Решение № 1526 от 17.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕК. Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300502503 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №2326/23.05.2024г. по гр.д.№15276/2023г. по описа на РС-Пловдив,V гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Неткредит“ ООД в частта,с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК и вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК и е прогласена недействителността на договор за паричен заем №1057080070/02.05.2023г. за горницата над 395,68лв. до пълния уважен размер от 443,50лв.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Постъпила е и частна въззивна жалба в частта за разноските,като жалбоподателя по частната жалба претендира разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

В срока е постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата,като счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото

1 доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 02.05.2023г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 500лв. на кредитоискателя за срок от 12 месеца при ГПР в размер на 49,09%Към договора е представен и погасителен план,а общата дължима сума за връщане от кредитоискателя е в размер на 703,04лв. с предвидената лихва.В договора е предвидена неустойка в размер на 393,46лв.,формирана като точна сума при положение,че кредита не се обезпечи с ипотека,залог на движима вещ,на ценна книга или банкова гаранция,което следва да стане в тридневен срок от сключването на договора.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от 703,04лв.,която е получения кредит,както и договорна лихва в размер на 203,04лв. или общата сума за връщане е посочена като 703,04лв.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Освен това е предвидено и заплащането на неустойка по договора,която е изчислена като сума за заплащане,а не като процент.Така посочена неустойката няма функциите,като обезпечение,обезщетение или санкция,а има функцията на печалба,което е недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

По отношение на частната жалба в частта за разноските настоящата инстанция 2 счита постановеното определение за правилно и законосъобразно и не следва да присъжда разноски за първоинстанционното производство на жалбоподателя,тъй като са присъдени разноски само за уважената част от исковата претенция,а не и за отхвърлената част,поради което такива не се следват на жалбоподателя.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят по реда на чл.38 от ЗА в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2326/23.05.2024г. по гр.д.№15276/2023г. по описа на РС-Пловдив,V гр.с-в.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК-201253421 със седалище и адрес на управление на дейността:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“ №3,ет.10,Литекс Тауър да заплати на адв.Д. Б. от АК-Пловдив,с адрес:гр.Пловдив,ул.“*** разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 400лв./четиристотин лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3