Решение № 25 от 26.01.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Габрово, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20234200500460 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. И. И. , подадена чрез процесуалния представител адв.Н. срещу постановеното решение по гр.д.№1748/2022г. на РС-Габрово .

Жалбоподателят се позовава на неправилност на обжалваното решение. Твърди се ,че е постановено в противоречие с материалния закон и утвърдената съдебна практика, без излагането във въззивната жалба на конкретни доводи, на които се основават тези твърдения. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, с което е ограничено правото на страната да представи доказателства и да иска събирането на такива с цел изясняване на фактическата обстановка . Твърди се, че решението е постановено при ненадлежно призоваване на страните.

Претендира се да бъде отменено изцяло обжалваното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за събиране на доказателства, необходими за изясняване на спора.

От ищците не е подаден отговор на въззивната жалба.

В с.з. процесуалният представител на ищците оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на обжалване е постановеното решение №260 от 19.05.2023г. по гр.д.

№1748/2022г. на РС-Габрово, с което е допуснато да се извърши делба между ищците Х.

И. И. и М. Д. И. и ответника Р. И. И. на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, гр. Габрово, общ. Габрово, адрес на имота: гр.

Габрово, ул. „Л.” ***, самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, предназначение - жилищна сграда, многофамилна; сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно; посочена в документа площ - 78,26 кв.м., прилежащи части: избено помещение от 3,85 кв.м. и 0,717% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; съседни обекти: на същия етаж ***.10; под обекта ***.7; над обекта ***.11. , ПРИ КВОТИ : за съделителя Х. И. И. 1/6 ид.ч; за съделителя Р. И. И. 1/6 ид.ч. и 4/6 ид.ч. за Х.

И. И. и М. Д. И. в режим на СИО.

При извършената служебна проверка по чл.269,изр.1 ГПК въззивният съд не установи пороци на обжалваното решение, които да обосновават неговата нищожност или недопустимост.

Относно проверката за правилността на обжалваното решение, въззивният съд съобрази визираните правомощия в чл.269,пр.2 ГПК , които са ограничени от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба се твърди ,че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и утвърдената съдебна практика , при липсата на конкретно посочени обстоятелства, на които да се основават тези твърдения . При направеното бланкетно позоваване и с оглед данните по делото , така заявените от жалбоподателя твърдения са неоснователни.

От данните по делото се установява, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иска , с който е бил сезиран – предявен иск за делба от Х. И. И. и М. Д. И. срещу Р. И. И., с който ищците са претендирали да бъде прекратена възникналата съсобственост между страните относно процесния недвижим имот в гр.Габрово ,ул.“Л.“ ***, при притежавани квоти: по 1/6 за Х. И. и Р. И. , и 4/6 за Х. И. и М. И., в СИО.

Възникването на съсобственост ищците основават на наследственото правоотношение с наследодателя И. Х.в И. , починал на 26.05.2020г. , и притежаваните от двамата ищци права на основание договора за покупко-продажба от 22.06.2020г. , нот.акт№125, том І,д.

№108/2020г., с който И.ка Х.ва И. се е разпоредила със своите 4/6 ид.ч. от процесния имот.

В срока по чл.342 ГПК ответникът е противопоставил възражения относно посочените от ищците дялове в съсобствеността и участието на ищцата М. И. в делбата.

Съгласно установените по делото наследствени правоотношения между праводателя 2

И. Х.в И. и законните му наследници: съпруга И.ка Х.ва И. и синове Х. И. И. и Р. И. И., както и извършената от И.ка Х.ва И. на 22.06.2020г. разпоредителна сделка в полза на Х. И.

И. , по време на брака с М. Д. И., първоинстанционният съд е определил дяловете в съсобствеността между страните по делото по отношение на процесния имот, което не е в противоречие със ЗН и СК, нито в нарушение на императивна материалноправна норма.

Във въззивната жалба е наведено твърдение и за постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на съдопроизводствените правила, с което е ограничено правото на страната да представи доказателства и да иска събирането на такива с цел изясняване на фактическата обстановка .

От данните по делото не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд , довели до ограничаване правото на защита на ответника. Видно от извършеното от връчителя удостоверяване за връчване на книжата и призовките по делото на ответника , същото е извършено по реда на ГПК . Ответникът в срок е упражнил правото си по чл.131 ГПК .Като страна по делото в първоинстанционното производство е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е участвал в проведените по делото съдебни заседания лично. По всяко от доказателствените искания на ответника първоинстанционният съд се е произнесъл, видно от протоколите от проведените две с.з. пред РС-Габрово на 16.03.2023г. и 27.04.2023г. Допусната СМЕ не е била изготвена поради невнесен депозит от ответника / като съдът е уважил искането за удължаване на срока за внасяне/ и заявеното от пълномощника в с.з. на 27.04.2023г. относно това доказателствено искане. Не са били изпълнени от ответника дадените указания от съда по направеното искане за допускане до разпит на двама свидетели, за което също е бил удължен срока , поради което и това доказателствено искане е оставено без уважение в проведеното с.з. на 27.04.2023г. Искането за издаване на съдебно удостоверение съдът е приел за основателно, но е указал на страната ,че следва да посочи пред кого следва да бъде представено, с посочване в едноседмичен срок имената на лекуващите лекари, което указание също не е било изпълнено от ответника. От така установените обстоятелства е видно, че на ответника е била дадена възможност в първоинстанционното производство да ангажира исканите доказателства, относими към спора ,включително чрез удължаване на срока за внасяне на депозит по допусната експертиза и да посочи имената на свидетелите, които иска да бъдат допуснати до разпит / като за разпореждането по чл.63 ГПК ответникът е бил уведомен - л.37, назависимо,че съгласно закона и установената съдебна практика за удължения срок страната не следва да се уведомява/. Тези доказателства не са събрани поради проявеното от ответника бездействие . Относно невнасянето на депозит и непосочване имената на свидетелите в определения от съда срок с неговото продължаване, в производството пред първоинстанционния съд, включително в последното с.з. на 27.04.2023г. , ответинкът не е представил доказателства за съществуването на обективни причини да не изпълни указанията на съда , нито са водени от страната свидетели в това с.з.

Предвид изложеното е неоснователно твърдяното във въззивната жалба,че е било ограничено правото на ответника да представи доказателства и да иска събирането на 3 такива за изсняване на фактическата обстановка.

Твърдението на жалбоподателя за ненадлежно призоваване на страните в първоинстанционното проиводство се опровергава от доказателствата по делото. Ищците са били представлявани от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Г. , а ответникът - от адв.Н., за което са били представени от всяка от страните пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Пред първоинстанционния съд са проведени две съдебни заседания. За първото от тях на 16.03.2023г. ответникът Р. И. е бил призован чрез адв.Н. - видно от удостовереното в разписката към призовката на л.24 от първоинстанционното дело, в съответствие с чл.39,ал.1 и чл.45,пр.2 ГПК . За следващото с.з. на 27.04.2023г. ответникът е призован лично и чрез адв.Н. съгласно удостовереното в протокола от 16.03.2023г. И на двете проведенеи пред РС-Габрово с.з. ответникът е присъствал лично и с упълномощения от него процесуален представител, видно от удостовереното в протоколите от тези с.з. При тези данни не е налице нередовно призоваване на ответника в първоинстанционното производство.

На основание изложеното въззивната жалба е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение ,като законосъобразно и обосновано , следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските, направени от ищците пред въззивната инстанция, като за настоящото производство следва да се присъдят на ищците разноски в размер на 400лв., заплатено адв.възнаграждение на пълномощника адв.Г., удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие на л.20. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно ,предвид предвидения минимален размер за всяка фаза на делбата в чл.7,ал.4 от Наредба №1/2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя ,че на този етап от производството не се дължат разноски. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.355 ГПК това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато, обаче, е налице спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК /т. 9 от ППВС № 7 от 1973 г, опр.№167 по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, І г. о. , реш.

№ 247 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2022 г., II г. о., ГК., реш. № 50023 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 302/2022 г., I г. о., ГК, реш. № 50142 от 6.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5139/2021 г., I г. о и др./.

4

Предвид изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260 от 19.05.2023г. по гр.д.№1748/2022г. на РСГаброво.

ОСЪЖДА Р. И. И. , ЕГН********** , от гр.Габрово , ул.“Л. „***, да заплати на Х. И. И., ЕГН********** и М. Д. И., ЕГН**********, и двамата от гр.Габрово ул.В. сумата от 400лв. – разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5