Определение № 26369 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26369 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110143852 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. В. В., с която срещу "Кредирект“ ЕООД е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № 1108122/12.07.2024 г., сключен между страните.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 2200лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 50 % и ГПР 62,87 %. С клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 4176.74 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение. Така сумата, която следвало да върне на кредитора нараснала с включване на неустойката към общото задължение по кредита. Счита, че договорът е нищожен поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният ГПР и по-конкретно без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че действителният ГПР по договора е по-висок от посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК.Освен това клаузата за неустойка влизала в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и накърнявала добрите нрави. Същата била и неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заключва, че целият договор е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК и иска от съда да прогласи неговата нищожност. Заявява искания за приемане на представените документи като доказателства, за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи справка за заплатените суми по договора за кредит, заявява и искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставените с исковата молба задачи.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявения иск.С отговора се оспорва исковата молба като частично недопустима, предявена в условията на злоупотреба с права и неоснователна. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 2200лева. Заявява, че процесният договор е напълно погасен. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че евентуалната нищожност на отделни клаузи от договора не може да обуслови нищожност на целия договор. Излага подробни доводи защо оспорената неустойка не следва да се включва като компонент при формиране 1 на ГПР. Счита, че клаузата е действителна и същата отговаря на присъщите на института функции. Оспорва клаузата да е и неравноправна. Намира, че ищецът е недобросъвестен, тъй като бил сключил с ответника общо 8 договора. Счита за ненужно да се изслушва заключение на ССчЕ. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на разноски по представен списък.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона.

В тежест на ответника по първоначалния иск е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска по чл. 9 ЗПК в тежест на ответника е да установи, че е погасил изцяло задължението си за главница по процесния договор за кредит.

Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2200лева, която последният се е задължил да му върне, както и че последният е напълно погасен. На страните следва да се укаже, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото е предявен иск за реално изпълнение на задължения по договор за кредит следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

Следва да се приемат представените от страните документи като доказателства по делото.

Останалите искания по доказателствата на страните няма да допринесат за изясняване на спора, с оглед което и следва да се оставят без уважение.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026г. от 10.10 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски. УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 2

ГПК.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните до приемане на доклада по делото да допълнят становищата си във връзка с валидността на договора за потребителски кредит и оспорените клаузи от същия.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните до настоящия момент в производството документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до първото заседание да посочи банкова сметка или друг начин, по който евентуално присъдени в полза на страната разноски могат да бъдат заплатени от насрещната страна.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание, като на всеки ищец, чрез процесуалния му представител се връчат преписи от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3