х. и нейният съпруг, закарали детето Н. М. до летището в гр. Варна. Когато Н. М. пристигнал на летището в гр. София, подсъдимият го посрещнал и го закарал в дома на тъжителката, където детето пренощувало. На следващия ден подсъдимият отново отишъл в дома на тъжителката, за да вземе сина си, като двамата се уговорили на следващия ден подсъдимият да заведе детето на първия учебен ден.

На 16.09.2019 г. подс. Е. М. завел Н. М. на първия учебен ден в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, където била и ЧТ Х. заедно с другото им дете М. М.а. Оттогава до 12.03.2020 г. Н. М. живеел в дома на баща си.

2

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия Е. С. М. (л. 310311 от съд. д.) и показанията на свидетелите М. Е.К. – Х. (л. 152 от съд. д.), М.М. М. (л.

152-153 от съд. д.), К. С. Д. (л. 250 от съд. д.), Н.Л. М.а (л. 272 от съд. д.); писмените доказателства: копие на споразумение на основание чл. 127, ал. 1 от СК (л. 8-10 от съд. д.), протокол от 19.06.2017 г. по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на СРС, 91-ви състав (л. 11-12 от съд. д.), писма от Държавна агенция за закрила на детето (л. 13-14 от съд. д.), справка за съдимост на подс. Е. М. (л. 30, 195 от съд. д.), социален доклад с изх. № ПР/Д-С-О/333-001/13.01.2020 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище (л. 35-36 от съд. д.), нотариална покана от 12.05.2020 г. (л. 54-56 от съд. д.), протокол от 23.01.2020 г. на Центъра по съдебна медиация при СРС (л. 57-58 от съд. д.), сигнал от 30.05.2020 г. до ДСП – Люлин (л. 59 от съд. д.), разпечатка от електронния дневник на Национално музикално училище „Любомир Пипков“ за Н. и М. М.и (л. 60-62 от съд. д.), копие на искова молба от Е. М. срещу Е. Х. (л. 63-66 от съд. д.), социален доклад с изх. № ПР/Д-С-ЛЮ/194-001/21.06.2021 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин (л. 137-138 от съд. д.), социален доклад с изх. № ПР/Д-С-О/151-001/29.06.2021 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище (л.

145-147 от съд. д.), копие на решение от 11.08.2021 г., постановено по гр. д. № 24196/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми състав (л. 176-178 от съд. д.), копие на изпълнителен лист от 15.10.2021 г., постановен по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на СРС, 91-ви състав (л. 179 от съд. д.), писмо от Държавна агенция за закрила на детето с приложен сигнал (л. 184-188 от съд. д.), характеристика на Е. М. (л. 196-197 от съд. д.), писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин с приложен сигнал (л. 198-202 от съд. д.), копие от протокол от 10.03.2021 г. от открито съдебно заседание по гр. д. № 24196/2020 г. по описа на СРС, ГО, 158-ми състав (л. 203-206 от съд. д.), копия на самолетни билети (л. 207-208, 244-245 от съд. д.), копие на искова молба от Е. М. против Е. Х. (л. 209-214 от съд. д.), копие на сигнал от Е. М. против Е. Х. (л. 239-243 от съд. д.), материали по пр. пр. № 42922/2020 г. по описа на СРП (л. 278-296 от съд. д.), материали по пр. пр. № 18457/2020 г. по описа на СРП (л. 298-302 от съд. д.), материали по пр. пр. № 21639/2020 г. по описа на СРП (л. 304-306 от съд. д.), материали по пр. пр. № 22236/2018 г. по описа на СРП.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a0f496b-560c-4787-a671-9ea8753781f4