Решение № 260030 от 29.10.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№260030 29.10.2020г. град П.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА секретар:КАТЯ

КЕНТОВА като разгледа докладваното от съдия Ралинова търговско дело №133 по описа за 2019 година

Производството е по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./,приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от А.Т.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.Б.М., срещу ЗК

„ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М.С.М.Г., Г.Н.Г.и П.В.Д. със съдебен адрес *** пл*** адв.В.Д.,в която се твърди, че на 01.09.2015 г., ищцата - А.Ш. заедно с В.И.Ч., ЕГН **********, се прибирали от морето. На около 331-вия километър от магистралата /посока от гр.Бургас към гр.София/, В.Ч., която управлявала лекия си автомобил, марка „Фолксваген", модел „Бийтъл" внезапно се почувствала зле - била заслепена от залязващото слънце, поради факта, че носела диоптрични очила, въздействието на ярката светлина й се отразило още по-силно на очите. Сочи се, че заслепената от яркото слънце, В.Ч. установила моментна полу-слепота. Тъй като не виждала почти нищо, преценила, че е наложително спешно да преустанови шофирането, докато й отмине неразположението, за да предотврати евентуален пътен инцидент. Огледала се за идващи превозни средства, престроила се в най-дясната аварийна лента, след което отбила колата, включвайки аварийните светлини. С голяма част от колата навлязла в чакъла, извън платното, така че да не пречи на движението. Секунди преди А.Ш. да махне предпазния си колан, за да помогне на приятелката си да постави предупредителен триъгълник, последвал внезапен удар от камион отзад. Последният спомен на А.Ш. преди инцидента е, че си търсели телефоните, за да съобщят на приятелите си, които карали пред тях, че се налага да спрат. След удара, първа се събудила А.Ш. и установила, че са обиколени от много хора, един от мъжете я карал да провери, дали приятелката й, седяща на шофьорското място, диша. Твърди се, че по разказ на приятели на пострадалите А.Ш. и В.Ч., органите на реда и пожарникарите стояли отстрани и са предпазвали от евентуален взрив колата. Един от приятелите им собственоръчно е изкривил рамката на дясната врата на автомобила, за да извадят първо А.Ш., след което и В.Ч..

Следващият спомен на ищцата е от транспортирането им до болницата, без да ги обездвижат. А.Ш. е била със ***.

Твърди се още, че до днес А.Ш. - близо четири години покъсно, все още не можела да се възстанови напълно психически.

Изпитвала ***. Също така имала големи затруднения с намирането на постоянна работа, тъй като и се налагало да преустановява работа поне през два месеца да е в болничен или да излиза в почивки, поради увреждането, което имала на ***.

Периодично приемала болкоуспокояващи и много витамини, както и физиотерапии за възстановяване. Била и изписана ***, което отново е сериозен фактор за наличието на дискомфорт и трудности в ежедневието.Ищцата имала и ***. Разрушени били ***.

Сочи се, че по никакъв начин на нея и приятелката й не е било обърнато необходимото, адекватно внимание в болницата предвид сериозността на инцидента и сериозните физически и психически травми.

Твърди, че описаното в нейната първа епикриза, нямало нищо общо с действителността. В болницата била разпитана от органите на реда и бил съставен протокол за ПТП, а по-късно образувано ДП с вх. № 539/2016 г.

От протокола за ПТП било видно, че собственикът на камиона „Диди-транс 2010" ЕООД, който ги ударил имал валидно сключена застраховка с ЗК „Лев Инс“ АД. Посочената фактическа обстановка се подкрепяла изцяло от изготвените и приложени протокол за отчет на местопроизшествие, медицинска документация, съдебномедицинско удостоверение и от другите писмени материали.

Твърди се, че завели претенция за неимуществени вреди, като ответното дружество определило и заплатило на 13.05.2019 година с нареждане по банковата й, сметка, сумата от 5000 лева, а ищцата била отговорила,че не е съгласна с така определеното й обезщетение.

Сочи се, че това плащане представлява извънсъдебно признание на иска.

Във връзка с изложеното се моли съдът, да постанови решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС",с ЕИК *********, да заплати обезщетение на А.Т.Ш. с ЕГН **********, за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, представляващи частичен иск от цялата претенция в размер на 65 000 лева, мораторна лихва от 7 641.68 лева, за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019 година, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2019 година, до окончателното ѝ изплащане.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, чрез пълномощника адв.В.Д., като са изложени следните твърдения.

Твърди се, че водачът на застрахованото при него МПС- товарен автомобил Мерцедес 1835Л с рег. №******.нямал вина, за което било образувано н.о.х.д.321/18г. по описа на Районен съд Карнобат, вината за това била на В. Ч. която била нарушила правилата на ЗДвП. Алтернативно се твърди,че ако вина имал П.Й. Д., то било налице съпричиняване от В. Ч., тъй като същата била спряла на неаварийна лента за движение, без да е обозначила престой или паркиране със светлоотразителен триъгълник или авариен сигнал, с което нарушила чл.58 т.1 от ЗДвП.

Оспорва се в писменият отговор да са настъпили вреди за ищцата изобщо и за посоченият период.Травматичните увреждания не били настъпили, като в приложената медицинска документация не било отразено, ищцата да е имала травми по ***, констатирани били единствено - ***, която е зашита, а много по-късно се установявали другите твърдени в исковата молба ***.Ставало въпрос за телесни увреждания, които не били сериозни, като при подробните изследвания в болничното заведение не били констатирани други, а пострадалата била изписана с подобрение, без никакви усложнения и без назначено болнично или домашно лечение. Тези увреди не можели да предизвикат описаните в исковата молба болки, страдания, неудобства, като при обичаен ход отшумявали в кратък срок.

Възразява се, че предявеният размер на неимуществените вреди бил прекомерен и изключително завишен, като не отговарял на критериите на чл.52 от ЗЗД.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди многократно надвишавало рамките на обезщетителния характер на плащането. Алтернативно се твърди, че ответникът бил изпълнил задълженията си по застрахователната полица, като обезщетил вече ищцата с плащането на сумата от 5000 лева. Доколкото нямало спор по този въпрос се моли съда да обяви за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на плащането на сумата от 5000 лв. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, на ищцата.

Прави се и възражение за съпричиняване на телесната повреда, изразяваща се в ***, дължащи се на недоброто й здравословно състояние - наличие на ***, което било допринесло и опосредило телесната повреда.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищцата в която заявява, че е постановено решение №10/31.01.2020г. по в.н.о.х.д. 1280/2020г. на Окръжен съд Бургас, с което е оправдана В.И. Б. по обвинението в нарушение на чл.59а ал.1 от ЗДвП и е потвърдена присъда №17/31.10.2019 година в останалата част на Районен съд Карнобат, според която В. Б. е призната за виновна в нарушение на чл.58 т.1 от ЗДвП, а П.Й.Д.с ЕГН**********, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и причиняване на средна телесна повреда на В. Б. и А.Ш..Моли се съда да приложи последиците от чл.300 от ГПК. По отношение на претендираните неимуществени вреди се сочи,че ищцата е получила средна телесна повреда, която е била виновно причинена от водача на застрахованото при ответника МПС - П.Й. Д..

Сочи се, че ответникът предложил да изплати сумата от 5000 лева, но ищцата отказала това обезщетение, тъй като същото било крайно недостатъчно.Твърди се, че четири години по-късно на Ш. и се налагало да живее с родителите си, поради влошеното й здравословно състояние и освен това изпитвала сериозни затруднения с намирането на постоянна работа. Не можела да се издържа сама и периодично инвестирала големи суми за лечение. Сочи се, че от 4 месеца работела във фирмата на брат си като козметик при 4-часов работен ден.

Постъпил е допълнителен отговор от ответника в който се заявява, че с оглед влезлите в сила съдебни актове и на основание чл.300 от ГПК, процесното ПТП било настъпило при независимо съпричиняване от В.И. Ч.и П.Й. Д.. Доколкото В. Ч. била застрахована при ЗД“ЕВРОИНС“ АД, следвало ответника да отговаря за ½ от причинените на ищцата вреди.

Развити са подробни доводи, сочи се съдебна практика.

С определение №282/22.05.2020 година по реда на чл.219 от ГПК е конституиран в производството като трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев инс“ АД – ЗД „ЕВРОИНС“ АД.

В срока даден за становище по така повдигнатият спор третото лице- помагач ЗД „ЕВРОИНС“ АД, не е депозирало писмено становище.

В писмените си бележки е застъпил становището, че искът е неоснователен и ищцата е получила обезвреда в размер на 5000 лева, които покриват изцяло претърпените от ней вреди.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди до приключване на устните състезания, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./ За да се уважи така предявеният иск, следва безспорно да установи: 1.противоправно поведения от страна на делинквента, 2. вреда; 3. причинна връзка между деяния и вреда; 4. вина /същата се презумира/; 5. наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6.настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда по решение №10/31.01.2020г. по в.н.о.х.д. 1280/2020г. на Окръжен съд Бургас и присъда №17/31.10.2019 година на Районен съд Карнобат, е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а оттам могат да се направят изводи за механизма на ПТП.

От посочените присъди се установява безспорно,че механизмът е описаният в исковата молба, като са признати две лица за виновни П.Й. Д., /чиято застраховка „ГО“ е направена в ответното дружество/, за това, че на 1.09.2015г., около 19.40 часа в района на община Карнобат област Бургас Автомагистрала Тракия км. 331+600, Денев като водач на т.а. с рег.№А6522КТ,а Б. като водач на л.а.***, в условията на независимо съпричиняване, нарушили правата за движение, съответно Д. чл.20 ал.2 от ЗДвП и Б. по чл.58 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинили средна телесна повреда на А.Ш..

В тази връзка е конституиран и застрахователят на л.а. ***, като трето лице помагач на страната на ответника.

В случая между страните не се спори, че преди завеждане на исковата молба на 13.05.2019г. ответника е изплатил обезщетение в размер на 5 000 лева на ищцата Ш., което представлява извънсъдебно признание на иска.