Решение № 552 от 12.11.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Русе, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20214520201304 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1304/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Агропротеин“ ЕООД до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0000775/25.03.2021 г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; постъпило е писмено становище от него, с което се поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 10657 за чужда сметка или срещу възнаграждение. На 05.02.2021 г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на ОО „АА“ гр. Русе, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач на 28.09.2020 г. и и на 25.11.2020 г. е осъществило международен превоз на товари от България до Румъния от водача Е.Г.Д.. Превозът бил извършен с т.а. „Даф“ с ДК № СС 07 00 АР със свързано към него полуремарке с ДК № СС 01 57 ЕН, като водачът бил с изтекло удостоверение за 1 психологическа годност. За констатираното нарушение св. М.К. съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7а ал.2 пр.3. вр. чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон.

Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписката писмени доказателства и разпита на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че водачът Е.Г.Д. не е притежавал удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова с № 404424 на 19.04.2017г. е изтекло на 19.04.2020г., съответно подобно твърдение не се съдържа в жалбата. Следващо удостоверение за психологическа годност, което е издадено по отношение на този водач, е издадено на 06.01.2021 г. и е валидно до 06.01.2024 г., от което следва изводът, че през периода от 19.01.2020 г. до 05.01.2020 г. вкл., той бил без валидно удостоверение за психологическа годност. Едновременно с това от приложените по делото CMR от 28.09.2020 г., CMR от дата 25.11.2020 г., пътен лист серия ВА № 404716/25.11.2020 г. и извършената проверка в дигиталната карта на водача става ясно, че именно този водач с т.а.“Даф“ с ДК№ СС 0700 АР е извършвал международен превоз на товари на 28.09.2020 г. и на 25.11.2020 г. по маршрут България – Румъния. В този смисъл и доколкото АУАН е подписан без възражения, съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗАПр. Това е така, защото съгласно чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАПр лицензираните превозвачи, какъвто към датата на превоза е било наказаното дружество, могат да допускат до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни , какъвто водачът Е.Д. не е, тъй като към процесните дати удостоверението му за психологическа годност е било изтекло.

АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са 2 намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата, под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

В жалбата се прави единствено възражението, че наказателното постановление е незаконосъобразно, защото е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН, т.е. за всеки от двата превоза е следвало да бъде наложено отделно административно наказание. Това възражение е неоснователно, защото не държи сметка за характера на самото задължение на лицензираният превозвач, което се изразява в това, че доколкото водачът е бил с изтекло удостоверение за психологическа годност, той не е имал право да го допуска да управлява МПС за международен превоз на товари през целия период. По тази причина, в случая посочването на две отделни дати, при които е извършено нарушение на разпоредбата, следва да се разбира като дати, на които водачът е допуснат да управлява такова МПС, а не като две отделни нарушения. Неоснователни са и доводите, че са налице две нарушения, тъй като са извършени два превоза и по този начин е нарушено правото на защита на дружеството да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.

Както беше посочено по-горе в мотивите, дружеството е санкционирано, именно за неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и сам по себе си фактът, че един водач е извършил повече от един превоз, не обосновава извод, че се касае за различни нарушения, а има значение единствено и само при определяне тежестта на нарушението. Ако се възприеме това възражение, на практика би се достигнало до положение, при което субект на нарушението, който е допуснал водач без валидно удостоверение за психологическа годност да извърши само един превоз, в по–неблагоприятно положение от този, който извършва нарушението многократно или системно, което грубо би противоречало на принципа на справедливостта. По напълно идентичен начин се е произнасял и Административен съд гр.Русе с Решение по КАН № 245/2019г.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38–0000775/25.03.2021 г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на „Агропротеин“ ЕООД му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4