Решение № 290 от 23.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20223100900625 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Й. В. Й., ЕГН **********, чрез адвокат Н. В., ВАК и адвокат А. С., САК срещу ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265117, със седалище гр.

София, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП, настъпило на 07.05.2021г. на път 1130, на отбивката за ****, в посока към кв.Повеляново, в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.05.2021г. - датата на предявяване на претенция пред застрахователя до изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че на 07.05.2021г., на път 1130, на отбивката от АМ „Хемус" за гр. Девня, обл. Варненска, в посока към кв. Повеляново, на 1000 метра от началото на отбивката, на третия завой, поради превишена и несъобразена скорост (около 103,72 км.ч.) А. М., като водач на автомобил „БМВ 320Д" с per. № ****, е причинил ПТП, в резултат на което като пътник в автомобила е пострадала ищцата. Й. В. Й. получила телесни увреждания, изразяващи се в травма в областта на главата, довела до повърхностна травма на окосмената част на главата, гадене, световъртеж и главоболие, счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост вляво. Пострадалата била приета по спешност в МБАЛ "Света Анна" гр. Варна, където били извършени редица изследвания и извършена гипсова имобилизация. Видът и степента на уврежданията довели до значителни затруднения на Й. по отношение на обичайния й начин на живот и необходимостта да бъде подпомагана от семейството й дори за елементарни битови нужди. Възстановяването от получената физическа и психическа травма не било приключило и към момента. При промяна на атмосферните условия тя изпитвала болки в областта на счупванията, а в резултат на получения стрес отказвала да пътува в автомобил.

Твърди се, че към датата на настъпилото събитие за автомобил „БМВ 320Д" с per.

№ **** е била сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", с "ЗАД ОЗК Застраховане" АД, въз основа на която било отправено искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното застрахователно дружество , но до настоящия момент не било определено и изплатено.

1

С допълнителната искова молба се поддържат направените в ИМ твърдения, както и че застрахователното дружество не е освободено от задължението да събира доказателства относно настъпили събития.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил, действащо през периода на ПТП, предявената извънсъдебна претенция и факта на настъпило ПТП. Твърди се, че искът е преждевременно предявен, доколкото на застрахователя не са представени всички необходими доказателства, въз основа на които да има възможност да се произнесе по заявената щета. Релевира се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишена, както и че не всички твърдяни увреждания са резултат от настъпилото ПТП.

С допълнителния отговор се поддържат направените с отговора възражения относно задължението на претендиращия обезщетение да представи доказателства, както и за съпричиняване от страна на пострадалия и относно размера на претендираното обезщетение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение за процесния автомобил през периода, през който е осъществено ПТП, предявената извънсъдебна претенция, наличието на влязло в сила решение по АНД № 240/2022 по описа на РС – Девня, по силата на което А. Т. М. е признат за виновен в това, че на 07.05.2021г. по път 1130, на отбивката от АМ „Хемус“ в посока към кв. Повеляново, на 1000 метра от началото на отбивката, на третия завой, управлявал автомобил „БМВ 320Д" с per. № **** със превишена и несъобразена скорост - 103,72 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и разпоредбата на чл.21, ал.1, ред 2, колона 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Й. В. Й. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник и счупване на лакътната кост на лявата предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. чл.342, ал.1 от НК.

Приет е по делото заверен препис от решение от 04.08.2022г. по АНД №240/2022г. по описа на РС - Девня, с която А. Т. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Като доказателство по делото са приети медицинска документация за спешна помощ и лечение на Й. Й. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, както и епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД /Клиника по неврохирургия/.

От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската документация и преглед на пострадалата, се установява причинноследствена връзка между настъпилото на 07.05.2021г. ПТП и описаните в исковата молба 2 травматични увреждания, а именно счупване на левите лъчева и лакетни кости в средна трета, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от месец, както и контузия на главата, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За счупването на лъчевата и лакетни кости е проведено лечение с обездвижване в гипсова превръзка за 45 дни, и раздвижване след свалянето й, а за контузията на главата обезболяващи медикаменти. Според заключението обичайният срок за възстановяване от получените травматични увреждания е около 2,5 – 3 месеца.

Според заключението на вещото лице по автотехническата част процесното ПТП е настъпило поради високата, несъобразена с пътната обстановка скорост, с която автомобилът е навлязъл в ляв завой, при което е изгубил устойчивост, наклонил се е надясно, левите гуми са се отделили от земната повърхност, автомобилът се е изправил на десните колела, след което навлязъл в канавката вдясно от пътя и се преобърнал няколко пъти през таван, при което Й. Й. изпаднала от купето и останала в затревения участък вдясно от пътя. Според заключението ищцата не е била с правилно поставен предпазен колан, като поради сложното движение на автомобила и телата в него е трудно да се каже дали правилно поставен предпазен колан би предотвратил уврежданията на ищцата или част от тях, доколкото не е ясно дали нараняванията са получени от съприкосновение със земната повърхност или от удари в части от интериора при преобръщането на автомобила, вероятността за което също не е малка.

По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан В.Й.С. баща на пострадалата. От показанията му се установява, че след инцидента видял дъщеря си в спешния кабинет, била силно стресирана, с шина на врата, обездвижена лява ръка и множество наранявания по тялото. Оставили я в болницата един ден, след което я прибрали вкъщи поради опасността от заразяване с Ковид. Ръката над лакътя била гипсирана за период от 44 дни, като през първите две седмици се нуждаела от помощта на майка си за баня и тоалет, периодът на домашно лечение продължил около месец, през този период тя не можела да ходи на училище. От катастрофата и до настоящия момент изпитвала паника и стрес, когато се качи в кола, предпазлива била и като пешеходец, също така получавала болки в ръката при застудяване на времето.

По искане на ответната страна като свидетел е разпитан А. Т. М., водач на процесния автомобил, който заявява, че и двамата са били с поставени предпазни колани, както и че няма спомен от самата катастрофа след момента, когато колата излязла от пътя, не знае как се е ударила ищцата и как е изпаднала от купето.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез 3 заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „БМВ 320Д" с per. № **** и ЗАД „ОЗК Застраховане" АД се установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към датата на инцидента за процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

Влязлото в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязло в сила решение по АНД №240 по описа за 2022г. А. М. е признат за виновен в това, че на 07.05.2021г. при управление на МПС е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, с което е причинил по непредпазливост на Й. Й. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник и счупване на лакътната кост на лявата предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник.

При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.