Определение № 11141 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11141 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110172106 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 ГПК.

Предявени са следните искове от Б. Г. П., ЕГН: **********, адрес: гр.

**************************************, срещу „************“ ЕООД, ЕИК:

**********, седалище и адрес на управление: гр. ***************************: главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на кредит № ***************** г. – поради противоречие на закона; евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата по чл.

3 от договора за заплащане на неустойка - поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор при липса на ясно разписана методика на ГПР и неправилното му посочване с оглед неустоечната клауза, която противоречала на закона и добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „************“ ЕООД оспорва допустимостта на иска при липса на правен интерес, след като не претендирал суми по договора от ищеца. Клаузата за неустойка била недействителна, но с оглед премахването й от договорите на ответника по указания на КЗП, това не се отразявало на действителността на договора.

В срока по чл. 131 ГПК са предявени следните насрещни искове от „************“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр.

******************************************, срещу Б. Г. П., ЕГН: **********, адрес: гр. **************************************: главен иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 375 лв. - главница за периода 07.11.2024-01.05.2026 г. по договор за предоставяне на кредит № ***************** г., ведно със 1 законната лихва от 05.05.2025 г. до окончателното изплащане; евентуален частичен иск в случай на прогласяване нищожността на процесния договор по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 375 лв. – част от сумата в общ размер на 2 800 лв. главница по договор за предоставяне на кредит № ***************** г., ведно със законната лихва от 05.05.2025г. до окончателното изплащане.

Насрещният ищец признава сключването на процесния договор, като претендира с главния иск вече падежирали вноски, както и вноски, които според него ще падежират в хода на делото, а в случай на прогласяване недействителността на договора предявява частичен иск за същата сума като част от общия размер на неизплатения остатък от главницата от 2 800 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава евентуалния иск, както и че дължи неизплатената главница по договора.

Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:

По първоначалния иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, а ответникът – че процесният договор съдържа валидни и равноправни клаузи, както и своите възражения.

По насрещните искове ищецът следва да докаже:

1. Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните въз основа на договор за потребителски кредит;

2. Усвояване на главницата по кредита в пълен размер от ответника;

3. Размерът и изискуемостта на процесните вземания.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.

Доказателствата към исковата молба, нейния отговор и насрещната искова молба следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.

Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на първоначалния иск с оглед основната постановка за наличие на правен интерес при установителните искове за нищожност на сделки без оглед дали по тях са претендирани суми от кредиторите.

С оглед изявленията на страните в исковата молба и в нейния отговор не е препятствана възможността за обявяване на безспорно сключването на процесния договор със съответно съдържание.

Искането на ищеца за задължаване на основание чл. 190 ГПК на ответника да представи посочените в исковата молба документи е неоснователно, тъй като документите са представени към отговора на исковата молба, а вещото лице по експертизата ще изследва платените от ищеца суми.

2

Ненеобходимо е искането на насрещния ищец за допускане на съдебнокомпютърна експертиза относно сключването на процесния договор, за което страните не спорят.

Основателно е искането на насрещния ищец за допускане на съдебносчетоводна експертиза, но само по въпросите по т. 2 от насрещната искова молба, доколкото страните не спорят, че при сключването на договора ищецът е получил сумата от 3 000 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на първоначалния ищец в срок до ОСЗ да уточни със словесен израз порок, поради който иска прогласяване нищожността на процесния договор, съответно на неустоечната клауза.

Неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на исковата молба в съответна част.

УКАЗВА на първоначалния ищец в срок до ОСЗ да заяви изрично с молба с препис за ответника оспорва ли авторството и съдържанието на имейл кореспонденцията към насрещната искова молба (л. 76-81, л. 92 по делото).

Неизпълнението на указанията в срок влече служебно допускане на съдебнокомпютърна експертиза относно същите обстоятелства.

УКАЗВА на насрещния ищец, че може да поиска постановяване на решение при признание на евентуалния иск.

УКАЗВА на насрещния ищец в срок до ОСЗ да уточни с молба с препис за ответника следното: от кои суми поотделно е формирана сумата от 2 375 лв., за какви вноски в съответен размер и за кой точно период; защо счита, че общо дължимата сума по евентуалния частичен иск е 2 800 лв. – с оглед извършени плащания в съответен размер от ищеца, евентуално поради друг начин на погасяване.

Неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на насрещната искова молба.

НАСРОЧВА ОСЗ на 01.04.2026 г. от 10,35 ч, за когато да се призоват страните с връчване на настоящия акт, на ищеца - и отговора на ответника, а на насрещния ищец – отговора на насрещния ответник.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещните искове.

ПРИЕМА доказателствата към исковата молба, нейния отговор и насрещната 3 искова молба (не и компакт диск на л. 61, за което веществено доказателство е необходимо приемане на заключение съгласно чл. 195 ГПК, което се явява ненеобходимо с оглед гореизложените съображения относно безспорните обстоятелства по делото).

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, по който на ищеца е отпуснат заем от 3 000 лв.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л.С., който след като се запознае с материалите по делото и цялата находяща се при ответното дружество документация да отговори на въпросите по исковата молба и нейния отговор, както и на следните служебно поставени въпроси:

1. Какъв е максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на сключване на договора?

2. Надвишава ли ГПР на договора към момента на сключването на процесния договор размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и колко пъти, при депозит от 160 евро, вносим от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.

Неизпълнението на указанията за внесен депозит в срок влече заличаване на експертизата.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице преди внесен депозит.

УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на съдебния деловодител да уведоми за настоящия акт, в частност за задълженията за внасяне на депозити, всички съответни страни по делото по налични по делото и/или в интернет (след съответна справка в Търговски регистър, Регистри на 4 българската адвокатура и интернет страници на страните по делото и техните процесуални представители) телефонни номера и имейл адреси освен чрез връчване чрез служба „ВПСК“ при СРС с удостоверяване на това обстоятелство по делото.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5