Определение № 1823 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1823 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501393 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. чл.414а от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, чрез пълномощника юрисконсулт С., срещу Разпореждане № 1105/22.03.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1777/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, I гр.с., с което е обезсилена изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 936/29.09.2025г., издадена по ч.гр.д. № 1777/2025г. по описа на Районен съд – Карлово и е прекратено производството по делото.

ЧастН.т жалбоподател релевира оплакваН., че обжалваН.т съдебен акт е неправилен и необоснован. Излага съображеН., че представените платежни документи от длъжника са били взети предвид и съобразени преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Настоява се за допуснато процесуално нарушение от районН. съд с довода, че е следвало да даде указаН. за предявяване на иск за установяване на вземането поради осъществяването на фактическия състав на чл.415 ГПК. Моли за отмяна на обжалваН. акт.

Ответникът по частната жалба - А. С. Й. не е взел становище.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

РайонН.т съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника А. С. Й. за следните вземаН.: 445.34 лева - представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 120,82 лева - мораторна лихва за периода от 17.10.2022г. до 18.09.2025г. върху платена главница за периода от 05/2021г. до 04/2022г., включваща и лихва за периода от 15.09.2023г. до 18.09.2025г. върху главница за периода 05/2022г. до 04/2024г.; 44,99 лева. - главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 10,97 1 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2022г. до 18.09.2025г. върху платена главница за периода от 08/2022г. до 01/2023г., включваща и лихва за периода от 16.05.2023г. до 18.09.2025г. върху главница за периода 03/2023г. до 04/2024г.

Претендирани са и направените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че вземането се дължи за доставена топлинна енергия през периода 05/2022 - 04/2024г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, инсталация 4000038881/аб.№253837, за който не са били заплатени месечните суми за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки и сумата за дялово разпределение.

Въз основа на заявлението районН.т съд е издал Заповед № 936/29.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните вземаН..

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на А. С. Й., който в срок е подал възражение по чл.414а ГПК.

С подаденото възражение на осн.чл.414а ГПК длъжникът е оспорил задължението си по заповедта и е поддържал, че е заплатил сумата в размер на 445, 34 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

Длъжникът е представил следните писмени доказателства: справка за издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г.- 30.04.2023 г. за сумата от 302, 56 лева, платена с платежно нареждане от 13.04.2023 г. за превод на сумата от 334, 21 лева; справка за издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г.- 30.04.2024 г. за сумата от 547, 43 лева, платена с платежно нареждане от 30.09.2024 г. за превод на сумата от 703, 22 лева.

Въз основа на възражението заповедН.т съд е развил производство по реда на чл.414а ГПК, в което заявителят е оспорил погасяването на вземаН.та.

С молба по делото длъжникът допълнително е представил платежно нареждане от 19.12.2025 г. с основание главница за топлинна енергия за периода 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г. за сумата от 791, 90 лева. Поддържал е, че извършените плащаН. надхвърлят претендираната главница от 445 лева, както и не дължи лихви и разноски поради плащане на задължението преди образуване на производството. Искането му към съда е да прекрати производството по делото.

Заявителят е взел становище като е поддържал, че не е установено извършване на плащане на задължението по издадената заповед по чл.410 ГПК, а представените платежни засягат предишни плащаН., а не претендираните по делото.

За да постанови обжалваното разпореждане районН.т съд е приел, че претендираните задължеН. са били погасени преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК с позоваване на представените от длъжника писмени доказателства.

Настоящата инстанция не споделя извода, направен в обжалваН. съдебен акт.

Претендираното от заявителя вземане за топлинна енергия, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, е за месечни суми и суми по изравнителни сметки за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г. Длъжникът твърди, че е погасил същите със сумите по платежни нареждаН. от 13.04.2023 г. и 30.09.2024 г. въз основа на кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 2

01.05.2022 г.- 30.04.2023 г. и 01.05.2023 г.- 30.04.2024 г.

Съгласно чл.31 от представените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в град София, клиентите заплащат топлинната енергия по следН. начин: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3/ по реална месечна консумация.

Съгласно чл.32, ал.3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвянето на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетН. период кредитни известН. за стойността на фактурите по ал.1 ( т.е. тези за прогнозно количество топлинна енергия) и фактура, за потребено количество топлинна енергия за отчетН. период, определен на база на изравнителните сметки.

В разглеждаН. случай от представените кредитни известия се установява, че заявителят е начислявал сумите за топлинна енергия във втората хипотеза на чл.31 ОУ – на месечни вноски по прогнозно начислена топлинна енергия. Доказва се, че заявителят е издал кредитни известия за стойността на фактурите за прогнозно начисленото количество топлинна енергия за периода 01.05.2022 г.- 30.04.2023 г. и 01.05.2023 г.- 30.04.2024 г., по които длъжникът е извършил плащаН. на 13.04.2023 г. и 30.09.2024 г.

Същевременно обаче не се доказва да са заплатени сумите за топлинна енергия, които са определени на база на изравнителните сметки доколкото за тях се издава отделна фактура въз основа на действително потребеното количество топлинна енергия (чл.32, ал.3 ОУ).

Ето защо, доколкото процесните вземаН. за топлинна енергия се претендират на база месечните дължими суми и стойността на изравнителните сметки, от представените платежни нареждаН. о т 13.04.2023 г. и 30.09.2024 г. не може да се заключи за тяхното погасяване.

Извод за горното не се прави и от платежното нареждане от 19.12.2025 г., доколкото същото касае заплащане на вземане за топлинна енергия за следващ период 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г., който е извън процесН. 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г.

Същевременно длъжникът не твърди и не установява заплащането на вземането за дялово разпределение, както и за мораторни лихви за всеки от претендираните периоди.

Ето защо, не може да се приеме, че с извършените от длъжника плащаН. са погасени вземаН.та по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а така и за наличието на основание за нейното обезсилване по реда на чл.414а ГПК и за прекратяване на производството.

ВъззивН.т съд намира, че само в рамките на едно състезателно производство и след изслушване на експертиза може да се установи дали с извършените плащаН. от длъжника са погасени процесните вземаН. за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихви.

Като е достигнал до различен извод, заповедН.т съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1105/22.03.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1777/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, I гр.с. и връща делото на заповедН. съд за продължаване на производството.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4