Решение № 3853 от 29.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3853 гр. Пловдив, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330104069 по описа за 2026 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. А. Ю., ЕГН **********, чрез ***** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *****/25.10.2022 г., сключен между ищеца И. А. Ю. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД и иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *****/25.10.2022 г., сключен между ищеца И. А.

Ю. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца И. Ю. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *****/25.10.2022 г., по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 1000,00 лв., при посочен годишен процент на разходите от 47,70 % и лихвен процент от 40,00 %, с общ размер на всички плащания – 1155,76 лв. По отношение на договорения фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 % се възразява, че накърнява добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Сочи се, че според съдебната практика, при формиране на размера на възнаградителната лихва макар да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва. В случая уговорената лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като 1 критерий за норми на поведение, установени в обществото. Посочва се, че не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответствал на посочения в договора, което водело до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – гарант. Изложеното водело и до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Посоченият в СЕФ и в договора размер на ГПР от 40,92 % съставлявал невярна информация, която заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които следва да направи по време на действие на договора. Твърди се, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не изпълнил и задължението си по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения стандартен европейски формуляр била отразена невярна информация за размера на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. По този начин потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности, дали да сключи кредитната сделка. Досежно договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен, поради липса на основание, доколкото кредитната сделка е нищожна.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който излага подробни съображения за неоснователност на исковете, като твърди, че договорът за заем е сключен в съответствие със законовите изисквания. В договора се съдържала информация за всички суми, които следва да заплати потребителят, включително брой на погасителните вноски, дата на плащане на всяка вноска, периодичността. Размерът на лихвения процент по договора, като елемент на годишния процент на разходите бил в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Условията за прилагането на лихвения процент също били записани в договора. Твърди се, че размерът на договорената лихва по договора, като елемент на ГПР, както и ГПР по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута.

Сочи се, че ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за кредитиране, като параметрите по кредита били описани в предложението за кредит – Стандартен европейски формуляр. Посочва се, че процесният договор за кредит е съобразен с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Поддържа се, че ГПР по договора е коректно изчислен, включени са всички разходи по договора и по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Твърди се, че преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, както параметрите на кредита, така и изискването за предоставяне на обезпечение. В договора бил посочен ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, а също и 2 взетите предвид допускания. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не следвало да се включва при формиране на ГПР по договора за заем, тъй като не било част от заемното правоотношение, не представлявало пряк разход, свързан с кредита и не било установено към момента на сключване на договора. Сочи се, че сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство не представлява задължително условие за отпускане на заем, а предвиденото по посочения договор възнаграждение не следва да се включва в размера на ГПР по кредита, с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §1, т. 1 ДР от ЗПК. В случая се твърди, че ГПР съответства на посочения в договора за заем размер. Посочва се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на „Файненшъл България“ ЕООД ще бъде активирана или не. Сочи се още, че представянето на обезпечение не е свързано с оценката на кредитоспособността и не я замества. Поддържа се, че в договора за паричен заем не се съдържат неравноправни клаузи, нито е налице заблуждаваща търговска практика.

Поради изложеното ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва твърденията в исковата молба, че договорът за предоставяне на гаранция не е породил правни последици поради това, че обезпечава нищожна кредитна сделка. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция не е акцесорен на договора за паричен заем и не представлява договор за поръчителство. Посочва, че сключеният договор е за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит. Поддържа, че действителността на издадената в полза на кредитора гаранция и договора за предоставяне на гаранция не зависят от договора за паричен заем.

Уговореното възнаграждение представлявало насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита и било договорено в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Твърди, че в договора за предоставяне на гаранция е написано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител ищеца, по силата на който потребителят се задължил да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение, поради което всеки потребител би могъл да прецени икономическите последици за него от сключване на договора.

По изложените съображения ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли за отхвърляне на исковата претенция. Релевира възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът И. Ю., редовно призован, не се 3 явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – ЕАД „Е.И.“, чрез адв. Е.И. с което поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че м е ж д у ищеца И. А. Ю. и ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Договор за паричен заем № *****/25.10.2022 г. с посочените в исковата молба параметри; че между ищеца И. А. Ю. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *****/25.10.2022 г.; че възнаграждението на гаранта по Договор за предоставяне на гаранция № *****/25.10.2022 г. не е включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в процесния Договор за паричен заем № *****/25.10.2022 г., както и че единственият разход по процесния кредит, включен в ГПР, е този за възнаградителна лихва.

Сключването на посочените договори се установява и от приетите като писмени доказателства по делото Договор за паричен заем № *****/25.10.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № *****/25.10.2022 г.

От представения Договор за паричен заем № *****/25.10.2022 г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца сумата от 1000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца в качеството на заемател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 8 месечни погасителни вноски – всяка в размер на 144,47 лв. Договорена е възнаградителна лихва в размер на 155,76 лв., годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 % и ГПР от 47,70 %. Общата дължима сума по кредита е 1155,76 лв.

Крайният срок за погасяване на заема е 25.06.2023 г.

С клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не 4 по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от Договор за предоставяне на гаранция № *****/25.10.2022 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца И. А. Ю., ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № *****/25.10.2022 г., сключен между И. А. Ю. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението за издаване на гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД потребителят дължи възнаграждение в размер на 404,24 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 50,53 лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното дружество било овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по Договора за за предоставяне на гаранция.