Решение № 208 от 10.12.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Оряхово, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100653 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.

„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев ж. к. „Дианабад” ул. „В.К.“ бл.58, офис №6, представлявано от А. Д. С., кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК:

175302519 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. да бъде признато за установено, че клаузата по пар.7 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: 175302519 гр. София да заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 190,99 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г., ведно със законната 1 лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.08.2024г. до окончателното пращане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г., сключен със „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: 175302519 гр. София, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 2000 лева на 18 /осемнадесет/ месечни вноски в срок до 20.04.2024г..

Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 2190,99 лева, като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумата в размер на 190,99 лева, както и че не дължи посочените в договора суми: за лихва – 713,68 лева и за неустойка по пар.7 в размер на 2251,98 лева.

Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка, което влече нищожност на целия Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г..

Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на клаузата за неустойка в пар.7.

Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка по пар. 7 е неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Счита се, че уговорената неустойка е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.

Релевира се, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на пар.7, вр. пар.6 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е задължил да предостави обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 2251,98 лева при размер на кредита 2000 лева.

Счита се, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва.

2

Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК. Предвид това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка представлява възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.

Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Релевира се доводи, че посочените размери на ГПР – 49,89 ℅ и ГЛП – 41,16 ℅ не съответстват на действителните такива.

Счита се, че договорката в пар.7 от договора за заплащане на неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев ж. к. „Дианабад” ул. „В.К.“ бл.58, офис №6, представлявано от А. Д. С., че сключеният между тях Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. да бъде признато за установено, че клаузата по пар.7 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: 175302519 да заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 190,99 лева, представляваща 3 недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.08.2024г. до окончателното пращане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни, необоснован и недоказан.

Ответникът твърди, че въпреки, че са били налице основания за претендиране на предвидената в сключения между страните договор неустойка, той не е разпределял платени суми за погасяване на неустойка, като с платените от ищеца суми са погасени 1477,40 лева – главница и 713,59 лева – договорна лихва.

Оспорва изцяло, изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора и в условията на евентуалност на клаузата за неустойка.

Сочи се, че в случая, както Законът за потребителския кредит, уреждащ материята на потребителското кредитиране, така и Закона за защита на потребителите, въвеждащ специални хипотези за недействителност в случаите на неравноправни клаузи, непредвиждат недействителност на договора в случаите на неправилно изчисляване на размера на възнаградителната лихва, каквито са твърденията на ищеца.

Твърди се, че в договора за заем е посочен фиксиран лихвен процент от 41,16 ℅, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период на договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му.

Релевира се, че несъстоятелни са твърденията, че не са спазени разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.

Излагат се доводи, че в сключения договор са посочени годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, както и размерът на общата сума за погасяване по кредита, с което били спазени изискванията.

Сочи се, дори и хипотетично да се приеме, че фиксираният лихвен процент и годишният процент на разходите са неправилно определени, това не води до нищожност на договора за заем на основание чл.22 от ЗПК, както и че не е налице нищожност на целия договор за кредит, в случай, че годишния процент на разходите е определен в нарушение на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в този случай се прилагат последиците на чл.19, ал.5 и ал.6 от ЗПК.

Твърди се, че неустойката, договорена между страните в §7, представлява задължение за заплащане на обезщетение, възникнало поради неизпълнение на договорно задължение, в случая на задължението за осигуряване на някое от обезпеченията , изброени в §6 от договора, като по аргумент от чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК е възможно договарянето на такъв тип плащания.

4

Именно поради това се, сочи че не би могло да се приеме, че договорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение, представлява скрито оскъпяване, както и че същата не представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Освен това се, релевира, че ищецът в 14-дневен срок е могъл да се откаже от договора, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, в случай, че същият не го е устройвал.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни.

Претендират се и разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г., сключен между ответника „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: 175302519 като „кредитор“ и ищеца П. Н. С. като „потребител“ е, че последният е получил в заем сумата от 2000 лева, като е поел задължение да я върне за срок от 18 /осемнадесет/ месеца в периода от 20.11.2022г. до 20.04.2024г..

От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 41.16 % и ГПР 49,89 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 713,68 лв. /седемстотин и тринадесет лева и 68 ст./.

Видно е от §6 от договора, че страните са постигнали споразумение, в срок от 3 /три/ дни, след сключването на договора, потребителят да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: а. Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90 ℅ от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати; или; б. Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение с размер надвишаващ 50 ℅ от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати.