Решение № 129 от 25.06.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. С. 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Любен Д. ХаджиИ.ов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е след връщане на делото за ново разглеждане с Решение № 33/17.01.2024г. по гр.д.№ 4479/2022г. по описа на ВКС ,І г.о. , с което е отменено Решение № 187/27.05.2022г., постановено по В.гр.д.№ 104/2022г. по описа на Окръжен съд-Смолян.

С Решение № 400/29.11.2021г., постановено по гр.д.№ 451/2021г. по описа на Районен съд-Смолян е осъден И. Г. Ш., с ЕГН **********, с адрес с.Ш.л., общ. С. ул.“Ч.“ №30 да преустанови неоснователните действия, с които пречи на В. Т. Б.,с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.“С.К.“№11, В. Т. П.,с ЕГН ********** с адрес гр.Д.,ул.“С.п.“ № 14, П. С. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Д.,ул.“О.“ № 22, С. С. В.,с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.“С.К.“ № 6 и М. П. С.,с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.“Р.“ № 2а да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м.“Б.-С.“, землището на с.С. с площ от 630 кв.м., с трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване-нива, десета категория, при съседи : ***, ***, *** и ***, като премахне за своя сметка находящия се в югозападната част на поземления имот с идентификатор *** метален павилион.Осъден е И. Г. Ш., с ЕГН **********, с адрес с.Ш.л.,общ.С. ул.“Ч.“ №30 да заплати на В. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.“С.К.“ № 11 разноски по водене на делото в размер на 880,00 лв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 462/01.02.2022г. от И. Г. Ш., чрез пълномощника му адв.К. Ш.а, с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд е приел, че ищците са собственици на процесния имот на основание 1 реституционното решение, като е отхвърлил възраженията му при направения косвен съдебен контрол, приемайки неправилно, че разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ се отнася и урежда случаите на осъществяване на такова предприятие или застрояване на терен, което представлява комплекс от строителни дейности, а не строеж на единични сгради, които попадат в приложното поле на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. В съдебната практика се приема, че застрояването или осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство, поради което изводите на първоинстанционния съд не кореспондират както със задължителната съдебна практика, така със законовата разпоредба, според която достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, без да е поставено изискване за комплексност на застрояването. Процесният павилион е построен от ТКЗС и към влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил част от селскостопански двор /овчарник - сеновал/, като предназначението му е било за млекосъбирателен пункт в стопанския двор, следователно той е бил част от такова комплексно застрояване. Доказателство в тази насока е представената по делото скица на имот, придаден към селскостопанска постройка, издадена и подпечатана от Председателя на ОбПК, с която на ответника е определен размер на придаваемата площ към закупените от него сгради. От скицата е видно, че в два съседни имота са разположени две сгради, едната от които е процесната, а втората е разположена в другия имот под пътя. Тези сгради са построени от ТКЗС, ведно с изградената в стопанския двор инфраструктура - път, електроснабдяване и водоснабдяване и като такива са част от комплексно застрояване на селскостопанския двор, поради което е изпълнено и условието, ако се приеме, че нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не се отнася до единични сгради, а касае комплексни застроявания, с оглед на което е съществувала установената от закона пречка за реституция на имота. Твърди се още, че в противоречие със събраните по делото доказателства са правните изводи на съда по приложението на § 1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ. От приета по делото СТЕ се установява, че процесният павилион е с площ от 28.22 кв.м., изграден върху бетонова площадка от метална конструкция, лек тип от вбетонирани метални колони, метални греди, метални покривни греди, подбетонна площадка и представлява „строеж" по смисъла на т.38 от &5 на ДР на ЗУТ , а не преместваем обект. Същият е недвижима вещ, тъй като е трайно прикрепен към земята и по смисъла на посочената разпоредба представлява наземна сграда. Следователно, процесната постройка попада в посочените в §1в,ал.1 от ППЗСПЗЗ строителни дейности, които възпрепятстват възстановяването на собствеността на бившите собственици, противно на възприетото от съда становище и изложените от него мотиви. Нарушена е и нормата на чл.10. ал.12 от ЗСПЗЗ, /в редакцията му от 1997г. и 1998г./, съгласно която се възстановяват правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т.1 върху земите във и извън строителните граници на населените места, включени в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Тази норма се явява специална по отношение разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като касае само реституирането на имоти включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и в случая е приложима, а от представените по делото писмени доказателства Договор за продажба от 01.03.1993г., сключен между ответника и Ликвидационния съвет на СС Ш.л., Протокол от 26.01.1993г. за спечеления от него търг за 2 процесната сграда и фактура №210 от 09.04.1993г. за заплатена цена, се установява, че въпросната сграда е продадена от Ликвидационния съвет на СС Ш.л., която се явява прекратена организация по §12 ПЗР ЗСПЗЗ и постройката е била част от активите на ТКЗС, построена като част от стопански двор.От съдебната практика е видно, че разпоредбата на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ не поставя изисквания и не прави разграничения по отношение вида, предназначението, законността, начина и обема на застрояването, а именно дали застрояването е единично, комплексно или касае мероприятие на държавата. Фактическият състав на разпоредбата се свежда единствено до възможността имотът да бъде възстановен в стари реални граници, да е бил включен в стопански дворове на посочените организации и да не е бил застроен - условие, което в настоящия случай не е било налице, за да са настъпят валидни правни последици на реституцията.От изложеното следва извода, че в случая са били налице пречките за възстановяване собствеността върху процесния имот, а постановеното в полза на ищците реституционно решение е материално незаконосъобразно и не е породило реституционно действие, досежно спорната площ - застроена и незастроена, определена като прилежащ терен, която според СТЕ е в размер на 28,22 кв.м. за постройката, от които 25,02 кв.м. и част от общо придаваемия по скица терен от 235 кв.м. попадат във възстановения имот на ищците. Неправилно и необосновано съдът не е признал на ответника придобИ.ето на правото на строеж върху процесната постройка, както и определения към нея прилежащ терен в размер на 0,235 дка, съгласно Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти (ДВ бр.101/1982г.), като се е позовал на чл.45, ал.З от ППЗСПЗЗ.

В случая тази разпоредба е неприложима, тъй като е приета като нова и обнародвана в бр.72 на ДВ от 24,08.1993г. след провеждането на търга на 26.01.1993г. и след като е сключен Договорът за продажба на 01.03.1993г. и е платена цената на 09.04.1993г. Към момента на придбИ.ето, действаща е била горепосочената Наредба за необходимата земя при изграждане на строителни обекти, като именно тя е релевантна за определяне на прилежащите към сградите терени и като такъв приложим нормативен акт е посочена в издадената на ответника скица за имот придаден към селскостопански имоти, с определен размер от 0,235 дка към процесната постройка и 2,366 дка към спомената сграда овчарник - сеновал, която също е закупена от ответника, но попада в друг имот. Скицата е издадена по надлежния ред, подписана от техническото лице - В. Калфов и от Председателя на ОбПК - инж.К.Узунов и подпечатана с печата на Поземлената комисия.

Следователно, налице е валиден документ, с който е определен размерът и границите на прилежащия към сградата терен и същият е определен вече като самостоятелен парцел, който ответникът ведно със сградата ползва и владее непрекъснато и необезпокоявано като собственик, в продължение на повече от 28 години, считано от придобИ.ето му на 01.03.1993г., до настоящия момент. Също така, от т.З на представения с жалбата Протокол за експертна оценка на имоти от 05.07.1993г. е видно, че е извършена пазарна оценка и на придаваемата към процесната постройка земя, в размер на 235 кв.м. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил и представените като доказателства Указания с №06-00-131/25.09.1992г. на Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, с които са направени предписания и са дадени инструкции по прилагането на действащите към момента нормативни актове, касаещи разпореждането с постройките и със земите, върху които е извършено строителството, представляващи дълготрайни активи на тогавашните ТКЗС /ДЗС/.

Посочените указания са подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по своя характер представляват Инструкция по смисъла на Закона за нормативните актове, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, 3 който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Видно от съдържанието им, същите са издадени на основание чл.59, ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията му (Бр.34 на ДВ от 1992г.), с оглед на която разпоредба, Министерството на земеделието осъществява методическо ръководство на ликвидационните съвети и на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правото на строеж върху кооперативна и държавна земя включва и правото на ползване на незастроената част от земята дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение /чл.64 ЗС/. При продажба на търг на сгради, ликвидационните съвети ведно с правото на собственост върху сградата прехвърлят и правото на собственост върху застроената държавна земя, като нейният размер се определя от площта на парцела - за земите, в строителните граници на населените места, а за териториите извън тях-съобразно Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти. Следователно ответникът е придобил собствеността върху процесния метален павилион най - малкото, ведно с правото му на строеж върху определения му прилежащ терен, който извод, необосновано и немотивирано е отхвърлен от съда.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният павилион не е със статут на временен, преместваем обект. От това следва, че същият е продаден на ответника ведно с правото на строеж върху прилежащия терен, с което се опровергават твърденията на ищците, че павилионът е поставен в техния имот без основание. Неоснователно е отхвърлено и възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност на правото на собственост, върху прилежащият към сградата терен в размер на 0,235 дка, част от които попадат във възстановения имот на ищците, както и евентуалното възражението за придобивна давност, на правото на строеж на постройката върху прилежащият й терен, като само бланкетно е посочено от съда, че не се установява, ответникът да е владял и ползвал въпросния прилежащ терен от придобИ.ето му през 1993г. до сега.От разпита на свидетелите на ищците може да се направи извод, че същите са неверни, противоречиви и не кореспондират със заключението на експертизата, скицата на имота, както и с останалия събран по делото доказателствен материал.От показанията на свидетеля С.С., се установява, че самият той ползва павилиона и земята около него от 2010г., до настоящия момент, които са му предоставени от ответника И. Ш.. Свидетелят отглежда животни, като в павилиона е поставил печка, съхранява фураж, поддържа го и го стопанисва. Има и навес около него, в който съхранява дърва, пасе овцете си около павилиона. Твърди също, че преди него павилионът е ползван от А.Б. до смъртта му, като въпросният човек е баща на единият от свидетелите на ищците, след което ответникът му го е предоставил за ползване на него. Свидетелят С. посочва, че нищо не пречи на ищците да си ползват имота, тъй като павилионът е на границата, но има свободен, широк път, минават всякакви превозни средства и павилионът не пречи за минаването им. Освен павилиона и земята около него свидетелят от 5-6 години ползва и ливадата на ищците, като именно поради това свидетелите П. Б. и С. С. се опитват да въведат съда в заблуждението, че цялата земя, включително и тази около павилиона е предоставена за ползване на свидетеля С.С., не от ответника, а от ищците.От показанията на свидетеля Г.Б. също се установява, че процесният павилион е закупен от ответника през 1992г.-1993г. и е предоставен за ползване на свидетеля С.С., а преди него на Б. /бай Т./, който го е използвал за дърводелска работилница. Свидетелят също твърди, че така както е разположен, павилионът не пречи на имота на ищците, може да се влиза, тъй като има път.Всички разпитани свидетели установяват, че от момента на придобИ.ето, ответникът осъществява непрекъснато и необезпокоявано владение като собственик не само на процесната постройка, но и на прилежащият към нея терен, определен по скица в размер на 0,235 дка, които той е предоставил за ползване на трети лица, заедно със самата постройка.