Определение № 519 от 01.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 684/2026
- Вид
- Определение № 519
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519 гр. София, 01.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Татяна Грозданова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600684 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 440 НПК.
Постъпила е частна жалба от осъдения П. А. А. срещу определение от 08.05.2026 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 2 състав по НЧД № 2165/2026 г. по описа на съда, с което е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода П. А. А. с ЕГН **********, за постановяване на „условно предсрочно освобождаване", от остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода" по НОХД № 375/2017 г. на Софийски окръжен съд.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Сочи се, че неправилно първостепенният съд не е отчел положителния атестат за личността му, изготвен от администрацията на затвора, не е отчел успешно завършения курс и не е отчел, че в НК няма дефиниция „голям остатък”. Изтъква се също, че Софийския градски съд има непропорционален подход по дела за условно предстрочно освобождаване, а също и, че не е везто предвид, че замята на режима в „лек” не зависи от осъдения.
В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения П. А. за условно предсрочно освобождаване, да бъде уважена.
Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.
Частната жалба е неоснователна.
С определение определение от 08.05.2026 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 2 състав по НЧД № 2165/2026 г. по описа на съда, е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода П. А. А. с ЕГН **********, за постановяване на „ условно предсрочно освобождаване", от остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода" по НОХД № 375/2017 г. на Софийски окръжен съд.
Първата инстанция е обсъдила доказателствените материали, съдържащи се в досието на затворника, преценила е неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода и е отчела, че не са налице всички предпоставки за уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
1
Поначало в производствата за условно предсрочно освобождаване следва да се анализират и отчетат две основни предпоставки, а именно: дали по отношение на лишения от свобода е налице изтърпяно наказание в размер на повече от ½ от наложеното наказание „лишаване от свобода" и дали е дал достатъчни и категорични доказателства за настъпила промяна по време на изтърпяване на наказанието. От доказателствените материали, приобщени по делото се налага извода, че е налице първата законоустановена предпоставка за постановяване на предсрочно условно освобождаване.
Видно от материалите по делото, лишеният от свобода изтърпява наказание „лишаване от свобода" за срок от 17 години и 6 месеца, наложено му по НОХД № 375/2017 г. на Софийския окръжен съд.
Към 08.05.2026 г. /датата на съдебното заседание пред първия съд/, лишеният от свобода е изтърпял фактически 9 години, 9 месеца и 3 дни, което води до заключението, че е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода", поради което първата законоустановена предпоставка е налице.
По отношение на втората законоустановена предпоставка – налице ли достатъчно доказателства за поправяне на осъдения П. А., обосноваващи неговото предсрочно освобождаване правилно първостепенният съд е приел, че понастоящем тази предпоставка не е налична, поради което и молбата за условно предсрочно освобождаване е неоснователна.
В тази насока несъстоятелни са и оплакванията на лишения от свобода, че първата инстанция е пренебрегнала положителния атестат за личността му, изготвен от администрацията на затвора, не е отчела успешно завършения курс и не е отчела, че в НК няма дефиниция „голям остатък”. Неоснователно е и оплакването, че Софийския градски съд има непропорционален подход по дела за условно предсрочно освобождаване.
Прочитът на определението на първостепенния съд показва, че той е взел предвид и е отчел всички обстоятелства, които са от значение за приложението на института на условното предсрочно освобождаване.
Така от доказателствените източници и приложения доклад от страна на затворническата администрация действително установява, че вследствие на проведената корекционна работа по отношение на лишения от свобода са настъпили значителни положителни резултати, като първоначално констатираната оценка на риск от рецидив при осъдения от 40 точки е редуцирана до актуалните 25 точки, поради което същата към настоящия момент е с ниски стойности.
Категорично се констатира, че са настъпили промени вследствие на проведената корекционна дейност и в първоначално констатираните проблемни зони, но все още такива са налице и те са свързани с частично формирана способност за разпознаване на проблемите и разрешаването им по социално-приемлив начин. Като проблемни остават и зоните „Взаимоотношение" и „Междуличностни промени", които с оглед личността на лишения от свобода са съществени, предвид престъплението, за което му е наложено съответното наказание.
Установява се несъмнено, че при осъдения П. А. са настъпили положителни промени и, че той има последователни положителни нагласи, тъй като многократно е награждаван, не е наказван, отнася се с уважение към затворническата администрация, полагал е труд и се е справял успешно с поставените задачи, включвал се е в организирани, съответно групови програми,, включил се е в специализирана групова програма „Обучение на млади правонарушители в умения за асертивно поведение”. Всички положителни промени и положителни тенденции в поведението на лишения от свобода са били взети предвид от първия съд. Въззивната инстанция също ги отчита с нужното внимание, но не може да пренебрегне и все още съществуващите проблемни зони, налице и нисък контрол на 2 овладяване на гнева, а рискът от сериозни вреди за обществото е среден. Поради изложеното въззивният съд намира, че корекционната дейност по отношение на лишения от свобода не е завършена, като все още не са постигнати достатъчно убедителни и действително трайни и устойчиви показатели, за де се приеме, че изпълнението на наказанието е постигнало своите цели.
От материалите по делото е видно, че несъмнено е налице значителен напредък в корекционната дейност по отношение на осъдения П. А.. Това е отразено и в приложените по делото доклади, но също така е видно, че корекционната работа с лишения от свобода трябва да продължи в посока постигане на положителна промяна в нагласите, формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално поведение и гъвкав модел на мислене, намаляващ вероятността от извършване на повторно престъпление.
В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение. В конкретния случай не са изпълнени някои основни цели, заложени в плана на присъдата
От всичко изложено може да се заключи, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
Ето защо въззивната инстанция намира за неоснователни и доказателствено необезпечени доводите на осъдения, че при него е налице траен поправителен процес.
В заключение въззивният съд намира, че с основание първата инстанция е приела, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като е нужно осъденият П. А. да даде категорични доказателства за поправянето си и да затвърди убедително насочеността си към положителна промяна в начина си на живот.
При проверката на атакуваното определение Софийският апелативен съд констатира, че първоинстанционният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условно предсрочно освобождаване. Взети са предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани и обстоятелствата, които показват, че към настоящия момент не е завършено в пълнота и с нужната устойчивост поправянето на осъдения към спазване на законите и добрите нрави.
Предвид на горните съображения оплакванията, залегнали в частната жалба са неоснователни.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 440 НПК
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.05.2026 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 2 състав по НЧД № 2165/2026 г. по описа на съда, с което е била оставена без уважение молбата н а лишения от свобода П. А. А. с ЕГН **********, за постановяване на „условно предсрочно освобождаване", от остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода" по НОХД № 375/2017 г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4