Определение № 324 от 28.04.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Монтана, 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от "П." ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. С., подадена чрез юрисконсулт И.Т. срещу разпореждане № 1107 от 05.03. 2025 г. на РС Монтана, постановено по ч. гр. дело № 517/2025г. по описа му, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. З. К. за сумата 41.62 лева договорно възнаграждение за периода от 15.03.2024г. – 15.08.2024г. по договор за потребителски кредит.

Твърди се от жалбоподателя , че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено. Твърди, че заповедният съд е излязъл извън правомощието си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и е извършил недопустима проверка за валидност на договора за потребителски кредит. Излага съображения, че на основание чл. 411,ал.2,т.2 ГПК може да се откаже издаване на заповед само, когато незаконността на искането или противоречието с добрите нрави може да се изведе от самото искане , като извън преценката на съда е законосъобразното осъществяване на фактите, основание на искането. За да се приеме, че в договора е налице неравноправна клауза, трябва тя да е обявена за такава с влязъл в сила съдебен акт, а в случая липсва произнасяне на съд. Втората хипотеза на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК изисква изследване дали е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, от което следва, че съдът дължи мотиви за наличие на коя от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП е констатирал, което в случая с обжалваното разпореждане не е сторено. За неправилна намира преценката на съда относно посочените в чл. 145, ал. 2 от ЗПП обстоятелства. По същество се излага, че преди сключването на процесния договор, на насрещната страна е предоставена преддоговорна информация в предвидената в ЗПК форма. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички императивни изисквания предвидени в закона. Сочи се още, че годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са уговорени при спазването на принципа за свобода на договаряне и не противоречат на добрите нрави, като са изцяло съобразени с изискванията на ЗПК. Поддържа, че кредиторът не дължи посочване в договора на методиката, по която е определен ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, като е спазено изискването на чл. 19,ал.4 ЗПК. В обобщение се посочва, че договорното възнаграждение не противоречи на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит (главница) и неговата цена и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

Въз основа на така изложеното, частният жалбоподател прави искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника относно договорното възнаграждение. Претендира за присъждане на направените за настоящото производство разноски в размер на 15 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна при наличен правен интерес в срока по 275, ал. 1 ГПК , поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е започнало по повод заявление от 27.02. 2025г. , подадено до Районен съд-Монтана от "П." ЕООД за парично вземане, основано на Договор за потребителски кредит № 40023226166 от 30.01.2024 година, с което е поискано плащане на сумите : -341.16 лева главница, 41.62 лв. неплатено договорно възнаграждение в периода 15.03.2024 г. до 15.08.2024 г.;- 154.29 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за пакет допълнителни услуги Фаст;- 120.00 лв. представляваща незаплатено възнаграждение за пакет допълнителни услуги Флекси,30.00 лв., начислени на 30.03.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането- 200.00 лв., начислени на 14.06.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноски по договор за кредит;- 48.06 лв. лихва за забава от 16.02.2024 г. до 15.08.2024 г.;48.01 лв. законна лихва, дължима от 15.08.2023 г. до 26.02.2025 г.

Към заявлението са приложени заверени копия на договора за потребителски кредит /ДПК/ , ОУ към договора и погасителен план.

В производството по ч. гр. дело № 517/2025 г. Районен съд Монтана е издал Заповед за изпълнение от 05.03.2025г. за вземането за главница , ведно със законна лихва от датата на заявлението, като с разпореждане от същата дата е отхвърлено искането за издаване заповед за изпълнение за останалите претендирани суми.

В мотивите си съдът е приел , че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора относно клаузите за закупени допълнителни услуги, клаузи в договора, които са неясни и неразбираеми относно формиране крайната цена на кредита, сочещи на недобросъвестност на търговеца, поставила потребителя в неравноправно положение. Приел е , че разходите за закупени допълнителни услуги не са включени в посочения в договора ГПР, който не отговаря на действителния такъв и е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 ЗПК, поради което е приел на основание чл. 22 ЗПК, че поради неспазване чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК договорът за кредит е недействителен и кредитополучателят на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност на кредита. Изложени са и съображения за противоречие на клаузата относно процента договорна лихва с добрите нрави.

Предмет на обжалване е разпореждането само в частта относно вземането за договорна лихва за посочения период.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение – чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК. От това следва, че доводът на жалбоподателя, че МРС е излязъл извън правомощията си като е проверявал действителност на договора, е неоснователен. Съдът не е навлязъл в разглеждане на въпроси, които се изследват в исков процес, а е осъществил задължението си да следи за защита правата на потребителите, какъвто безспорно е длъжникът по сключения договор за потребителски кредит. Неравноправните клаузи се намират в пряко противоречие с императивните норми, предвидени в ЗПК, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна, поради което и при преценката по чл.411,ал.2,т.3 ГПК съдът следва да съобрази дали сключеният договор за потребителски кредит не противоречи на императивни норми на ЗПК.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл.

143,т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на 2 потребителят да прецени тези последици в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. От приложения договор се установява посочен ГПР 47.51 % , без яснота дали в същия са включени разходите за закупени допълнителни услуги с обща цена 320 лева, които са почти равни на размера на отпуснатия кредит от 400 лева. При предоставен кредит от 400 лева от длъжника се иска връщане на сума в размер на 766.59 лева , от което може да се направи извод, че действителният ГПР по кредита надхвърля петкратния размер на законната лихва , определен с императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 ЗПК като максимален размер на ГПР. Възнаграждението за допълнителни услуги е дължимо със сключване на договора за кредит, поради което и с оглед чл. 19,ал. 1 ЗПК същото се включва в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона. Непосочване в договора действителния годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита съгласно чл. 23 във връзка с чл. 22 ЗПК. Нищожността на договора се обосновава и с допуснатото нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК . ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит , като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411,ал.2,т.3 ГПК.

Предвид гореизложеното е налице обоснована вероятност клаузите относно ГПР и общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, да са неравноправни по смисъла на чл. 143,ал.1 и чл. 143,ал. 2.т 19 ЗЗП, евентуално целият договор да е недействителен съгласно чл. 23 ЗПК, поради което правилно с обжалваното разпореждане е отказано издаване заповед за изпълнение за процесното вземане.

Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1107/05.03.2025г. на Районен съд – Монтана, постановено по ч. гр. дело № 517 по описа му за 2025 година в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на"П." ЕООД, ЕИК ***, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 41.62 лева договорно възнаграждение за периода от 15.03.2024г. 15.08.2024г. с основание договор за потребителски кредит № 40023226166 от 30.01.2024г. , КАТО ПРАВИЛНО.