Решение № 459 от 07.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 933/2022
- Вид
- Решение № 459
- Подписан
- 07.07.2022
- В сила
- 01.07.2022
- Състав
- Величка Маринкова, Даниела Талева, Петър Ненчев Славчев
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 459 гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Даниела Талева
Петър Н. Славчев при участието на секретаря Весела Ал. Венева в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600933 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 25.11.2021г., постановена по НОХД №13394/2020г., СРС, НО, 22-ри състав, е признал подсъдимия М. ЕВГ. М. за ВИНОВЕН в това, че на 07.01.2019г. в гр. София, ж.к.“Младост 1“, бул. ****, в офис на дружество „А.И.“ЕООД, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.А.А. /мениджър продажби в посоченото дружество/ заблуждение: формирал у него неверни представи, че желае да закупи 14бр. помпи марка „Grinfos“ на обща стойност 2479,00 лева, чиято продажна цена ще заплати чрез мобилното си устройство посредством използване на електронно банкиране, като за заплащането на стоката изготвил платежно нареждане с регистрационен номер 138226887/07.01.2019г. в собствения си профил в онлайн платформа за електронно банкиране на „Юробанк България “АД и утвърдил създадените у А. неверни представи, като изпратил така изготвеното платежно нареждане чрез електронна поща на З.А.Г.-А., управител на „А.И.“ ЕООД, за проверка на съдържащите се в нареждането реквизити и с това на 07.01.2019г., в гр. София, причинил на „А.И.“ЕООД, 1 управлявано и представлявано от З.А.Г.-А. имотна вреда в размер на 2479,00 /две хиляди четиристотин седемдесет и девет/ лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл.58А, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, вр. чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл.37, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода,, за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение по реда на чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил фактура - оригинал №0000012878 от 07.01.2019г., приемопредавателен протокол- оригинал към фактурата, да останат по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият М. ЕВГ. М. е бил осъден да заплати в полза на държавата сумата от 169.44 лева за направени на досъдебното производство разноски и в полза на СРС сумата от 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу тази присъда е подаден протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с които се протестира присъдата в частта на наложеното на подсъдимия наказание. Прокурорът изразява недоволство от отмереното наказание както и несъгласие с приетото от районната инстанция, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, излага подробни съображения в тази насока. Претендира атакуваната присъда да бъде изменена, като наказанието на подсъдимия да се определи за срок от 18 месеца и на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3. Намира, че изпълнението му следва да се отложи по реда на чл.66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Софийски градски съд, в разпоредително заседание от 22.03.2022г., по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста, но и не го оттегля. Моли съда да потвърди атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна. Посочва, че СРС е стигнал до правилни правни изводи досежно виновността на подсъдимия, поради което и му е наложил справедливо наказание.
Упълномощеният защитник на подс. М.М. – адв.Х., изтъква, че
2 първоинстанционният съд правилно и обосновано е определил наказанието на подс. М.. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият М.М., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК и намери за установено следното:
Делото е разгледано от първоинстанционният съд по реда на Глава 27 НПК – Съкратено съдебно следствие , като на основание чл. 371,т.2 НПК подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, съгласно която в случаите по чл.372, ал.4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват основания за корекция на този извод на СРС. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не намери основания за ревизиране на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, приета от първия съд и изразяваща се в следното:
Подсъдимият М. ЕВГ. М. е роден на ****г. в гр. София, българин е, с българско гражданство, неженен, с висше образование, с месторабота в „С.“ ЕООД, осъждан, с ЕГН **********.
Към месец януари 2019г. дружество „А.И.“ ЕООД с ЕИК: ****, е представлявано и управлявано от З.А. със седалище и адрес на управление в 3 гр. София, ж.к. „****. Същото осъществява търговска дейност, включително и продажба, и сервиз на машини (в частност помпи и помпени системи ) и стопанисва търговски обект - офис с административен адрес в гр.София, ж.к.
„Младост1“, бул. ****.
На 07.01.2019г., в посочения по-горе търговски обект, били на работа като служители свидетелите Х.А., мениджър-продажби, и Д.Д., офисмениджър. Преди обяд св.А. по телефон в търговския обект получил обаждане от лице от мъжки пол, което заявило, че желае на закупи 15 бр. помпени системи, като ще дойде в магазина още същия ден, за да ги вземе.
Около 15:30ч. на 07.01.2019г., в търговския обект в гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бул. „****, дошъл подсъдимият М. ЕВГ. М., представяйки се за лицето, с което св.А. по-рано говорил по телефона относно закупуването на помпи. Заявил, че желае да закупи 14 бр. помпи от марката „Grinfos“, от които 9 бр. - от модела „Alpha 2L 25-60“ и 5 бр. - от модела „Alpha 2L 32-60“.
Подсъдимият М. изразил желание веднага да заплати продажната цена от 2479, 00 лева. Заявил, че ще я заплати чрез мобилното си устройство посредством използването на електронно банкиране. Св.Д. изготвила фактура с №0000012878/07.01.2019г. с доставчик „А.И.“ ЕООД и получател М. ЕВГ.
М. за 14 бр. помпи от марката „Grinfos“, /9 бр. „Alpha 2L 25-60“ и 5 бр.
„Alpha 2L 32-60“/. Стойността на стоката била в размер на 2479,00 лева.
Фактурата била подписана от подсъдимия М.. След оформянето на документите подсъдимият М. съставил документ, чрез собствения си профил в онлайн платформата за електронно банкиране на „Юробанк България“ АД, представляващ платежно нареждане за заплащане на сумата от 2479,00 лева в полза на „А.И.“ ЕООД. Платежното нареждане било генерирано като „преводно нареждане“ с регистрационен номер 138226887/07.01.2019г. Това платежно нареждане подсъдимият М. показал на св.А., като по този начин го уверил в намерението си да заплати стоката. Св.А. поискал платежното нареждане да бъде проверено, дали съдържа всички необходими реквизити, от управителя на дружеството - св.З.А. Г.-А.а, като за целта подсъдимият М. изпратил въпросното платежно нареждане на електронната поща на управителя. Св.А.а установила, че са налице всички необходими реквизити и уведомила за това св.А.. След като последният се убедил, че стоките са надлежно заплатени, изнесъл от склада 14 бр. помпи от марката „Grinfos“ и 4 ги предал на подсъдимия М., за което действие бил съставен приемопредавателен протокол, надлежно подписан от св. А. и от подсъдимия. След това действие подс.М. си тръгнал. Той не подписал изпратеното му от банката платежно нареждане с цифров сертификат и не изпратил документа за осчетоводяване на операцията в банката. В следствие на това на „А.И.“ ЕООД била причинена имотна вреда в размер на 2479,00 лева. В дружеството констатирали, че в следващите два дни не са постъпили никакви парични средства по сметката им, поради което св. А.а депозирала сигнал до Софийска районна прокуратура и след извършване на проверка било образувано досъдебно производство.
От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство графическа експертиза се установява, че подписите положени във Фактура №0000012878/07.01.2019г. и в приемо-предавателния протокол към въпросната фактура, в графите „получател“ и „приел“ са положени именно от подсъдимия М..
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства - направените от подсъдимия М. ЕВГ. М. признания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, а именно - показанията на свидетелите Х.А. в (л.70 и л.81 от том 2 на ДП и л.31 от том 1 на ДП), З. Г.-А.а (л.72 от том 2 на ДП), Д. Д. ( л. 76 от том 2 на ДП) и А.Д.И. (л.78 от том 2 на ДП) ;писмени доказателства: Фактура №0000012878/07.01.2019г. (л.37 от том 2 на ДП), приемо- предавателен протокол към фактурата (л.38 от том 2 от ДП), справка за съдимост (л.61 от том 2 на ДП), справки от „Юробанк България“ (л.101 от т.2 на ДП), вносни бележки „Гаранция“ (л.121 от том 2 на ДП), протокол за разпознаване на лица и предмети (л.82 от том 2 на ДП); и съдебно-графическа експертиза (л.92 от том 2 на ДП).
Наличните доказателствени материали са еднопосочни и подкрепят в цялост самопризнанието на подсъдимия. Въззивният съд изцяло се солидаризира с направената от СРС констатация относно доказателствената съвкупност, както и с правните му изводи по съставомерността на деянието, 5 като не намира за необходимо да ги преповтаря или допълва.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд законосъобразно е заключил, че подс. М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал. 1 от НК.
От обективна страна, за да е осъществен състава на измама, по смисъла на чл. 209, ал.1 от НК, е необходимо извършителят да е предприел действия за въвеждане и/или поддържане на заблуждение у лицето, в чиято фактическа власт се намира предмета на престъплението, т.е за формирането у него на погрешна представа за конкретни факти, които не съответстват на действителността още при започване на измамливите действия или най-късно при имущественото разпореждане от заблуденото лице. В резултат именно на тези действия, деецът следва да е мотивирал лицето да се разпореди със свое или чуждо имущество, което се намира в неговата фактическа власт, като по този начин същият причинява имотна вреда. Деянието следва да е извършено умишлено и със специална цел от субективна страна – деецът да набави имотна облага за себе си или за другиго.
В случая от обективна страна – първоинстанционният съд е стигнал до верен извод, че са налице признаците на измамата по посочения текст, тъй като подсъдимият в посоченото в обвинителния акт време и място на 07.01.2019 год. в град София, ж.к. „Младост 1“, бул. ,****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х.А., мениджър продажби в дружеството „А.И.“ ЕООД - формирал у него неверни представи, че желае да закупи 14 бр. помпи от марката „Grinfos“, чиято продажна цена ще заплати по електронен път чрез мобилното си устройство посредством използването на електронно банкиране. За плащането на стоката подсъдимият М. изготвил платежно нареждане с регистрационен номер