Решение № 939 от 02.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330107820 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД срещу А. Б. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 12 206,39 лева – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от ***** г. и Допълнително споразумение към него от *****г., 1 642,42 лева – договорна лихва за периода ***** г., 150,01 лева – обезщетение за забава за периода ***** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – ***** г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните бил сключен горепосочения договор, по силата на който банката се задължавала да предостави на ответника целеви кредит в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение. Сочи, че срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно условията на договора обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Усвояването на кредита се осъществявало чрез превод по банкова 1 сметка на висшето училище - М.у. - гр. П.. Била уговорена фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, която съгласно чл. 10.2 от ОУ се начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в последния случай посочва, че се капитализира годишно. С допълнително споразумение от **** г. било договорено намаляване размера на кредита до 7 823,32 лева. Ответникът не погасил нито една от вноските по погасителен план, поради което и на основание чл. 17.2 от ОУ целият остатък от кредита станал предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба. Освен дължимата главница, ответникът дължал и възнаградителна лихва на осн. чл. 7 от договора, както и наказателна надбавка, представляваща договорено между страните обезщетение за забава на осн. чл. 17.1 от ОУ.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника А. Б. Х., чрез назначения особен представител – адв. Д. К., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на правоотношение между страните по повод сключен договор за кредит, както и предоставяне на заетата сума. Възразява се за нищожност на договора поради липса на съгласие, а в условията на евентуалност за неговата унижожаемост поради въвеждане на ответника в заблуждение. На следващо място се изтъква, че клаузите за договорна лихва и наказателна надбавка нищожни поради неравноправност. Възразява се, че банката не е уведомила ответника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и че вземанията са погасени по давност. По наведените доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от ***** г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника А. Б. Х., като кредитополучател. По силата на този договор е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233,20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора гратисния период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по 2 сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Писменият докуметн, в който е обективиран договорът, съдържа превод на същия на английски език и носи подписите на страните по него на всяка страница.

Приложени са Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, които също са преведени на английски език и подписани на всяка страница от страните. Съобразно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно.

От допълнително споразумение от 13.02.2015 г. към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от ***** г. се установява, че страните са постигнали съгласие за намаляване размера на кредита от 78 233,20 лева на 7 823,32 лева при запазен срок за издължаване.

Представено е Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от М.У. - гр. П., видно от което ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро със срок за заплащане до 20.10.2024 г.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че по сключения договор за кредит на ***** г. е усвоена сумата в размер на 7 823,32 лева.

Общият размер на кредита е 7 823,32 лева с първа падежна дата – 28.07.2021 г.

Посочено е, че след изтичане на гратисния период погасявания по договора не са правени, а единствено е погасена възнаградителна лихва в размер на 0,02 лева на 28.07.2021 г. от налични по банкова сметка средства. Отразено е, че към 30.05.2023 г. непогасените задължения по договора са в общ размер на 13 998,82 лева, от които: главница – 12 206,39 лева .представляваща сбор от 7 823,32 лева главница и 4 383,07 лева капитализирана лихва/, 1 642,42 лева – договорна лихва, 150,01 лева – лихва за забава. Вещото лице е посочило, че размерът на възнаградителната лихва през гратисния период от ***** г. до ***** г., изчислена върху реално усвоените суми за главница към датата на начисляване на лихвата е 4 383,07 лева, а след изтичане на гратисния период от ***** г. до ***** г. е 1 052,67 лева. Размерът на обезщетението за забава за периода от ***** г. до ***** г., изчислено върху просрочената вноска за главница (без капитализирана лихва) е 1 504,16 лева.

Във връзка с оспорване истинността, в частност автентичността на представения по делото договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от ***** г., допълнително споразумение от ***** г. и общи условия към договора, е открито 3 производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен срещу „кредитополучател“ в изследваните книжа, е изпълнен от ответника А. Б. Х..

Съдът кредитира заключенията на допуснатите по делото експертизи като обективно изготвени, с нужните професионални знания и опит, както и обосновани.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събрания по делото доказателствен материал безпорно се установи, че ***** г. между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника А. Б. Х., като кредитополучател, е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, по силата на който е предоставен кредит за заплащане на семестриални такси за обучение в университет. Така сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с който е въведена специална правна уредба и защита на кредитополучателите с оглед гарантиране достъпа до образование чрез държавна подкрепа.

Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора, като съгласно ал. 4 кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. За тази цел в чл. 18, ал. 3 ЗКСД е предвидено задължение на банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗКСД въвежда забрана при този вид договори за заплащане на нещо друго, а само това, което е уговорено с договора, т.е., законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора. По този тип договори се дължи лихва, която не може да надхвърля 7 %, като в противен случай уговорката е нищожна /чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД/. По време на гратисния период, който обхваща периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита, но през този период банката начислява лихва върху кредита /чл. 23 ЗКСД/. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД е предвидено, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на 4 отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.

В контекста на изложеното съдът намира, че процесният договор за целеви потребителски кредит не отговаря на изискванията, въведни с посочените, императивни по своя характер, правни норми. Съобразно чл. 17, ал. 6 ЗКСД когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, договорът за кредит е недействителен. В случая съгласно чл. 10.2 от приложимите към договора общи условия начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се капитализира годишно, т.е. се прибавя към главницата, увеличавайки нейния размер. По този начин след изтичане на гратисния период размерът на главницата не е равен на размера на отпуснатите средства за такси за обучение така, както изисква чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД, а обхваща и възнаграждението на банката за този период. От това следва, че след гратисния период лихвата се начислява и върху тази, начислена по време на гратисния период. Изложеното обуславя извод за допуснато нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 4 ЗКСД, чл. 18, ал. 3 ЗКСД и чл. 19, ал. 2 ЗКСД, доколкото при сключването на процесния договор на кредитополучателя не е предоставена пълна, точна и максималко ясна информация относно условията на договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Наред с това, чрез олихвяването на лихвите се достига до т. нар. анатоцизъм по смисъла на чл.