Определение № 10358 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10358 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110100406 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Унгуреану, с ЛНЧ:**********, срещу „Аккодис България“ ЕООД, с ЕИК 204952162, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителен) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № 390/10.11.2025 г. за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а именно:

„Level 1 Agent – Dutch and English“ при ответното дружество, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 26 700 лв. (с еквивалент от 13651.49 евро), представляваща обезщетение в размер на 6 брутни заплати, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му, ведно със законната лихва начиная подаването на исковата молба в съда – 08.01.2026 г. до окончателното плащане, както и за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 953,42 лв. (с еквивалент от 4577.81 евро), представляваща дължима според ответния работодател сума по чл. 221, ал. 2 от КТ, съгласно отразеното в Заповед № 589/14.11.2025 г.

Доказателственото искане на иещца, заявено по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба документи, включващи следните: лично трудово досие на ищеца, документация по плана за подобряване на представянето и технически логове от системата за отчетност за м. 10.2025 г. е неоснователно, тъй като в една част същото е извън предмета на делото (относно искането за приобщаване на план за подобряване на представянето), а в другата си част е безпредметно повторното събиране на посочените писмени доказателства, след като ответникът ги е представил в отговора си по чл. 131 от ГПК.

1

Ответникът „Аккодис България“ ЕООД, с ЕИК 204952162 в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, със заявени искания по доказателствата и доказателствени искания.

Следва да се допуснат до разпит и двамата поискани от ответника свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, доколкото искането е допустимо, относимо, необходимо и отговаря на процесуалния стандарт на чл. 156, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, макар да са налице нередовности в исковата молба, с оглед процесуална икономия и бързина, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца Р. Унгуреану, чрез адв. П. от ВТАК, в 1-седмичен срок от съобщението, да отстрани следните нередовности, установени от съда:

- да посочи конкретния период (с начална и крайна дата), за който претендира сумата от 26 700 лв. с посочения от съда еквивалент в ерво, с оглед редовност на претенцията по чл.

225, ал. 1 от КТ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца Р. Унгуреану, чрез адв. П., че при липса на срочно и цялостно изпълнение на указанията, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, в посочената част исковата молба на ищеца ще бъде върната, а производството в съответната му част – прекратено.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от Петя Георгиева Кънчева, ЕГН ********** срещу „Деко Финанс“ ООД, ЕИК 201232594 обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителен) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № 390/10.11.2025 г. за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а именно:

„Level 1 Agent – Dutch and English“ при ответното дружество, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 26 700 лв. (с еквивалент от 13651.49 евро), представляваща обезщетение в размер на 6 брутни заплати, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му, ведно със законната лихва начиная подаването на исковата молба в съда – 08.01.2026 г. до окончателното плащане, както и за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 953,42 лв. (с еквивалент от 4577.81 евро), представляваща дължима според ответния работодател сума по чл. 221, ал. 2 от КТ, съгласно отразеното в 2

Заповед № 589/14.11.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че между него, в качеството на служител, и ответника, в качеството на работодател, е бил сключен Трудов договор № 828/18.07.2024 г., с който ищецът е бил назначен на длъжност „Level 1 Agent – Dutch and English“, с основно месечно трудово възнаграждение от 4450,00 лв. (2275,25 €). Сочи, че със Заповед № 390/10/11/2025 г. незаконно му е било наложено найтежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Въвежда, че на основа на тази заповед е била издадена и Заповед № 589/14.11.2025 г., с която е било прекратено трудовото правоотношение и е било незаконосъобразно постановено, че ищецът дължи на ответника сумата от 4577,81 €, като обезщетение, дължимо при дисциплинарно уволнение.

Твърденията си за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение ищецът обосновава, като сочи, че волеизявлението на работодателя не е било мотивирано по начин, индивидуализиращ нарушенията, и не е отразявало действителни нарушения, извършени от ищеца. Ищецът навежда, че не е получавал негативна обратна връзка за работата си, не е извършвал дисциплинарни нарушения и че не са му били налагани дисциплинарни наказания по повод такива от дружеството работодател. Посочва също, че твърдяните нарушения, състоящи се в закъснения за работните смени, не са правилно определени по размер и не представляват основание за възникване на дисциплинарна отговорност, тъй като закъсненията са били резултат от технически проблеми, над които служителят не е имал контрол, и като така не могат да бъдат квалифицирани като виновни действия. Посочва се също, че нарушенията, за които работодателят твърди, че са били извършени през месец ни 2025 г., посочени и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, са били погасени по давност, тъй като към момента на издаването на заповедта, са изминали повече от два месеца от предполагаемото им откриване. Предвид незаконността на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“, ищецът преценява, че претенцията на ответника за заплащане на обезщетение в размер от 4577,81 € е неоснователна. При горното изложение, моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете му и да присъди направените разноски по делото.

Ответникът е получил редовно препис от исковата молба, ведно с приложенията й, и в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете, предявени от ищеца. Възразява срещу твърденията, че ищецът не е бил уведомен за извършените от него нарушения. Твърди, че е била проведена среща на 24.10.2025 г. с участието на ищеца, неговия пряк ръководител и двама служители от отдел „Човешки ресурси“, на която е била представена Докладна записка, детайлизираща твърдяните нарушения. Излага, че всички твърдяни закъснения и други описани нарушения на работния ред са били записвани автоматично от системата за работа, която се използва от дружеството работодател. Сочи, че за тях на ищеца са били предоставени доказателства и са били поискани писмени обяснения, каквито той е дал, като не е отрекъл извършването на някои от нарушенията, а на други не е дал обяснение. Оспорва, че отсъствията и закъсненията на ищеца не са свързани с виновно поведение на същия, като аргументира, че системата за 3 контрол и разпределение на работата в ответното дружество функционира така, че при неизрядност в нея, автоматично генерира нотификация до прекия ръководител на служителя.

Твърди, че такива нотификации не са се появявали в системата за никой от периодите, в който са били извършвани нарушенията от ищеца и затова предполагаем проблем в системата следва да бъде изключен. Въвежда и аргумент за задължението на ищеца да уведомява останалите служители в екипа си, както и прекия си ръководител при наличие на технически проблеми със системата, оборудването, или връзката с интернет пространството на служителя. Афишира, че закъсненията на ищеца и системното неизпълнение на трудовите му задължения в документираните периоди се дължат на съзнателно поведение и са основание за неговата вина и дисциплинарна отговорност. Твърди, че Заповед № 390/10.11.2025 г. е била съставена изцяло в рамките на законовите изисквания, била е мотивирана в детайли, като са били посочени конкретните системни нарушения, извършени от ищеца във връзка с възложената му трудова дейност, индивидуализирани с дати и часове.

Посочва, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ е било наложено на ищеца законосъобразно поради системните констатирани нарушения на трудовата дисциплина. В отговор на твърдението за преклудирана давност за преследване на нарушенията, за които се твърди, че са извършени през месец юни 2025 г., ответникът цитира съдебната практика на Върховния касационен съд във връзка с възможността за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина на повече от едно основание, като сочи, че е достатъчно поне едно от посочените основания да се е осъществило в действителност в срока, за да бъде уволнението законосъобразно. След излагане на обобщените аргументи за законност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, ответникът моли съда да постанови решение, с което отхвърля изцяло всички искове. Претендира разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителен) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – на основание чл. 153 ГПК като ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „Level 1 Agent – Dutch and English“ в ответното дружество, което е прекратено със Заповед № 390/10.11.2025 г.

4

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение.

В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца за вмененото й дисциплинарно/и нарушение/я (че заповедта е мотивирана; че ищецът е извършила виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и че наложеното му наказание е съответно на нарушението).

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на уволнението е останал без работа за процесния период, поради което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението му.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.

По иска по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че претендираната от ответника сума в размер на исковата стойност, описана в Заповед № 589/14.11.2025 г., не се дължи от него поради липса на законосъобразна процедура по налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.