Решение № 4266 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4266 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100504110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответницата М. С. С., чрез назначения й особен представител адв. Б., срещу Решение № 4181/12.03.2025 г. постановено по гр.д. № 3040/2024 г. по описа на СРС, 70-ти състав, с което е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. С. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1 199,61 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 210,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., 59,91лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 16.02.2023 г.

Във въззивната жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необснованост на изводите, поддържайки че СРС не е извършил пълна и безпристрастна оценка на събраните доказателства, като много от тях дори не са обсъдени в мотивите на решението. Счита, че исковете били недоказани по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е доказал съществуването на облигационно отношение с ответницата. Оспорва валидността на договора с „Техем сървисис“ ЕООД, тъй като представеният договор бил с 2годишен срок и изтекъл отдавна, като липсвали доказателства за нов избор на фирма за дялово разпределение за исковия период. Твърди се, че протоколът от общото събрание на етажната собственост не съдържа ясно изразено волеизявление за сключване на договор и липсва необходимото мнозинство. Поддържа, че първата инстанция неправилно приложила института на давността. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

1

В законустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „ Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че процесното решение е съобразено със събраните по делото доказателства и установената по подобен вид спорове съдебна практика. Моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че между ответника и ищеца съществува валидно облигационно отношение по повод доставката на топлинна енергия и ищецът е доказал предявените си искове по основание и размер, с оглед на което ги е уважила изцяло.

Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. От приетия по делото нотариален акт от 01.02.2006 г. се установява, че ответницата е придобила право на собственост върху процесния имот, находящ се в гр. София, общ. Връбница, ж.к. **** и доколкото по делото липсват както твърдения, така и доказателства, ответницата да се е разпоредила с процесния имот, то следва да се приема, че за процесния период тя е била собственик на имота. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия. Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответницата е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия, с оглед на което 2 неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за липса на облигационно отношение между нея и ищцовото дружество.

Оплакването на въззивника, че срокът на договора между етажната собственост и „Техем сървис“ ЕООД бил изтекъл съдът не намира за основателно, доколкото в същия е предвидено, че ако нито една от страната не поиска неговото прекратяване, същия се удължава за срок от 1 година, а по делото липсват както доказателства, така и твърдения в тази насока / т.е. че някоя от страните го е прекратила/. Оплакването, че протоколът от общото събрание на етажната собственост не съдържал ясно изразено волеизявление за сключване на договор и липсвало необходимото мнозинство съдът също не намира за основателно, доколкото обратното се установява от представения по делото протокол от общото събрание за избор на фирма за дялово разпределение.

Оплакването на въззивника, че претенцията на ищеца не била доказана по основание и размер съдът също не намира за основателно. От представените и неоспорени от ответника документи за извършен отчет от третото лице помагач, се установява че за процесния период ищецът е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества.

Оплакването за изтекла погасителна давност обаче съдът намира за частично основателно.

По отношение на процесните вземания са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.03.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2023 г., са погасени по давност вземанията за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.10.2019 г., включително. Вземането за месец 11.2019 г. е възникнало на 01.12.2019 г. и е станало изискуемо на 15.01.2020 г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Давността за него е следвало да изтече на 15.01.2023 г., но след удължаване на давностния срок с периода от 69 дни, през които не е текла давност поради извънредното положение, срокът изтича на 22.03.2023 г. – преди датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.10.2019 г. и предходните месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец 11.2019 г. е станало изискуемо на 15.12.2019 г., като след удължаване на срока с периода от 69 дни, давността за него изтича на 22.03.2023 г. г. – след датата на подаване на заявлението.

Размерът на погасените по давност вземания за главницата за периода 05.2019- 10.2019 г. възлиза на 261,43 лева, за която сума иска за главницата за топлинна енергия се явява неоснователен, като за остатъка до пълно претендирания размер от 938,18 лева искът е основателен и следва да бъде уважен.

Обстоятелството, че част от вземанията за главницата за топлинна енергия са погасени по давност, налага съдът да се произнесе и по размера на вземанията за мораторната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с 3

Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. За да определи дължимото обезщетение за забава върху вземанията за главница за топлинна енергия съдът използва електронен калкулатор, съобразно който задължението за лихва на ответниците за процесния период / 15.09.2020 г.16.02.2023 г./ възлиза на 143,02 лева / 73,12 евро/, като за горницата до пълно претендирания размер от 210,46 лева искът следва да бъде отхвърлен.