Решение № 35 от 08.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002901352 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 856 от 23 .10.2023г. по т.д. 1352/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е допуснато касационно обжалване на решение № 211 от 30.03.2023г. по т.д. № 208/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 39 от 14.12.2021г. по т. д. № 53/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която съдът е постановил прекратяване дейността на „Медиком“ ООД, и е потвърдено решението в останалата му част, с която съдът е обявил неплатежоспособността на „Медиком“ ООД; определил е за начална нейна дата 31.08.2021г.; открил е производството по несъстоятелност на дружеството; назначил е временен синдик; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му и е свикал първо общо събрание на кредиторите.

Касаторите, Н. И. Д. и Р. Г. Д., поддържат, че обжалваното решение е нищожно, защото страда от сериозен порок, изразяващ се в липса на същински мотиви. При условията на евентуалност излагат, че решението е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост.

Сочат, че в нарушение на чл. 608 ТЗ въззивният съд е приел, че установените техни вземания са такива, произтичащи от търговска сделка, както и че презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ е самостоятелна материалноправна предпоставка за обявяване на неплатежоспособност. Поддържат, че в 1 нарушение на процесуалния закон въззивният съд се е отклонил от сезиралото го искане, като не е отчел, че волята по сезиралата го молба е да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност/ свръхзадълженост при алтернативност на основанията, а не, както е счел, при евентуалност. Излагат, че последното е довело до необсъждане от съда на свръхзадължеността на „Медиком“ ООД, която твърдят, че е настъпила по-рано от неплатежоспособността. Оспорват като необосновано въззивното решение и в частта за определена начална дата на неплатежоспособността, като сочат, че в мотивите на съдебния акт е възприета една дата, а е потвърдено първоинстанционното решение с посочена друга начална дата, като липсват мотиви и за двете дати. Поддържат постановяване на решението и при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на законово вменените задължения на съда по несъстоятелността с нормата на чл. 621а, ал. 1 ТЗ; в необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност; в кредитиране на оспорени от насрещната страна частни документи; в неизпълнение на задължението за излагане на собствени мотиви и за обсъждане на възраженията и доводите на страните. Считат, че въззивното решение е неправилно и в частта му, с която частично е отменен първоинстанционният акт, тъй като не е съобразено със сезиралото съда искане, както и със служебните задължения на съда по несъстоятелността. По тези доводи молят обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Ответникът по касация, „Медиком“ ООД – в несъстоятелност, оспорва касационните жалби като неоснователни. Поддържа, че въззивното решение е правилно по подробно изложените към същото мотиви. Моли решението да бъде потвърдено.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „1. Задължението за уреждане на имуществените последици при прекратено участие на съдружник в ООД по чл. 125, ал. 3 ТЗ представлява ли парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване и разваляне, или последиците от прекратяването , по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ?“ и на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „2. Презумпцията по чл. 630, ал. 3 ТЗ представлява ли самостоятелно основание за обявяване на търговец в неплатежоспособност, или същата само размества доказателствената тежест при установяване на неплатежоспособността като обективно състояние?; 3.

Относно дължимото от съда произнасяне при заявено искане за открИ.е на производство по несъстоятелност на двете основания: неплатежоспособност /свръхзадълженост? и 4. Следва ли състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост и съответната начална дата да се определят чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ 2 отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел , че съгласно константната съдебна практика неплатежоспособността и свръхзадължеността като основания за открИ.е на производство по несъстоятелност са самостоятелни и могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. В тази насока се е позовал на съдебната практика по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 201 от 11.12.2014г. по т. д. № 659/2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Приел е, че с молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност спрямо „Медиком“ ООД законният представител на същото дружество е поискал това да бъде сторено поради установило се състояние на неплатежоспособност, а в условията на евентуалност – поради настъпила свръхзадълженост, поради което е изследвал предпоставките за настъпила неплатежоспособност.

Посочил е, че безспорно „Медиком“ ООД е търговец, а вземанията на напусналия съдружник Н. Д. в лично качество и като наследник на починалия такъв, както и това на въззивника Р. Д., които законният представител на „Медиком“ ООД твърди, че не могат да бъдат удовлетворени, имат търговски характер, доколкото са свързани с дейността на предприятието, макар да не са абсолютна търговска сделка по чл. 1 ТЗ. Допълнил е, че дори да се приеме обратното, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, въвеждаща оборимата презумпция, че длъжникът е неплатежоспособен, ако е спрял плащанията.

Заключил е, че твърдението на молителя за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ се явява доказано от приетите по делото ССчЕ. Посочил е, че видно от заключенията на вещите лица, в случай, че задълженията към въззивниците бъдат осчетоводени като дългосрочни такива – с падеж над 1 година, то коефициентът за обща ликвидност е спаднал под приетия за норматив размер от единица за първи път към датата на изготвяне на междинния финансов отчет – 31.08.2021г.

Изложил е, че изследването на спомагателните коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност е безпредметно, тъй като, видно от заключенията на вещите лица, основани единствено на обявените годишни финансови отчети, дружеството разполага само с краткотрайни активи под формата на вземания и парични средства. Отчел е, че към същата дата дружеството е имало задължения в размер на общо 76 248,69 лв. и вземания от 2 000 лв., както и че след 31.12.2017г. относителният дял на паричните средства намалява за сметка на вземанията, които представляват 100% от активите към 30.11.2021г., а считано от 2017г. дружеството е с отрицателна стойност на капитала, която тенденция се задълбочава с всеки следващ изследван период, с което е обосновал извода си, че „Медиком“ ООД е неплатежоспособен, считано от 30.11.2021г.

Предвид доказаността на твърдЯ.та неплатежоспособност, е приел, че не дължи произнасяне по евентуално твърдЯ.та свръхзадълженост на въззиваемото дружество.

Въззивният съд е счел за неправилно обжалваното първоинстанционно 3 решение в частта, с която съдът е постановил прекратяване дейността на „Медиком“ ООД. Изтъкнал е, че нито длъжникът, нито кредитор са направили искане по чл. 630, ал. 2 ТЗ, поради което неправилно първоинстанционният съд е постановил, че прекратява дейността на търговеца едновременно с решението за открИ.е на производство по несъстоятелност.

По тези мотиви е отменил обжалваното решение, в частта, с която съдът е постановил прекратяване дейността на „Медиком“ ООД, и потвърдил решението в останалата му част, с която съдът е обявил неплатежоспособността на „Медиком“ ООД; определил е за начална нейна дата 31.08.2021г.; открил е производството по несъстоятелност на дружеството; назначил е временен синдик; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му и е свикал първо общо събрание на кредиторите.

По релевирания първи въпрос:

Съобразно нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.

Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ задължението на дружеството за изплащане на равностойността на дружествения дял е имуществена последица от настъпилото прекратяване на участието на съдружника в дружеството.

Предвид ал. 1 и ал. 2 на същата законова разпоредба участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява при: смърт или поставяне под запрещение; при изключване; при прекратяване с ликвидация; при обявяване в несъстоятелност и по писмено предизвестие от съдружника, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването.

Участието в дружество с ограничена отговорност възниква въз основа на два фактически състава: участие на лицето като учредител в учредяването на дружеството – чл. 113 ТЗ, или приемането му като нов съдружник по негова писмена молба и въз основа на решение на общото събрание на съдружниците – чл. 122 ТЗ. Никоя от хипотезите не се основава на сключена сделка от дружеството, като при съобразяване даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решенията на общото събрание не могат да се разглеждат като сделки по ЗЗД между членовете на търговското дружество, тъй като, за разлика от сделките /едностранни, двустранни и многостранни/ по ЗЗД, са резултат от волята на мнозинството на членовете, като субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове на дружеството, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и членовете, които не са участвали в общото събрание, на което е прието решението. Дружеството не е страна и по сключения от учредителите дружествен договор, като съобразно приетото с горецитирания тълкувателен акт правата и задълженията на участниците в търговското дружество, регламентирани с учредителния акт, не са насрещни, а са спрямо учреденото 4 юридическо лице за постигане на общата цел, за която то е създадено.

Дори в частната хипотеза, в която нов съдружник е приет в дружество с ограничена отговорност по негова молба въз основа на сключен договор за прехвърляне на дружествен дял – чл. 129 ТЗ, то отново не е налице сключена от дружеството търговска сделка, а сделката по прехвърляне на дружествения дял е между съдружника и приобретателя, като последната съобразно константната практика на ВКС не е търговска – решение № 49 от 30.07.2017г. по т.д. 603/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 25 от 10.06.2016г. по т.д. 3113/2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и др.

По тези мотиви на поставения правен въпрос следва да бъде отговорено, че задължението за уреждане на имуществените последици при прекратено участие на съдружник в ООД по чл. 125, ал. 3 ТЗ не е парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

По втория въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС, включително по решение № 96 от 06.07.2022г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 46 от 20.04.2021г. по т.д. 1267/2020г. по описва на ВКС, II TO, решение № 139 от 29.11.2019г. по т.д. 653/2019г. по описва на ВКС, II TO, и цитираните с тях решения, с която се приема, че с разпоредбата на чл. 608, ал.