Решение № 18 от 15.01.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Кърджали, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140101349 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правни основания чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на В. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ******, за осъждането на ответника, по предявен частичен иск, да заплати на ищеца, сумата от 2 500 ( две хиляди и петстотин) лева – част от дължимата общо сума в размер на 134 576,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, както и сумата 374,79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2 500 лева, в периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба 01.10.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът с акт за встъпване в длъжност от 01.05.1991 г. съгласно Заповед *****/28.03.1991 г. на МВР- **** е встъпил в длъжност **** със звание ****в Отдел ****при ****** - Кърджали. С акт за встъпване в длъжност от 01.06.2009 г. съгласно решение от Протокол № ****/13.05.2009 г. на ВСС ищецът е встъпил в длъжност ***** в **** при **********, с ранг *******. Съгласно Удостоверение******/2023 г. от 29.03.2024 г., издадено от ********** ищецът има прослужено време в органите на съдебната власт, както следва: от 01.01.1995 г. до 01.06.2009 г.- ****** - Кърджали; от 01.06.2009 г. до 14.11.2017 г.-****** в *****; от 14.11.2017 г. до 24.06.2021 г.- ******* в ***** и от 24.06.2021 г. до 15.07.2023 г., вкл.- „с****** в *****, като общият му стаж на длъжността ****** е 28 години 7 месеца и 15 дни. Твърди се, че на 16.06.2023 г. ищецът е подал молба с вх. № ****/16.06.2023 г. по описа на ***** за освобождаването му от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ, която молба е следвало да се счита за едномесечно предизвестие на основание чл. 166, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, като със Заповед *****/14.07.2023 г. издадена от административния ръководител на **** е бил прекратен актът за заемане на длъжност ******01.01.1995 г., считано от 16.07.2023 г. В Заповед****/14.07.2023г. издадена от административния ръководител на*** Кърджали като причини за прекратяване на акта били посочени подадената молба и решение на П.К. на ВСС по т. 11 от Протокол ***/28.06.2023г., с което ищецът е освободен на основание чл. 160 1 вр. с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ от заеманата длъжност ****** *****, считано от 16.07.2023 г.

В същата заповед е посочено, че на ищеца следва да бъде изплатено еднократно обезщетение на основание чл. 225 от ЗСВ в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения, при произнасяне с нарочен акт при съобразяване на Решение за определяне на реда и начина на изчисляване на обезщетенията по чл. 225 от ЗСВ, прието с Решение на Пленума на ВСС по т. 52 от Протокол № 27/05.11.2020 г., както и на обезщетение на основание чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за 2023 г. Твърди се, че със Заявление от 04.07.2023 г. ищецът е поканил ответника ***-Кърджали да бъде определено и изплатено полагащото му се обезщетение по чл. 225 от ЗСВ, като поради неизплащане на обезщетението на 14.09.2023 г. подал ново заявление, с което посочил, че всички законови предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 225 от ЗСВ към 16.07.2023 г. са налице, но въпреки това към 31.08.2023 г. това обезщетение не е било определено по размер и не му е изплатено, като също така настоявал в срок до 30.09.2023г. дължимите суми да бъдат изплатени по банкова сметка. В отговор на тези заявления ищецът бил уведомен със Заповед ***/26.01.2024 г. издадена от административния ръководител на***Кърджали, че не му се дължи обезщетение, тъй като не са налице изискуемите по т. 7 от Решение на Пленума на ВСС по ****/05.11.2020 г. предпоставки да бъде изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, а са налице основанията по т. 6 от същото решение за неизплащане на обезщетението. В мотивите на тази заповед административният ръководител се е позовал на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, изр. I, предл. I от ЗСВ, подробно обсъждайки Решение ****/08.11.2018г. на Конституционния съд по к.д. ****/2018 г. и указанията дадени от главния прокурор на Република България, както и на одобреното споразумение за решаване на делото в съдебно производство по Протокол **/05.01.2024г. по н.о.х.д. ****/2023 г. по описа на СГС, с което на ищеца е наложено наказание „*****“ за срок от 6 месеца, чийто изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и наказание *****. Ищецът сочи, че нормата на чл. 225, ал. 2, изр.

I, предл. I от ЗСВ е неприложима, тъй като прекратяването на служебното му правоотношение с ответника е на основание чл. 165, ал. т. 2 от ЗСВ, а не на основание чл.

165, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗСВ. Обосновава се, че неправилно и в разрез със закона административният ръководител на ****Кърджали е приел, че тази разпоредба е непълна и по аналогия, изхождайки от разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, е счел, че следва сам да я допълни. Напротив, в разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗСВ изрично и изчерпателно са посочени случаите, при които на *****ите не се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, като се поддържа, че процесният случай не попада сред тях. Действително, както се сочи в Заповед *****/26.01.2024г., издадена от административния ръководител на*****-Кърджали, ищецът е бил привлечен като обвиняем, но това е станало както е посочено в заповедта на 25.08.2023 г., т.е. след освобождаването му от длъжност ****** – на 16.07.2023 г. Твърди се, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът вече повече от месец не е бил в системата на съдебната власт и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение на длъжността ******* нито е имал образувани против него нито дисциплинарни, нито наказателни производства. Предвид това, привличането му като обвиняем на един по-късен етап, когато не е бил *****, не следва да окаже влияние върху възможността да получи обезщетение за заеманата длъжност ******“ за период от 28 години 7 месеца и 15 дни. Иска се осъждането на ответника и присъждането на разноски.

Ответникът ***** – Кърджали, представлявана от ****** административен ръководител, чрез процесуалния представител Ц. М., в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава изложените в исковата молба фактически положения, но посочва, че не се дължи обезщетение. В тази връзка релевира две основни възражения, а именно: 1) Възразява се, че на основание чл. 228, ал. 3 от КТ, вр. с чл. 229 от ЗСВ, обезщетението по чл. 225 от ЗСВ се 2 изплаща не по- късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако не е уговорен друг срок. След изтичането на този срок работодателят дължи обезщетението със законната лихва. В разглеждания случай, при липса на пречки, изплащането на обезщетението е следвало да се случи най-късно на 31 август, 2023 г., към която дата ищецът вече е бил привлечен като обвием, което е пречка да бъде изплатено обезщетението. 2) Възразява се, че обезщетението по чл. 225 ЗСВ не се дължи, тъй като докато е заемал длъжността ***** ищецът е извършил - на 15.06.2023 г., престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което с постановление, съставено на 25.08.2023 г., е привлечен като обвиняем по ДП № 270/2023 г. по описа на ******. В тази връзка се акцентира, че няма значение кога *****ът е привлечен като обвиняем, дали преди или след освобождаване от длъжност. Важното е дали деянието, за което е привлечен е умишлено и дали е извършено по време на службата му като *****. Обосновава се, че поведението на **********я е в разрез с изискванията за нравствени качества, които един ***** следва да притежава, за да му се изплати „благодарствено“ обезщетение по чл. 225 от ЗСВ, тъй като с окончателно протоколно определение в протокол **** от 05.01.2024 г. СГС е одобрил споразумение по******/2023 г., с което признава В. П. за виновен в това, че на 15.06.2023 г., около 13,40 ч. в ***** по ул. ******, в посока запад - изток, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка *****, модел „******, peг. №*******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2, 42 на хиляда, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест“ - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Наложено е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни, като съображенията и доводите за това са следните:

По процесуалната легитимация на страните и допустимостта на процеса:

Съдът е сезиран с осъдителни искове по чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на гратификационно обезщетение и обезщетение за забава. В тази връзка следва да се посочи, че правоотношенията на съдии, прокурори и **********и представляват самостоятелен вид публични правоотношения по изпълнение на държавна служба при осъществяване на съдебната власт. Те не са нито трудови, нито служебни правоотношения, в който смисъл са съображенията, развити в решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. № 6/2016 г. ( ДВ, бр. 14 от 10.02.2017 г). Правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е поместено в Раздел V „Права и задължения” от Глава IX на ЗСВ, като според чл. 229 от ЗСВ за неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда. Законът за съдебната власт не регламентира изрично кой е процесуално легитимираният ответник при спор относно съществуването и изпълнението на правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, но изхождайки от препращането на чл. 229 ЗСВ настоящият съдебен състав приема, че това е съответният орган на съдебната власт, в който *****ът полага труд. Това е така, тъй като разясненията на ТР № 1/2012 по ТД № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС предвиждат, че работодателят е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по исковете, произтичащи от трудовоправен спор, т.е. спор относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, а според легалната дефиниция, на §1, т.1 от ДР на КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд – пар.1 т.3 ДР на КТ/, което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение.

*****ите не са работници и/или служители, т.е. те нямат работодател, но съответното 3 приложение на разпоредбите на Кодекса на труда, ведно с препращането по чл. 229 ЗСВ, сочи на извод, че пасивно легитимиран е съответният орган на съдебната власт, тъй като същият в най-голяма степен отговаря на дефиницията по §1, т.1 от ДР на КТ. В разглежданата хипотеза ищецът е заемал длъжност „**********“ в ***** в **********.

*******, по аргумент от чл. 136, ал. 1 ЗСВ, са част от състава на съответната ****** поради което ********** е процесуално легитимираният ответник. В тази връзка следва да се изтъкне, че Прокуратурата на Република България, по мнение на настоящия съдебен състав, не е надлежен ответник по иска по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, тъй като, макар прокуратурата да е единна и централизирана, правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е уредено в полза на съдии, прокурори и **********и, а устройство на съдилищата не е централизирано, т.е. при предявен иск от съдия в аналогична хипотеза не би следвало да има съмнение, че ответник ще бъде съответният съд. Предмет на исковата претенция е неплатено трудово възнаграждение в широкия смисъл на това понятие.