Решение № 1115 от 23.07.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1819/2026
- Вид
- Решение № 1115
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Елена Иванова Балджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1115 гр. Русе, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20264520101819 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба от С. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, *************, действаща чрез пълномощника си адв. С. С. С., срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5.
Предявен е главен установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1090756 от 14.06.2024 г., сключен между страните, поради неспазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на договорната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 615,00 лв.
Ищцата твърди, че по силата на процесния договор ответникът предоставил кредит в размер на 2 000,00 лв., който следвало да бъде погасен в срок от тринадесет месеца, като общо дължимата сума възлизала на 4 342,00 лв. В погасителните вноски била включена сума в общ размер 1 615,00 лв., обозначена като неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Поддържа, че неустойката представлява предварително определен и сигурен разход по кредита, който не е включен в годишния процент на разходите. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отразява действителното икономическо оскъпяване на кредита, както и че договорът не съдържа цялата задължителна информация по чл. 11, ал. 1 ЗПК, включително информацията по т. 12 и т. 20 от разпоредбата.
При условията на евентуалност поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, 1 тъй като противоречи на закона и добрите нрави, заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Ответникът не оспорва съществуването на договорно правоотношение между страните, но твърди, че договорът е валидно сключен, съдържа всички изискуеми реквизити по ЗПК и че ищцата е получила необходимата преддоговорна и договорна информация. Поддържа, че договорните клаузи са ясни, разбираеми и индивидуално договорени, както и че ищцата е разполагала с право на отказ в четиринадесетдневен срок. Навежда довод, че между страните били сключени и други договори за кредит, поради което ищцата била запозната с условията на кредитиране. При условията на евентуалност се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като твърди, че недействителността на отделна клауза не води до недействителност на договора като цяло. С определение от 09.06.2026 г. съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи в цялост Договор за потребителски кредит № 1090756 от 14.06.2024 г., ведно с всички приложения към него, общи условия, стандартен европейски формуляр, погасителен план, електронни изявления, потвърждения, документи от потребителския профил на ищцата и всички други документи, свързани със сключването и изпълнението на договора. На ответника изрично е указано, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2024 г. ищцата е отправила до ответното дружество искане за сключване на договор за кредит. На 14.06.2024 г. между страните е възникнало договорно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 1090756, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 2 000,00 лв.
Качеството на ищцата на потребител, качеството на ответника на кредитор по смисъла на ЗПК и съществуването на договорното правоотношение не са спорни между страните. От представения погасителен план се установява, че задълженията са разсрочени на тринадесет погасителни вноски, като наред с главницата и възнаградителната лихва е включена сума, обозначена като неустойка за непредоставяне на обезпечение, чийто общ размер е 1 615,00 лв. При предоставена главница от 2 000,00 лв. общият размер на предвидените плащания е 4 342,00 лв.
Пълното съдържание на договора, включително посоченият в него размер на ГПР, допусканията, използвани при изчисляването му, условията за предоставяне на обезпечение и останалата задължителна информация по чл. 11 ЗПК, не може да бъде установено непосредствено от договорния документ, тъй като ответникът не го е представил въпреки изричното задължение на съда. Съгласно чл. 190, ал. 1 ГПК всяка 2 страна може да поиска съдът да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. По силата на чл. 190, ал. 2 ГПК непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 ГПК. Разпоредбата на чл.
161 ГПК предоставя възможност на съда, с оглед обстоятелствата по делото, да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В настоящия случай са налице предпоставките за прилагане на посочената разпоредба.
Ответникът признава сключването на процесния договор и изрично твърди, че договорът съдържа всички изискуеми реквизити, че ищцата е получила необходимата информация и че клаузите са индивидуално договорени. Същевременно дружеството не представя документа, който единствено би могъл непосредствено да установи истинността на тези твърдения. Процесният договор е съставен и съхраняван в електронната система на ответника. Отговорът на исковата молба също сочи, че ответникът разполага с електронни данни относно сключването му. Не е посочена обективна причина, която да препятства представянето на договора и кредитното досие. С поведението си ответникът е създал пречка за събиране на допуснато и относимо доказателство, въпреки че е бил предварително предупреден за последиците.
Поради това съдът, на основание чл. 161 ГПК, приема за установени твърдените от ищцата факти относно съдържанието на договора, а именно: 1.сумата от 1 615,00 лв., обозначена като неустойка за непредоставяне на обезпечение, е била предварително определена при сключването на договора; 2. сумата е била разсрочена и включена като част от всяка погасителна вноска; 3. сумата не е била включена при формиране на посочения в договора годишен процент на разходите; 4. договорът не е съдържал изискуемата информация относно правото на потребителя по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК; 5. договорът не е съдържал пълната информация по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, включително относно размера на лихвения процент на ден при упражняване правото на отказ и 6. клаузата за неустойка не е била индивидуално договорена с ищцата.
Представеното искане за сключване на договор за кредит не води до друг извод.
То представлява преддоговорно изявление на потребителя и не установява съдържанието на впоследствие сключения договор, размера и начина на формиране на ГПР, условията за обезпечение или включването на отделните разходи в общата цена на кредита.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е процесуално допустим.
Ищцата има правен интерес да установи недействителността на договор, от който за нея произтичат или могат да бъдат претендирани парични задължения.
По силата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз 3 основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или друга подобна форма на улеснение за плащане.
Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК, тъй като ищцата е физическо лице, което не е действало в рамките на своя търговска или професионална дейност, а ответникът е търговско дружество, предоставящо кредити по занятие.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР.
По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Наименованието на определено плащане не е решаващо за неговата правна и икономическа характеристика. От значение е основанието за възникването му, моментът, в който става дължимо, и връзката му с отпускането и погасяването на кредита. Неустойка, която е определена още при сключването на договора, включена е предварително в погасителния план и се заплаща като част от всяка редовна погасителна вноска, не изпълнява типичната обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката. Тя не е разход, възникващ при случайно бъдещо неизпълнение, а предварително калкулиран елемент от цената на кредита. Дължимостта е предвидена като обичаен и икономически очакван резултат от договора, поради което представлява разход, известен на кредитора още при сключването му. Следователно сумата от 1 615,00 лв. е следвало да бъде включена при определяне на ГПР.
Като не е включил този разход, кредиторът е посочил ГПР, който не отразява действителния общ разход по кредита и не позволява на потребителя да прецени реалното икономическо отражение на договора. Неточно посоченият ГПР се приравнява на липса на надлежно посочен ГПР, тъй като и в двете хипотези потребителят е лишен от възможността да сравни предлагания кредит с други кредитни продукти и да прецени обхвата на поетото задължение. За уважаване на иска не е необходимо да бъде установен точният математически размер на действителния ГПР, нито да се възприема посоченото в исковата молба изчисление от интернет калкулатор. Достатъчно е установяването, че известен, предварително определен и задължителен разход по кредита не е включен в ГПР. Това обстоятелство само по себе си означава, че посоченият ГПР е неточен и не изпълнява изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Наред с това, по реда на чл. 161 ГПК се установява, че в договора липсва и 4 информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК относно правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно извлечение под формата на погасителен план. Самото предоставяне на първоначален погасителен план не замества задължението договорът да съдържа информация за правото на потребителя във всеки момент от изпълнението да получи безвъзмездно актуално извлечение за извършените и предстоящите плащания.
Установено е и неизпълнение на изискването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК относно пълната информация за правото на отказ, включително размера на лихвения процент на ден.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2, както и чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно установеното нарушение на чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.20 ЗПК обуславя недействителност на договора в неговата цялост.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата е разполагала с право на отказ по чл. 29 ЗПК. Правото на отказ е самостоятелно средство за защита на потребителя. Неупражняването му не санира първоначалната недействителност на договора и не освобождава кредитора от задължението да включи в договора всички императивно изискуеми реквизити.
Неоснователен е и доводът, че сключването на други договори между страните доказва информираност и индивидуално договаряне. Познанието на потребителя за използвания от търговеца договорен модел не означава, че потребителят е имал действителна възможност да влияе върху съдържанието на конкретните клаузи.
Сключването на повече от един договор не дерогира императивните изисквания на ЗПК и не представлява отказ от предоставената от закона потребителска защита.
Съгласно чл.146, ал.4 ЗЗП, когато търговецът твърди, че определена клауза е индивидуално уговорена, тежестта за доказване е негова. Ответникът не е представил доказателства ищцата да е участвала в изработването на клаузата за неустойка, да е могла да предложи друго съдържание или действително да преговаря по размера и условията за начисляването . Представеното искане за кредит и обстоятелството, че ищцата е приела стандартно изготвени условия, не доказват индивидуално договаряне.
Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a05e5e1-a086-4ee4-b2f3-648885715883