Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1218 от 14.06.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8097/2022
Вид
Решение № 1218
Подписан
14.06.2024
В сила
09.07.2024
Състав
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.78 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.432 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1218 гр. Б., 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20222120108097 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на “Юробанк България” АД, ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, ***, представлявано от П. Н. Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори, чрез адв. С. З.а, със съдебен адрес гр. С. ***, ***, партер, срещу Д. И. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. ****, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 18 989, 84 лева, от която: главница в размер на 16 080, 00 лв. за периода от 14.09.2020г. до 07.06.2022г., възнаградителна лихва в размер на 2152, 59 лв. за периода от 13.10.2020г. до 23.02.2022г., мораторна лихва в размер на 572, 75 лв. за периода от 13.10.2020г. до 07.06.2022г., такси по договора в размер на 88, 50 лв. за периода от 29.11.2021г. до 07.06.2022г., разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 96, 00 лв. за периода от 29.11.2021г. до 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2022г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1965 от 24.06.2022г. по ч.гр.д. № 4059/2022г. по описа на БРС.

Ищецът твърди, че на 13.08.2022г. между страните бил сключен Договор потребителски кредит № FL1110528, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 16 080 лв. за текущи нужди, а последния се задължил да върне ползвания кредит, ведно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил изготвен и подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора, с който били установени параметрите, отнасящи се до предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. Въпреки установените клаузи между страните, ответникът преустановил погасяването на сумите по кредита, считано от 14.09.2020г., съобразно условията уговорени в чл.7 и чл.8 от договора. Поради неплащане на вноски, считано от вноска № 1 с падеж 14.09.2020г., банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателят бил уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено му лично на 23.02.2022г., чрез ЧСИ Д. Н..Освен неиздължената главница в размер на 16 080 лв. за периода от 14.09.2020г. до 07.06.2022г., ответникът дължал на банката и възнаградителна лихва в размер на 2152, 59 лв. за периода 1 от 13.10.2020г. до 23.02.2022г. на основание чл.3, ал.1 от процесния договор за кредит, мораторна лихва в размер на 572, 75 лв. за периода от 13.10.2020г. до 07.06.2022г., такси по договора в размер на 88, 50 лв. за периода от 29.11.2021г. до 07.06.2022г., на основание чл.5, т.2 от договора, както и платените от банката такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 96 лв. за периода от 29.11.2021г. до 07.06.2022г., които се претендират на основание чл.78 ЗЗД. Поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, на 23.06.2022г., ищецът депозирал в БРС заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което била образувано ч.гр.д. № 4059/2022г. по описа на БРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 1634 от 28.06.2022г., с която съдът разпоредил ответникът да заплати процесните суми.

Въз основа на изпълнителния лист било образувано и изпълнително дело № 620/2022г. по описа на ЧСИ И. Б.. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на настоящото искова молба била предявена в изпълнение указанията на съда дадени по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния си представител – адв. С., който поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.

В съдебно заседание, ответникът не се явява. Не се явява и назначения му особен представител – адв. З. Р..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч.гр.д. № 4059/2022г. на РС – Б., че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а заявителят в предоставения му срок е предявил иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Представен по делото е Договор за потребителски кредит № FL1110528 от 13.08.2020г., сключен между ищеца и ответника. С този договор страните са договорили отпускането на паричен кредит в размер на 16 080 лв., който трябва да бъде погасен на 60 бр. равни месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 335.36 лв. /с изключение на вноска № 60 в размер на 335.17 лв./ и краен падеж 13.08.2025г., ГПР – 11.62 % и обща дължима сума в размер на 20 891.41 лв. Към договора за кредит е представен план за погасяване на задълженията и методология.

Представен по заповедното производство е адресирано до ответника уведомление за обявяване на вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми.

Представена по делото е разписка за извършено чрез ЧСИ връчване на уведомлението, от които е видно, че на 23.02.2022г. същото е лично връчено на ответника.

По делото е представено преводно нареждане, от което се установява, че ищецът е заплатил такса на ЧСИ за връчване на уведомлението на ответника в размер от 96 лева.

В чл.3, ал.1, т.1-2 е уговорено, че за първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита (период на прилагане на фиксирана лихва), кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 9,2 %, а за периода от тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на кредита. В ал.2 е посочено, че реферетния лихвен процент ПРАЙМ на “Юробанк България” АД за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.

Съгласно чл.5 от договора, кредитополучателят е поел задължение да заплаща на банката следните такси и комисионни: месечна такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 350 лв.; месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 3.5 лева; такси във връзка с допълнителните услуги, изрично посочени в настоящия договор, които кредитополучателят ползва, съобразно условията на индивидуалните договори, сключени между страните;

В чл.7, ал.1 от договора е уговорено, че кредитополучателят следва да погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план, неразделна част от настоящия договор. В ал.2 е уговорено, че при актуализиране на приложимия годишен лихвен процент по кредита, 2 извършено съгласно условията на настоящия договор, банката променя в съответствие с актуализирания годишен липхвен процент, размера на предстоящите (непадежирали) погасителни вноски по кредита, за което кредитополучателят дава своето изрично съгласие.

В ал.4 е посочено, че в случай на промяна на размера на предстоящите (непадежирали) погасителни вноски по кредита, съгласно ал.2, банката изготвя нов погасителен план за непогасения остатък от задълженията по договора, съобразен с актуализирания годишен лихвен процент, съдържащ информация за извършените плащания и за предстоящите (непадежирали) дължими вноски по кредита, в това число разбивка на вноската на главница и лихва и допълнителна информация за други дължими месечни разходи, свързани с кредита, като такси и застрахователни премии, като такива са дължими съгласно условията на настоящия договор.

Съгласно чл.9 от договора, при забава на месечна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно чл.14 от договора, при допусната забава в плащанията на една или повече вноски по договора, целият непогасен остатък от кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или предсрочно изискуем.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено се установява усвояване по банков път на заемната сума от 16080 лева. Установява се, че към датата на изготвяне на заключението, няма извършени погасителни вноски, като непогасената главница е в размер на 16080 лв., а за исковия период по приложения погасителен план от 13.08.2020г., непогасената възнаградителна лихва е в размер на 1961,05 лв. Експертът е изчислил, че за периодът от 13.10.2020г. до 07.06.2022г., дължимата мораторна лихва е в размер на 572, 59 лв., а съгласно счетоводните записвания на банката, дължимите такси за периода от 29.11.2021г. до 07.06.2022г. възлизат на сумата от 88,50 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, носещо белезите, описани в исковата молба, настъпването на предсрочна изискуемост на претендираните суми за главница и редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва, както и за дължимите такси, така и техния размер. По отношение на предявения иск за мораторна лихва, следва да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забавата.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор за потребителски кредит № FL1037728 от 27.12.2019 г. По същество това обстоятелство не се оспорва и от страна на особения представител на ответницата, като същото се установява и с категоричност от представените по делото писмени доказателства. От представения заверен препис от договора за кредит се установяват и неговите основни параметри, а от изготвената експертиза и представено бордеро, се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя в неговия пълен размер.

Съдът намира, че е доказано и установено по делото и настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните.

Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона /Така Тълкувателно решение № 3/2017 г. по т. д. 3 от 2017 по описа на ОСГТК на ВКС/. В случая тези предпоставки и тази възможност е уговорена в процесния договор за кредит – чл. 14 от същия, както и на база чл.60, ал.2 от ЗКИ.

Видно от представените по делото доказателства, не е налице изпълнение на нито една от вноските в срока за това, съгласно представения и приет от страните погасителен план. Следва да се посочи, че доказателствена тежест за изпълнението на задълженията на кредитополучателя се носи именно от последния, като липсват каквито и да е представени доказателства в тази насока.

3

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР 4/18.06.2014г. по ТД № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.