Решение № 1174 от 20.08.2020, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1174 / 20.8.2020г. гр. Перник, 20.08.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на седми юли две хиляди и двдесета година, 6 -ти състав:

Районен съдия: Д МАТЕЕВА като разгледа гражданско дело № 006925 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на

И.В.П.

ЕГН ********** *** срещу

Е.Е.Е.

ЕГН ********* *** с пр.основание чл.127 а ал.2 СК вр. 76 т.9 от ЗБЛД с искане за предварително изпълнение на решението съгласно чл.127 а ал.4 СК която се иска от съда да даде разрешение – заместващо съгласие вместо бащата Е.Е.Е. ЕГН ********* *** – за издаване на детето М. Е.Е. ЕГН ********** на паспорт и да пътува извън границите на Р Б. – в държавите членове на Европейския съюз, както и в Кралство Белгия,Кралство Нидерландия, Конфедерация Швейцария, Република Турция и Русия, съответно, през държавите, през които се преминава за достигане на посочените по-горе държави и съюзи, за срок до навършване на пълнолетие на детето или друг подходящ срок и по начин, че да не засяга режима на лични отношения на детето с бащата считано от постановяване на решението, придружавано от майката И.В.П. ЕГН ********** *** или от трето лице при организирано пътуване с изричното писмено съгласие на майката, в случаите когато детето М. Е.Е.

ЕГН ********** пътува в чужбина във връзка с пребиваването му в Р Белгия, , където детето е записано в колеж, или при пътувания до посочените по-горе държави и съюзи във връзка с екскурзии и почивка през време на лятната, пролетна и коледна ваканция

Иска се на основание чл.127 а ал.4 СК да се допусне предварително изпълнение на решението.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва исковите претенции.

Сочи, че с така заведените искове майката цели лишаване на практика детето от всякакъв контакт с биологичния му баща , достъп и срещи със сина му, за сметка на контактите му с нейния втори спътник в живота,като майката самоволно е променила настоящия адрес на детето без влязъл в сила съдебен акт по основния спор- за родителските права / гр.дело *** г. ПРС висящо/ .С настоящето дело майката цели промяна в местоживеенето на детето , заобикаляйки основния въпрос – за предоставяне родителските права .

Иска от съда да не се допуска предварително изпълнение на решението, тъй като са налице достатъчно доказателства относно поведението на майката всеки път, когато детето напусне България.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:

Безспорно по доказателствата се установи , че:

- страните по делото са родители на М. Е.Е., роден на *** г., което се установява допълнително и от представения препис на удостоверение за раждане.

-Приложени са служебна бележка изх. № 36/02.11.2018 г. на ДГ „”, служебна бележка от .” и списък на класирани ученици, от които се установява, че до 31.05.2018 г. детето е посещавало детска градина, а след това е записано в първи клас.

- че родителите заедно с детето са пребивавали в жилище в град Перник, но впоследствие отношенията им се влошили, което довело до раздялата им през месец май 2018г.

Страните изразяват различни позиции за причините, довели до раздялата им - ищцата твърди за нанесен побой на 01.05.2018 г. и предходни такива, със съдебномедицинско удостоверение изх. № 113/02.05.2018 г., а ответникът твърди, че е заради връзката ѝ с В. С. / с когото понастоящем майката живее в Кралство Белгия и желае да се установи постоянно там/ Към настоящия момент ищцата признава, че е обвързана с В. С., който е разпитан като свидетел по делото.Същият в показанията си заявява, че връзката им датира от април 2018 г. ,представени са писмени доказателства за сключването на 09.04.2019 г. на граждански брак помежду им.

Това обстоятелство се оспорва от ответника, който представя удостоверение за семейно положение - на С.за сключен граждански брак с трето лице - И.С..По този въпрос се установи, че действително същите са сключили граждански брак на 25.05.2010 г., но същият е прекратен с решение от 03.11.2015 г, на Първоинстанционния съд в град Антверпен, Кралство Белгия.

Впоследствие ищцата и С. сключват граждански брак, за което представят доказателства.

Противоречието между обсъжданите документи се дължи на обстоятелството, че г – н С.не е уведомил компетентните български органи за промяната в семейното си положение, което е необходимо за вписване на новите обстоятелства.

Това обстоятелство е от компетентността на съответните служби и дл. лица.

Относно твърденията на ищцата за нанесен от ответника побой на 01.05.2018 г. и предходни такива, тъй като същите не са категорично доказани.

В тази връзка е представено медицинско удостоверение изх. № 113/02.05.2018 г. и свидетелски показанията на В. П. / баща на ищцата /, В. С. / втори съпруг на ищцата/ , преценени по реда на чл. 172 ГПК.

Свидетелят В.П.е научил за случката от преразкази на детото, и то наскоро, и то за инцидент от 01.05.2018 г., за който твърди, че е разбрал първо от детето, а след това от дъщеря си. Същият не е очевидец, освен това е пристрастен като нейн баща.

Свидетелят В.С./ настоящият партньор на ищцата/ също не е пряк очевидец, а наскоро научил за предходни побои, т. е. не е знаел за извършен побой към датата на изнасянето на И.П. от семейното жилище, за което той помогнал с багажа.

Показанията на свид. С.следва да се преценяват с оглед на това, че той е бил в емоционална връзка с ищцата към този момент, в който тя е била съпруга на ответника и в конфликт със същия именно по аналогичен повод, тъй като се е намирала в близки емоционални отношения сприятеля си към датата на раздялата.

В самото медицинското удостоверение е записано, че ищцата е имала кръвонасядания (с площ 3/2, 5 см) и охлузвания (с площ 0,8/0,1 см.) в областта на носа, които са видими за околните и няма как да бъдат забелязани от свидетеля в деня на изнасянето.

Останалите свидетелски показания също НЕ СА НА ОЧЕВИДЦИ.

На второ място: от свидетелските показания става ясно, че:

- родителите след като се разделили постигнали съгласие за местоживеенето и упражняването на родителските права върху детето, при което бащата редовно се е срещал със сина си.

- че ищцата се установила в бащиното жилище заедно с детето, а впоследствие в апартамент под наем.

- че преди раздялата по – голяма част от ежедневието детето прекарвало с майката, тъй като бащата е ходил на работа.

- че преди раздялата свидетелката Е.Т./ баба на детето и майка на ответника-баща/ е участвала и помагала активно в полагането на ежедневни грижи за детето, че майката и детето редовно посещавали дом ѝ, както и че Максим често оставял за вечеря, включително и за седмица, докато родителите са на море.

Показанията в обсъжданата част са логични и житейски обосновани.

Кореспондират с тези на свидетеля В.П./ дядо на детето и баща на ищцата-майката/, който споделя, че детето е ходило на почивка с бабата и дядото по бащина линия, което предполага наличие на близки отношения, породени от полаганите грижи.

Представена е нотариална декларация от 04.05.2018 г., подписана от Е.Е.Е., от която се установява, че същият след раздялата е дал съгласие детето да пътува в чужбина.

Т.е. в началния момент на родителската раздяла бащата е дал съгласие детето да пътува и тогава не е имало конфликт по този въпрос.

В тази връзка не се спори, че майката и детето два пъти са напускали територията на Република България, като вторият път е бил в началото на месец август 2018 г., когато се заминали и се установили в Кралство Белгия.

Представени са писмени доказателства, от които става ясно, че детето е записано в колеж „“ в град Б., Кралство Белгия.

От разпита на свидетелите Е.Т.и В. С./ родители на ответника-баща и баба и дядо на детето по бащина линия/ и писмени доказателства ( броя протоколи за разпит, съставени от полицай в гр. Брассхат, отнасящ се лицата Е.Т., Е.Е., Е.Т.и С.М.) се налага извод, че : до месец октомври 2018 г. ответникът заедно с родителите се срещнали с ищцата в Кралство Белгия.

На една от срещите – в градинка - възникнало спречкване между ищцата и Е.Т.(бабата по бащина линия), при което последната започнала да я скубе по косата.

По повод инцидента са извършени разпити в полицията и са издадени предупреждения за въздържане от конфронтации. Установява се, че на срещите двамата родители са спорили за местоживеенето на детето, а на една от тях майката е уведомила бащата, че е записало детето в белгийско училище. Установява се още, че до края на месец август 2018 г. е имало контакти между детето и бащата, но впоследствие били ограничени.

След описания инцидент, с декларация от 11.09.2018 г., подписана от ответника, с която оттегля съгласието си синът му да пътува в чужбина.

Показанията на свидетеля В.С./ настоящият партньор на майката/ се кредитират в частта, с която заявява, че детето е живеело в спокойна семейна обстановка в Белгия, има детска стая, срещало се е с близките на г – н С.и редовно е посещавало белгийско училище и извънкласни занимания.

Ищцата и семейството на свид. С.са помагали на детето с учебния материал и за неговата интеграция в новата среда.

С доказателства се установи, че в края на 2018 г. бащата се срещал на няколко пъти с детето, които срещи са били с кратка продължителност и детето е изразявало нежелание да се среща с баща си.

Т.е. от този момент започва отрицателната настройка на детето към биологичния баща.

Данните на свидетеля са, че бащата нагрубявал майката и свид. С.в присъствието на детето, което се е дължало на възникналия конфликт помежду им, породен от спора за местожителството на детето.

Тези данни са обясними с оглед започналото неглижиране на биологичния баща от детето в комплект с майката и новия й партньор.

Представено е решение от 12.08.2019 г. на

Първоинстанционен съд в гр. Антверпен, Кралство Белгия, постановено по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, по силата на което е постановено незабавно връщане Максим Е. в Република България.

Следва да се отбележи, че: