Решение № 116 от 09.04.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. гр. Лом, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102464 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** представлявано от Изпълнителния директор З.Б. чрез юрисконсулт Б. Д., срещу Д. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към същия, както следва: 3594.21 лв.

(три хиляди петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) главница, 893.21 лв. (осемстотин деветдесет и три лева и двадесет и една стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 02.03.2018 г. до 05.01.2020 г., 2335.48 лв.

(две хиляди триста тридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 03.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2024 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2024 г., до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1177/2024 г. по описа на PC – Лом. Претендират се разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 30.10.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 30.10.2023 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК **** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, по силата на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Д. А. М., произтичащи от Договор за потребителски кредит № **** от 04.05.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

1

Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на началния кредитор и от името на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към настоящата искова молба се представя Уведомително писмо с изх. № З-ТБИ/**** от 03.10.2024 г„ което да се връчи на ответника.

На 04.05.2017 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като Заемодател и Д. А. М. като Заемател е сключен договор за потребителски кредит с № ****, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за потребителски кредит Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 4409.22 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 6333.96 лв. Така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1924.74 лв. На основание сключения между страните договор Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.01.2020 г., на 32 броя месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 31 броя вноски са в размер на 197.94 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 197.82 лв. Срокът на договора е изтекъл на 05.01.2020 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. При забава в плащането на месечна погасителна вноска Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 03.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 2335.48 лева. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. № 1177/2024 г., като е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Съдът е приел в доклада си, че липсват спорни факти и обстоятелства с оглед неподаване на отговор на исковата молба от ответника, както и предвид липсата на обосноваване на изложените във възражението по чл. 414 от ГПК доводи, с оглед постановките на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г., т. 11.а., на ОСГТК, в което е прието, че възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по 2 чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В случая длъжникът с възражението си по чл. 414 ГПК е посочил единствено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение «поради изтичане на давност», без да сочи по отношение на главницата или лихвите навежда възражението за изтекла погасителна давност и без да обоснове същото, поради което съдът не следва да приеме така подаденото бланкетно възражение за отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК. Ако съдът разгледа такова възражение, без да става ясно дали същото се навежда и за главницата, и за лихвите, или само за част от претенцията, то такова произнасяне би се явило недопустимо.

В първото съдебно заседание, проведено на 11.03.2025 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Преди провеждане на първото заседание по делото ищецът още с исковата молба е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Така предявената молба се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извод, че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Посочени са и размерите на дължимите плащания.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца, в размер на общо 6822,90 лв.

3

/шест хиляди осемстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки/, от които: 3594.21 лв.

(три хиляди петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) главница, 893.21 лв. (осемстотин деветдесет и три лева и двадесет и една стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 02.03.2018 г. до 05.01.2020 г., 2335.48 лв.

(две хиляди триста тридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 03.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2024 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2024 г., до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1177/2024 г. по описа на PC – Лом.

По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират и в тях се включват внесената държавна такса в размер на 136,46 лв. и присъденото юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева по заповедното производство и 150,73 лв. за довнесена държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а в случая се касае за спор, неотличаващ се с правна сложност и с невисок материален интерес, поради което юрисконсултското възнаграждение по исковото производство се определя в минимален размер от 100 лева. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

****, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Изпълнителния директор З.С.Б., вземане в размер на общо 6822,90 лв. /шест хиляди осемстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки/, от които: 3594.21 лв. (три хиляди петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) главница, 893.21 лв. (осемстотин деветдесет и три лева и двадесет и една стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 02.03.2018 г. до 05.01.2020 г., 2335.48 лв. (две хиляди триста тридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 03.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2024 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2024 г., до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1177/2024 г. по описа на PC – Лом.

ОСЪЖДА Д. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Изпълнителния директор З.С.Б., деловодни разноски по заповедното производство по ч.гр. дело № 1177/2024 г. по описа на PC – Лом в размер на общо 186,46 лв. /сто осемдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, от които:

136,46 лева за внесена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по исковото производство в размер на общо 250,73 лв. /двеста и петдесет лева и седемдесет и три стотинки/, от които: 150,73 лева за държавна такса и 100,00 лева за 4 юрисконсултско възнаграждение.