Решение № 1508 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330200446 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-009567 от 21.11.2024г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на И. Д. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като към датата на издаване на наказателното постановление 21.11.2024г. на водача остават 0 контролни точки.

Жалбоподателят И. Д. А. моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата си. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, а се представлява от процесуалният си представител адв. М..

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В молба-становище моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и като такава се явява процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.

1

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 20.10.2024г., около 13:32 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Храбрец” до номер 14, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Шевролет Авео” с рег.

№ **, без да постави обезопасителен колан с който било оборудвано управляваното от него МПС. Посоченото обстоятелство било възприето от свидетеля Л. И. - ** в Сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, който изпълнявал служебните си задължения в кв. Изгрев, на ул. „Храбрец“ до номер 14. Поради това жалбоподателят бил спрян за проверка.

За установеното св. И., съставил на жалбоподателя А. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия G A с бл. № 3275087 от 20.10.2024г. в който квалифицирал установеното нарушение като такова по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателя А. подписал акта без възражения, като такива не подал и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващия орган издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин.

Установява се по делото, че към датата на извършване на проверката жалбоподателят е притежавал валидно немско свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ № **, издадено в замяна на последно притежаваното българско СУМПС № **.

В качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта Л.

И., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него констации. Свидетеля разказа, че си спомня за случая и, че е видял ясно жалбоподателя да управлява МПС без колан като това се е случило в светлата част на деня и е напълно невъзможно, в случай че не е видял че жалбоподателя е бил без колан, да му е съставил акт. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, в това число и справка нарушител/водач на жалбоподателя А..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

При издаването на акта и следващото го наказателно постановление 2 съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер. АУАН е съставен в присъствито на нарушителя, подписан е от жалбоподателя, актосъставителя и свидетеля, на жалбоподателя е връчен екземпляр от съставения АУАН, като същият е запознат с правото му в 3-дневен срок да направи допълнителни обяснения или възражения.

Според съда от събраните гласни и писмени доказателства по делото се установява категорично на първо място, че на отразената в АУАН и наказателното постановление дата, жалбоподателят А. е управлявал автомобила, описан в акта - лек автомобил „Шевролет Авео” с рег. № **, в достатъчно конкретизираните време и място - гр. Пловдив, на ул. „Храбрец” до номер 14 на 20.10.2024г., около 13:32 часа, което не се оспорва от жалбоподателя.

Категорично се установява от доказателствата по делото, че същия като водач на процесното МПС - лек автомобил „Шевролет Авео” с рег. № **, е бил без обезопасителен колан. Поради това и правилно това поведение е било квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, която вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От приложената справка от информационната система на МВР е видно че лек автомобил „Шевролет Авео” с рег. № ** е категория М1, поради което и правната норма на чл. 137, ал. 1 от ЗДвП се отнася и за него.

Горепосочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на актосъставителя, който заявява, че поддържа описаното в съставения АУАН. В допълнение, той си спомня много добре мястото на което се извършва контрол на движението в кв. Изгрев, на ул. „Храбрец“ до № 14 и заявява че в светлата част на денонощието е видял през прозорците ясно, че жалбоподателя е бил без колан управлявайки МПС. В допълнение съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

За неоснователен се приема от съда доводът на жалбоподателя относно твърдяното разминаване в данните за СУМПС, а именно, че в наказателното постановление е отбелязано българско СУМПС, а жалбоподателят към датата на нарушението е притежавал немско такова. Към датата на извършване на процесното нарушение жалбоподателят е притежавал валидно немско свидетелство за управление на МПС № **, издадено в замяна на последно притежаваното българско СУМПС № **, което системата АИС–КАТ визуализира автоматично. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. е ангажирана затова, че е управлявал МПС без поставен колан, а не за това какъв документ за правоспособност притежава.

Посочването на българско свидетелство за управление на МПС в АУАН и 3 наказателното постановление не прави акта незаконосъобразен. Наличието или не на СУМПС, е въпрос различен от въпросите очертаващи главния факт на доказване във връзка с извършено наршение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Българската автоматизирана информационна система АИС–КАТ визуализира последно издаденото българско СУМПС дори при наличие на валидно чуждестранно СУМПС. Това е технически идентификатор, който служи единствено за административната система и не влияе на идентичността на водача. Към датата на нарушението жалбоподателят е притежавал валидно немско СУМПС, издадено в замяна на последно притежаваното българско СУМПС. Техническата особеност на системата, че не показва немския номер на СУМПС, не засяга законосъобразността на акта и не ограничава правото на защита на водача, тъй като същият е бил физически спрян, идентифициран и е имал възможност да се запознае с основанието на наказателното постановление. Наличието на немско СУМПС не отменя факта на движение без поставен колан, нито влияе на възможността на водача да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. В допълнение, от съдържанието на АУАН и НП ясно следва, че санкцията е наложена за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП – използване на колан – а не за управление без правоспособност Следователно евентуалното посочване на номер от българско СУМПС не води до заблуждение относно самоличността на нарушителя, факта на нарушението, не променя обвинението и не е от категорията на нарушенията, които биха довели до отмяна на НП.

Относно възражението на жалбоподателят, с което твърди, че НП съдържа противоречива информация, като от една страна е отбелязано СУМПС, а от друга – че бил неправоспособен, съдът намира за правно и фактически ирелевантно. От значение е не отделен фразов израз, а правната квалификация и наложената санкция. Както вече се посочи, в НП правната квалификация е единствено и само по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, а не по чл. 150 или чл. 150а. Както и описанието на нарушението, от което става категорично ясно, че водачът е управлявал МПС без колан, с какъвто автомобилът му е бил оборудван. Следователно санкцията не е наложена затова дали е правоспособен или не – а само за това, че не е използвал колан. Описанието на „неправоспособен водач“ в обстоятелствената част няма процесуално или материалноправно значение по отношение на наказателното постановление тъй като не влияе върху предмета на наказването доколкото квалификацията и санкцията са ясни и непротиворечиви. Следва да се посочи, че евентуална загубата на правоспособност вследствие на други постановления и отнети контролни точки, евентуално е настъпила след съставянето на АУАН Серия GA с бл. № 3275087 и не е релевантна по отношение на настоящото нарушение. Следователно посочената словесна неточност няма нито материалноправно, нито процесуално значение, тъй като не променя обвинението, не въвежда нови факти и не заблуждава водача относно естеството на нарушението, за което е санкциониран. Поради което и не може да се приеме, че правото му на защита е било накърнено. Нарушението е 4 констатирано по категоричен и недвусмислен начин и жалбоподателят е бил изцяло наясно кое конкретно деяние му се вменява във вина, на кое място, кога и при какви обстоятелства. АУАН е връчен, подписан без възражения, съдържа същите факти като НП, напълно достатъчни да позволят на водача да разбере обвинението и при желание да го оспори със съответни доказателства.

Липсата на своевременно възражение и подписването на акта потвърждават, че жалбоподателят е бил наясно с факта на нарушението и с обстоятелствата, при които то е констатирано. Следователно фактът на нарушението е надлежно установен и необорен.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят А. е съзнавал, че боравейки с уредите за управление на автомобила, е привел същия в движение, както и че превозното средство е оборудвано с обезопасителен колан. Следователно той е формирал представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно не е използвал обезопасителния си колан, с което нарушението е било осъществено и довършено. Факта че жалбоподателя към момента на проверката е правоспособен водач безспорно води до извода че той е запознат със задължението си да поставя обезопасителен колан, следоватено той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.

Обстоятелството че не го е направил е показателно че това е неговия избор и той е искал настъпването на последиците от своите действия.

Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 50 лева. Видът и размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във фиксиран размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва възможност за определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер.