Решение № 1179 от 13.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20265330201352 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на А. Р. Я. с ЕГН ********** на основание чл. 187а, ал. 1 вр. чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се претендира отмяна на обжалвания електронен фиш, като възраженията се свързват с погасяване на административнонаказателното преследване с изтичане на 3-годишен срок от издаване на обжалвания акт, непълно описание на нарушението относно мястото на извършването му, изправността на системата, констатирала го, както и нарушаване на принципа на пропорционалност между нарушението и наложеното наказание. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката поддържа подробно изложените в жалба аргументи за отмяна. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с образуване и представителство по делото.

Въззиваемата страна представя подробно писмено становище по жалбата със съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда. В него излага аргументи относно законосъобразността на обжалвания акт както от процесуална, така и от материалноправна гледна точка, като е подробно акцентирано по оборване на възраженията в жалбата.

1

Претендира се за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена молба се допълват накратко аргументите за законосъобразност на електронния фиш, поддържат се исканията, като допълнително се прави възражение за евентуално намаляване на разноските за представителство от адвокат поради прекомерност, в случай че се приеме жалбата за основателна. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок предвид известието за доставяне на електронния фиш (16.02.2026 г.), от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.01.2023 г. в 14:18 часа е установено нарушение, регистрирано с № ***, извършено с ППС лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 1575, собственост на жалбоподателката А. Р. Я., в община Марица, за движение по път 64, км 45+850, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП), а именно винетна такса.

Нарушението е установено с устройство № 10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 64, км 45+850.

За така установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е издаден и обжалваният електронен фиш срещу жалбоподателката в качеството й на собственик на процесното ППС и е отразено, че на основание с основание чл. 187а, ал. 1 вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП се налага глоба в размер на 300 лева.

По доказателствата:

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от представения по преписката доклад, с приложени към него 3 бр. статични изображения във вид на снимков материал, които съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП са годно доказателство за пътното превозно средство, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата, както и известие за доставяне на ЕФ и справка от електронната система за данни за собственик на МПС и данни, от съдържащата се в СРМПС информация, относно лекия автомобил.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът намира, че при издаването на процесния електронен фиш са налице съществени процесуални нарушения, които представляват основания за отмяна на същия.

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в 2 съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити в съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението; регистрационният номер на ППС, собственикът му, описание на нарушението и неговата правна квалификация.

Разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70 лв., с което санкционираното лице да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност, както и дължимостта за заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП съобразно категорията на ППС в размер на 9 лв. Посочен е размерът на глобата - 300 лева, основанието (санкционната разпоредба) за налагането й, както и срокът и начините за доброволното й плащане. Съвсем ясно е посочено мястото на извършване на деянието както относно административната единица, на чиято територия е настъпило, така и точен километър и посока на движение от конкретен път – път 64 км 45+850. Следва да се има предвид, че пътищата от републиканската пътна мрежа са номерирани по начин, че да се изключат съмнения за индивидуализацията им, като същевременно километричното посочване е с точност до метър (съответния километър и метрите от него, на което място е поставено устройството, заснело движението, прието за нарушение), като няма съмнение и за посоката на движение, доколкото същата е индивидуализирана съобразно движение в нарастващ или намаляващ километраж от пътя. Съдът не намира как по-точно може да бъде обозначено то, а поради това и възражението в тази връзка прие за неоснователно.

Електронната система за събиране на пътни такси не представлява автоматизирано техническо средство за измерване, тъй като по същността си тя няма за цел измерване на някакви величини. Техническите средства или системи по смисъла на чл. 167а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП заснемат само датата, часа и регистрационния номер на ППС, което е преминало през съответната секция, т.е. документират информация, която не изисква изчисления и използване на физически и програмен продукт за установяване от две обективни константи трета, която първоначално е неизвестна. Целта на техническите средства или системи по чл. 167а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е единствено установяване дали конкретно ППС се е движило със заплатена пътна такса в конкретно място и време. В този смисъл са неприложими разпоредбите на Наредба № 8121з-532 на МВР, а общото възражение за изправността на системата съдът прие за неоснователно.

Трайна е съдебната практика, че при електронните фишове не се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото със самото констатиране на нарушението от съответната система електронният фиш се приема за издаден, тъй като по смисъла на дефинитивната норма на § 6, т. 63 от ДР към ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Оттук със самото му издаване, т.е. съставяне се налага предвидената санкция и не се предвижда изричен акт, подобно на акта за установяване на административно нарушение, с който да се 3 образува административнонаказателното производство и да се повдигне обвинение за извършване на административно нарушение, чиято съдба в хода на преписката да се реши по същество с издаване на наказателно постановление. Тоест между моментите на извършване, респ. констатиране на нарушението и налагането на наказание няма разлика и не минава време, поради което физически е немислимо прилагането на правилата на чл. 34 от ЗАНН, които регулират именно протичането на времето между различните етапи в административнонаказателното производство и ограничаването им до определен времеви момент, след който не може да се образува такова, а образуваното производство следва да се прекрати като санкция за бездействието на държавните органи и създаване на гаранция за правната сигурност за субектите на нарушения. Така Решение № 433/14 март 2022 год. на Пловдивски административен съд, ХХІ касационен състав, КАНД № 2955/ 2021, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Същевременно обаче с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с найвисока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията.

В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

В цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че „разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК“. Пак в мотивите на тълкувателното решение, макар и да е коментирана от една страна единствено липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва изрично да се посочи, че е упоменато, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и 4 абсолютната такава не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.“, тоест мотивите на тълкувателното решение визират целия институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове. Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. В противен случай би се достигнало до абсурден краен резултат дори на плоскостта на равнопоставени субекти в едно и също по характера си производство – в случая административнонаказателното. Той би се изразил в съществуването на повече права за лицата, спрямо които съобразно констатираното нарушение следва да се проведе производство, стартирано с акт за установяване на административно нарушение и приключващо с наказателно постановление, които лица биха могли да се позоват и на изрично предвидените правила за протичане на сроковете в производство по чл. 34 от ЗАНН, докато се намира за разглеждане и решаване от наказващия орган. Същевременно лицата, за които са налице основанията за издаване на електронен фиш, без значение за какво нарушение, биха били лишени дори от изричната, макар и оскъдна, уредба в ЗАНН като частен случай на погасителната давност за преследване на извършено административно нарушение. И последното, само защото по дефиниция с електронния фиш непосредствено се налага санкцията и се приключва „производство“ със самото му своеобразно стартиране.