Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4556 от 17.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7064/2022
Вид
Решение № 4556
Подписан
17.08.2023
В сила
17.08.2023
Състав
Албена Александрова, МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА, Нели Савчева Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4556 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100507064 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е след отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 1849/23.03.2018 г., по в.гр.д. № 8414/2017 г. по описа на СГС и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на СГС.

С решение № 56429 от 08.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1578/2016 г. по описа на СРС, 67 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че И.Ц. А.а дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД сумата от 1596,78 лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.09.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава за плащането на дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер на 192,71 лв. за периода от 31.10.2012 г. до 12.05.2015 г. и сумата от 10,20 лв., дължима за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2015 г. до изплащане на вземането, които вземания касаят топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, ******* и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28264/2015 г. по описа на СРС, 67 състав, като са отхвърлени исковете за разликата над 1596,78 лв. до пълния предявен размер от 1712,89 лв., и за разликата над 192,71 лв. до пълния предявен размер от 291,72 лв., както и иска за обезщетение в размер на 1,79 лв. за забавено плащане на дължимата сума за дялово разпределение за периода от 31.10.2012 г. до 12.05.2015 г.

Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответницата И.Ц. А.а, чрез адв. З.. С жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушение и при непълнота на доказателствения материал. Поддържа, че в нарушение на материалния закон 1 съставът на СРС не е провел процедурата по чл. 193 ГПК по отношение на представените от ищеца фактури за исковия период, въпреки направеното от ответницата оспорване на същите. Според жалбоподателката това нарушение възпрепятствало събирането на поисканите от нея доказателства като преклудирани и с което същата била лишена от възможността да оспори правопораждащия юридически факт на исковата претенция. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.Ц. А.а искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1596,78 лв. до пълния предявен размер от 1712,89 лв., и за разликата над 192,71 лв. до пълния предявен размер от 291,72 лв., както и иска за обезщетение в размер на 1,79 лв. за забавено плащане на дължимата сума за дялово разпределение за периода от 31.10.2012 г. до 12.05.2015 г. , не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право 2 на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай между страните не се спори, а и от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том XII, дело 3164/1998 г., се установява, че наследодателят на въззивника - И.Ц. Ц. е била собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ет. 2.

Същата в качеството си на потребител на топлинна енергия е била обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и И. А.а да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо между нея и „Топлофикация София“ ЕАД е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за процесния имот, през процесния период. С оглед настъпилата смърт на ответницата в хода на съдебното производство, с определение № 3160 от 10.03.2023 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата И.Ц. А.а е конституиран наследника й по закон – К. В. А., който се явява материално легитимиран да отговаря за заплащане на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото не се спори, че разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, е извършвано през процесния период от ФДР – „Т.“ ООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.

Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Т.“ ООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани пет отоплителни тела и съответно пет топлоразпределители, ползва се топла вода и има два водомера за отчитането й. През процесния период топлинната енергия за отопление на имот е извършвана на база отчет на показанията на петте броя индивидуални разпределители за разход на отопление. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на 3 база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 201 куб. м.

Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.09.2012 г. до м.04.2014 г. възлиза на сумата от 1596,78 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд приема следното:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.

За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 13.02.2008 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 2 на чл. 33 от ОУ дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на съобщението за дължимата сума.