Решение № 107 от 03.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000303 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 261349/28.02.2022г. на „ЕЛИТ- ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103800009, срещу решение № 260008/24.01.2022г. по т. д. № 744/2020г. по описа на ВОС, ТО, (поправено с постановено по същото дело решение № 260020/02.03.2022г.), в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на М. М. П., ЕГН **********, Д. П. Д., ЕГН **********, и М. П. Д., ЕГН **********, съответните на наследствените им права суми за разликата над 81 805.19 лв. до присъдeната на всеки от тях сума от 212 655.30лв. като дължим след частични плащания остатък от равностойност на прекратени членствени права на П. П.- техен наследодател, съответен на 50 дружествени дяла от капитала и определен по баланс на дружеството към 31.07.2019г, на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, ведно със законна лихва върху тази разлика от 130 850.11 лв. за всеки от ищците, считано от 25.08.2020г. до окончателното погасяване на задълженията (в частта, предмет на въззивното производство).

Оплакванията в жалбата са за частична недопустимост на решението и в евентуалност, за неговата неправилност в обжалваната част. Оплакванията 1 за частична недопустимост на атакувания съдебен акт са основани на съображения за произнасяне „свръх петитум“, както и за липса на правен интерес от предявяване на първоначалната претенция за присъждане на суми по 102 000 лв. за всеки от ищците и в частта за сумата 390 050 лв. от общия увеличен размер на главните претенции поради погасяване на задълженията чрез извършени от ответника плащания и прихващания съответно през 2019г. и 2020г. Твърди се също, че решението не е написано на ясен и прост език, позволяващ изложените в решението мотиви да улеснят разбирането на съдебния акт. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуални правила от първоинстанционния съд са основани на твърдения за липса на единен доклад, за допускане и събиране на ненужни доказателства – две съдебносчетоводни експертизи, на които е възложено и изготвяне на неоспорен междинен счетоводен отчет към 31.07.2019г. За неправилност на решението формално се твърди порок „нарушение на материалния закон“, но, с оглед съдържанието на конкретните оплаквания, твърденията следва да се квалифицират като такива за необоснованост на съдебния акт, тъй като не се оспорва правилното прилагане на закона за определяне равностойност на дружествен дял на починалия съдружник, въз основа на съставения от „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение, по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, с минимална корекция относно сумата 2 500 лв.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в посочените по-горе осъдителни части, и е процесуално допустима.

Въззиваемите М. М. П., Д. П. Д. и М. П. Д., представлявани по пълномощие от адвокатите Т. Р. и М. В. от АК– гр. Варна, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и на направените от въззивника доказателствени искания. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като допустимо, правилно и законосъобразно, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

2

На 11.01.2023г. по делото е постъпила уточнителна молба, подадена от адв. М. П. в качеството му на процесуален представител на въззивника „Елит– Пътна сигнализация“ ЕООД, в която се посочват изчерпателно по кои установени с обжалваното решение факти и обстоятелства няма спор между страните в тази инстанция, и, по конкретно изложени в молбата съображения, се сочи като крайно твърдение, че сумите, дължими от дружеството на ищците, на заявеното от тях основание- чл. 125, ал. 3 ТЗ, са какво следва: на ищцата М. М. П. се дължи сумата 118 121.98 лв., а на ищците Д. П. Д. и М. П.

Д.- по 74 196.80 лв. Спорните въпроси според уточняващата молба са във връзка с платената от ответника сума от 87 850.32 лв., на двама от тримата наследници, по равно, за която въззивникът твърди, че погасява част от задължението по чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и за наличие на условия за прихващане на сумата 283 500лв. от равностойността на дружествения дял на наследодателя на ищците. Според въззивника ответникът неправилно е квалифицирал вземането си, за което е направено процесуално възражението за прихващане, като управителски деликт.

По повод на тази молба, на въззивника са дадени указания да заяви оттегля ли въззивната жалба в частта по отношение на М. М. П. за разликата над 81 805.19 лв. до посочената в уточняващата молба дължима сума от 118 121.98 лв., както и да уточни петитума на въззивната жалба срещу останалите двама ищци – Д. Пенев Д. и М. Пенев Д., като съобрази, че въззивното производство би било недопустимо за присъдена сума с първоинстанционното решение под 81 805.19лв. за всеки от ищците.

С молба вх. № 855/01.02.2023г. процесуалният представител на ответникът прави изявления в смисъл, че въпреки уточненията предметът на въззивното производство не се променя и въззивната жалба се поддържа в цялост.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на осъдителни искове, първоначално обективно съединени и съединени по реда на чл.213 ГПК, с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл.

86 ЗЗД, предявени от М. М. П., Д. П. Д. и М. П. Д. срещу „Елит- пътна сигнализация“ ЕООД - гр. Варна, за присъждане на всеки от ищците на 3 сумата 233 333.33лв.- част от равностойност на дружествен дял на техния наследодател П. Д. П., бивш съдружник в „Елит- пътна сигнализация“ ЕООД - гр. Варна, с прекратено поради смърт членствено правоотношение в ответното дружество, съответен на 50 дружествени дяла от основния капитала, в сборен частичен размер за сумата 700 000лв. от общо задължение в размер на 1 001 500лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска до окончателно погасяване на задълженията, както и за присъждане на всеки от сънаследниците сумата 2 965.56 лв. – мораторна лихва за период от 31.07.2019г. до 08.06.2020г. върху част от претендираните главници до 34 000 лв., и по 21 705,18 лв. – мораторни лихви за периода от 31.07.2019г. до 25.08.2020г. върху горница от 199 333.33 лв. до останалата увеличена част от претендираните главници от 233 333.33лв.

С обжалваното решение № 260008/24.01.2022г., поправено по реда на чл. 247 ГПК по отношение на периода, за които са присъдени мораторни лихви, с влязло в сила решение № 260020/02.03.2022г., главните частични искове с правно основание 125, ал. 3 ТЗ са частично уважени до размер на сумата 212 655.30лв. за всеки от тримата ищци – наследници по закон на съдружника с прекратени поради смърт членствени права, с равни наследствени квоти /по 1/3/, ведно със съответните части от акцесорните претенции за мораторни и законни лихви съразмерно с уважената част от предявените претенции с главните искове.

Ищците твърдят, че са наследници по закон, респ. ищцата е преживяла съпруга, а другите двама ищци са синове на П. Д. П., починал на 01.07.2019г., б. ж. на гр. Варна, който към датата на смъртта му е бил съдружник в ответното дружество „Елит- Пътна сигнализация“ ООД, с дружествен дял, съответен на 50 дяла от по 50 лв. от основния капитал на дружеството, респ.

50% от вписания капитал в размер на 5 000 лв. Сочи се, че по повод на уреждане на имуществените отношения от прекратеното членствено правоотношение, другият съдружник- С. В., с решение от 16.09.2019г. записал и поел освободените дялове, но точната равностойност на освободения дружествения на починалия не била установена в съставения междинен баланс към 31.07.2019г и не била предложена в цялост за изплащане на наследниците. Считат, че чистото имущество на дружеството към този момент е възлизала на поне 2 003 000лв.,, без да отчитат като задължения финансиранията, включени в раздел Г на пасива. В евентуалност, 4 ищците се позовават на занижени балансови стойности на активите, поради признато от дружеството непълно осчетоводяване на вземания от клиенти, авансови плащания, вземания за вече извършена работа, отразени като приходи в по-късен момент, като и привидно отчитане на лични активи като дружествено имущество. Сочат, че недостоверността на счетоводно отразените стойности са били признати насрещно в протоколи, изготвени по повод на преговорите за установяване размера на задълженията на дружеството към наследодателя на 10.07.2019г., но уговорките не са били изпълнени и въпреки, че в споразумения от 12.12.2019г. и 17.12.2019г. дружеството приело да възстанови на наследниците средствата, получени при организиране на продажбата на един автомобил и един багер и изплатило вземанията за неотчетени счетоводно неформално предоставяни лични средства, отразило в счетоводството си тези плащания като част от дружествения дял на наследодателя. Излага се също, че допълнително дружеството отправило и искане за прихващане от дължимите на наследниците дялове на осчетоводени дългове на наследодателя, за които вече било признало че няма да се отчитат в отношенията между страните, въз основа на водени за „вътрешно-дружествени“ цели ежемесечни разчети за направени лични разходи от всеки от съдружниците за сметка на отчисления от приходите от общата дейност, разпределяни предварително по уговорка между съдружниците като възнаграждение за участието в дружествените работи. Признава се, че всеки от тях е получил по банкова сметка на два пъти, след предявяване на претенциите, общо 49 000лв, след което още по 34 000лв, но тъй като споразумението за пълно уреждане на спора, предложено при неприемливи условия за отказ от допуснатите предварителни обезпечения, не било финализирано, претендират за присъждане дължими, незаплатени части от дяловете, равни на половината от чиста стойност на дружественото имущество, при адекватно отчитане на активите му без вземания към наследодателя, преоценка на собствеността в предприятието и добавяне на несвоевременно осчетоводените стойности на изпълнените части от договорите, намалени само с действителните задължения на дружеството без неправилно отразено в пасив финансиране.

Ответното дружество оспорва исковете по размер, като се позовава на балансовите стойности в съставен по негово възлагане междинен счетоводен баланс към релевантния момент - 31.07.2019г., за определяне на 5 равностойността на дружествения дял на починалия съдружник. Оспорва се значението на съставените в хода на преговорите предварителни споразумения като сочи, че признатите в тях отстъпки от счетоводните записи са предложени, за да се постигне окончателно и бързо уреждане на отношенията, но тъй като доброволно предложеното изпълнение не е било прието в предложения на наследниците размер, отпаднало е и значението на предлаганите отстъпки, а изплатените на ищците по тези предварителни споразумения суми били отчетени като погасяване на определената от дружеството равностойност на целия наследствен дял. Такива били преводите на 23.12.2019г. по банкови сметки на двама от наследниците общо за сумата 87 850.23лв и изплатените в брой на 12.12.2019г. стойности от осребряване на активи на дружеството багер „челен товарач“ и л.а „Мицубиши“ с ДК № В 8421 НВ, съответно 700лв. на Д. Д. и 18 000лв. на М. Д.. Сочи се, че преговорите били водени преди довършването на счетоводното оформяне на текущите балансови стойности, затова и първите споразумения имали само ориентировъчен характер, като дружеството предоставило и достъп до документацията си на посочени от наследниците експерти за предварителна оценка и предприело подготовка на активите си, за да осигури нужна парична сума, включително и чрез осребряване на налични вещи и уговаряне на банково кредитиране. Твърди се, че след съставяне на баланса към 31.07.2019г., чистото имущество възлязло до 1 862 033.47лв (сбор от всички елементи формиращи собствения капитал в раздел А от пасива), като половината, съответна на деля на починалия, намалена с 5% начислен при платеца данък върху доход от ликвидационен дял възлиза на чиста стойност от 884 465.90лв, която е наследена общо от тримата ищци. Съответно на тази стойност, ответника счита че е предложил адекватно споразумение за плащане на 900 000лв, но преговорите били изоставени от насрещната страна, изискваща необосновано по-висок размер от 1 500 000лв. Ответникът сочи, че и след предявяване на исковете е продължил да предлага изпълнение, като вложил първоначално претендираната част от общо 102 000лв в специална ЕСКРОУ сметка, открита в полза на наследниците в „Алианц банк“ АД на 03.07.2020г., заплатил общо 45 000лв по банков път на тримата ищци на 26.08.20г. и осигурил нужното допълнително кредитиране за покриване на остатъка. Пълното плащане обаче било осуетено от нежеланието на кредиторите да приемат предложеното споразумение и да освободят от 6 претенции имотите, които да обезпечат кредита. След осуетената замяна на обезпечението в хода на процеса и усвояването от бенефициентите на вложената за тях сума на 26.10.2020г., допълнително ответникът платил на 29.01.2021г. още 102 000лв. по посочени от ищците банкови сметки. Според ответника, общата стойност на вече платените суми и предложената във финалното предложение за спогодба сума от разрешен от банката кредит покриват целия остатъчен размер на дълга на дружеството- 606 405.90лв, след редуциране на балансовия резултат с извършеното прихващане на отразените счетоводно задължения на наследодателя, обсъждани в недовършените преговори за споразумение с наследниците, както и начисления данък.