Решение № 10149 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10149 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110167615 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Р. Д. П., В. А. П. и С. А. П. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на топлофикационното дружество сумата в размер общо на 4970,58 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 14.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер общо на 671,07 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г., сумата в размер общо на 52,94 лева, представляваща незаплатена стойност на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 14.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер общо на 10,54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г., като дължимите суми се разпределят между ответниците, както следва: Р. Д. П.

4/6 части от вземанията, С. А. П. 1/6 част от вземанията и В. А. П. 1/6 част от вземанията, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5826/19.07.2021 г. по ч. гр. д. № 41282/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.

1 купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

С влязло в сила Определение № 119495/02.08.2022 г. производството по отношение на ответника В. А. П. е прекратено, тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила и издаден изпълнителен лист.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. А. П. и Р. Д. П., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. К. М., оспорват предявения иск поради изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, от 27.02.1978 г., по силата на който *** е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от прието по делото удостоверение за наследници приобретателят е починал на 26.09.1995 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници ответниците Р. Д. П. ( съпруга) и С. А. П. ( дъщеря), длъжника, по отношение на който заповедта за изпълнение е влязла в сила В. А. П.

( син). Съгласно прието по делото удостоверение приобретателят *** и ответника Р. П. са сключили брак на 12.12.1965 г., за който няма данни да е бил прекратен по развод. От изложеното и при съобразяване на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК от 1968г./ отм./ следва, 2 че процесният имот е придобит от *** и ответника Р. Д. П. в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака със смъртта на *** и по силата на наследствено правоприемство ответника Р. П. притежава право на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, а ответника С. П. по силата на наследствено правоприемство притежава право на собственост върху 1/6 ид.ч. от имота. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, като ответниците съобразно дела си в съсобствеността отговарят за задълженията за топлинна енергия. Ответниците не оспорват, че ищцовото дружество е изправна страна по правоотношението, като доставената за имота топлинна енергия за исковия период е на обща стойност 4970,58 лева.

При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението по давност.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.07.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.

3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Най-старото месечно задължение за исковия период за м. май 2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г., респ. преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което наведеното възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди 3 клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Като писмено доказателство по делото е приет протокол от 15.04.2014 г. от проведено общо събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот, както и писмо от управителния съвет на етажната собственост до ищцовото дружество, съгласно които е взето решение услугата по дялово разпределение на топлинна енергия да се предоставя от „Топлофикация София“ ЕАД. За процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 52,94 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна.