Протокол № 63 от 19.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 63 гр. Пазарджик, 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Катя Т. Кентова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20225200900195 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За ищеца Гаранционен фонд - София, редовно призован, не се явява представител. От същите е постъпила молба - становище с вх. № 3619/13.04.2023 г., с която молят да се даде ход на делото в случай че не са налице процесуални пречки. Изрично заявяват, че не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържат исковата молба и допълнителната искова молба. Оспорват отговорите от ответника. Нямат възражение по проекта на доклад. Няма да сочат нови доказателства и нямат доказателствени искания.

Представят списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Заявяват, ако и в случай, че ответника представи нови доказателства или направи доказателствени искания, съдът да вземе предвид, че същите са преклудирани и категорично се противопоставят. Направено е изявление в случай, че съдът намери делото за изяснено от фактическа страна, молят да бъде даде ход по същество и развиват писмените си съображения.

Ответникът Н. А. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. В. И. от АК Пловдив с надлежно пълномощно от 06.12.2022 г. към писмения отговор.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, затова и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

При условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПИ към доклад по делото.

Депозирана е искова молба от Гаранционен фонд, в която ищецът заявява, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ изплатил по щета № 210182/02.06.2017 г. и по гр.д. № 63989/2017 г. по описа на Софийски Районен съд, гр.д. № 24250/2019 г. по описа на Софийски Районен съд, гр.д. № 13661/2019 г. по описа на Софийски Градски съд и гр.д. № 1816/2020 г. по описа на Софийски Апелативен съд общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 74 449,95 лв. на Янко Велев Петров, пострадал като пешеходец при ПТП, настъпило на 14.05.2018 година.

Ответникът в настоящото производство участвал в тези производства като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд.

Сочи се, че виновен за катастрофата, съгласно констативен протокол за ПТП с подправени лица по описа на ОД МВР - Пазарджик бил ответникът Н.

А. Т., който управлявал л.а. „Мерцедес МЛ 270“ с per. № ******** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Ищецът посочва и механизма за ПТП, а именно: На 14.05.2017г. в гр.

Панагюрище, Н. А. Т. управлявал собствения си л.а. „Мерцедес МЛ 270“ с per. № ********, при навлизане в кръстовището на ул. „Н.М.“ с ул. „К.К.“ не забелязал намиращия се наведен на края на пътното платно пешеходец - Янко Велчев Петров, вследствие на което, с предна лява гума прегазил левия му крак и му нанесъл травматични увреждания.

В нарушение на чл. 461 във връзка с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Ищецът твърди, че Я.П. се е обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 557 от КЗ, но Гаранционен фонд отказал определяне на обезщетения, поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на поисканото обезщетение.

Я.П. не се съгласил с отказа, затова образувал против ищеца- ГФ - гр.д.

№ 63989/2017 г. по описа на Софийски Районен съд и гр.д. № 24250/2019 г. по описа на Софийски Районен съд, съответно гр.д. № 13661/2019 г. по описа на Софийски Градски съд и гр.д. № 1816/2020 г. по описа на Софийски 2

Апелативен съд.

Сочи се, че въз основа на тези решения ищецът се снабдил с изпълнителни листове и въз основа на тях образувал изпълнителни дела.

След получените покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Й.М. били изплатени от ГФ следните суми:

На 23.07.2018 г. Гаранционен фонд заплатил сума в общ размер на 1994,80 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20189200400378, от които 882 лв. главница, 77,42 законна лихва, както и 1035,38 лв. съдебни разходи.

На 01.06.2020 г. Гаранционен фонд заплатил сума в общ размер на 121,96 лв. на Янко Велчев Петров, присъдени по гр.д № 24250/2019 г. на СРС.

На 06.07.2020г. Гаранционен фонд заплатил сума в общ размер на 28245,11 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20209200400289, от които 20 000 лв. главница, 5783,33 законна лихва и 1461,78 лв. съдебни разходи.

На 11.09.2020 г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 487,30 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20209200400419 съдебни разходи.

На 19.04.2021 г. Гаранционен фонд заплатил сума в общ размер на 37291,71 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20219200400131, от които 25 000 лв. главница, 9222,22 законна лихва и 1 069,49 лв. съдебни разходи.

На 01.07.2021 г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 1609,72 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20219200400280 съдебни разходи.

На 06.07.2021г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 2899.35 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20219200400295 съдебни разходи.

С Платежно нареждане от 29.06.2021 г. е заплатена дължимата сума към СГС и САС в общ размер на 1 800 лева, представляваща държавна такса.

Ищецът твърди, че описаните по-горе плащания били обобщени подробно, писмено в счетоводна справка, която са приложили към искова молба.

Поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до настоящия момент лицето не било погасило задължението си.

Въз основа на така изложените твърдения в исковата молба се моли съдът да постанови съдебно решение, с което на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, да осъди Н. А. Т. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 74 449,95 лева, представляващи изплатени от 3

Гаранционен фонд по щета № 210182/02.06.2017 г. и присъденото по влезли в сила съдебни решения /по гр.д. № 63989/2017 г. по описа на Софийски Районен съд, гр.д. № 24250/2019 по описа на Софийски Районен съд, гр.д. № 13661/2019 г. по описа на Софийски Градски съд и гр.д. № 1816/2020 г. по описа на Софийски Апелативен съд,/ ведно със законната лихва от датата на завеждане на искова молба – 08.11.2022 година до окончателното изплащане на сумата.

Претендират направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Сочат банковата сметка, по която да им бъдат изплатени сумите.

Представени са писмени доказателства, които съдът е приел със своето Определение № 89/09.03.2023 г.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск по размер.

Ответникът оспорва обстоятелството, че производството не следва да бъде гледано по реда на търговските спорове, като излага конкретни съображения, че образуваното производство следва да бъде по реда на гражданските производства, тъй като Гаранционен фонд е юридическо лице, създаден по специален ред по Закона за застраховането, като са развити подробни съображения.

Взето е становище, че предявеният иск е допустим, но същият е частично основателен.

Ответникът категорично оспорва претенцията за заплащане на допълнителни разноски, свързани с образуваните срещу ищеца принудителни изпълнения, доколкото същите са били неоправдано и излишно сторени, с оглед безспорно установените със съдебните решения размер на обезщетенията.

Сочи се, че срещу ищеца са били образувани няколко на брой изпълнителни дела, които допълнително са увеличили задълженията му.

Сумите, които се оспорват са по изпълнителни листове:

По изп. дело № 20189200400378 на ЧСИ Й.М. от 02.07.2018 год. по гр.д. № 63989/2017 г. по описа на СРС са били заплатени сумата от 240 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата от 268,88 лв. - такси по Тарифата 4 към ЗЧСИ.

По изп. дело № 20209200400289 на ЧСИ Й.М. от 08.06.2020 год. по гр.д. № 13661/2019 г. по описа на СГС са били заплатени сумата от 240 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата от 2221,78 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

По изп. дело № 20209200400419 на ЧСИ Й.М. от 22.07.2020 год. по гр.д. № 24250/2019 г. по описа на СРС са били заплатени сумата от 240 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата от 127.30 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

По изп. дело № 20219200400131 на ЧСИ Й.М. от 01.04.2020 год. по гр.д. №1816/2020г. по описа на САС са били заплатени сумата от 240 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата от 2 829.49 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

По изп. дело № 20219200400280 на ЧСИ Й.М. от 11.06.2021 год. по гр.д. № 13661/2019 г. по описа на СГС са били заплатени сумата от 240 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата от 239.72 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

По изп. дело № 20219200400295 на ЧСИ Й.М. от 11.06.2021 год. по гр.д.

№ 13661/2019 г. по описа на СГС са били заплатени сумата от 240 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата от 352.68 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Така ищецът е заплатил сумата от 7 479.85 лева излишно сторени разноски, поради обстоятелството, че не е платил в срок на пострадалото лице. Затова ответникът твърди, че при преценка за размера на иска, съдът следва да съобрази заплатените разноски в хода на образуваните изпълнителни дела срещу ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, след изплащането на обезщетението, Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на действителното обезщетение и лихви, както и разходите за определяне и изплащането им.

Твърди се, че съгласно правната теория и трайно установената съдебна практика към разноските по определяне и изплащане на обезщетенията не може да бъдат отнесени разноските по принудителното събиране на вземането по образуваното изпълнително производство. А ищецът не само е 5 можел, но е и следвало да заплати доброволно присъдените с влезли в сила решения суми, а не да изчаква образуването на изпълнителни производства срещу него, респ. да натрупва допълнителни разноски.

Допускането на противното би означавало, че фондът е черпил права от собственото си неправомерно поведение.