Решение № 62 от 03.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Благоевград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200501106 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№21679/27.09.2024 г., подадена от К. И. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Банско, ул. „С“ №10, обл.Благоевград, срещу Решение № 659/13.09.2024 г. по гр.д.№ 309/24 г. по описа на РС-Благоевград. С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователни предявените от К. И. З., ЕГН **********, от гр. Банско, ул. "С" № 10 против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 811047831, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „А Ч“ № 3, представлявано от инж. М П – управител, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на незаконността и отмяната на уволнението на ищеца от длъжността "Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ и със Заповед № ЛС-01-184/15.12.2023г. на законния представител на ответника и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“.

Като основание за незаконосъобразност на решението е посочено неправилното приложение на материалния закон – чл. 328, ал. 2 от КТ, съдържащ основанието за уволнение. Неправилен е бил изводът на първоинстанционния съд, че въззивника е служител от „ръководството на предприятието” на ответника работодател по смисъла на §1, т.З от КТ Изложени са доводи за незаконосъобразни изводи в първоинстанционното решение относно наличието на бизнес план. В жалбата се изтъкват и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, гарантиращи правото на участие на страната в делото. Иска се отмяна на 1 решението и уважаване на исковете. Претендира разноски.

Въззиваемото дружество е подало писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и искане решението на БлРС да бъде потвърдено.

Претендира разноски по водене на делото.

Настоящият съдебен състав на БлОС намира въззивната жалбата за редовна и допустима - подадена, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването - ищецът по гр.д 309/2024г. по описа на БлРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в определен от закона двуседмичен срок - отговаря на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбата следва да се разгледа по същество.

БлОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема решението на БлРС за правилно, поради което го потвърждава. Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно. Съдът е обсъдил приложените доказателства, въз основа на които е изградил обосновани фактически констатации.

Правните изводи относно основателността на исковата молба също са правилни и са основани на установените по делото факти.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите и изводите съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По наведените в жалбата доводи и за пълнота на съдебното решение, следва да се подчертае следното:

Относно искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

От фактическа страна и в съответствие със събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, въззивният съд приема за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като жалбоподателят е заемал длъжност “ръководител на регионално поделение”.

Със заповед № ЛС-01- 184/15.12.2023г. на управителя на ВиК ЕООД Благоевград трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. С връченото предизвестие № ЛС-04-12/ 14.11.2023 г. , е видна волята на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ с изтичане срока на предизвестие (чл. 335, ал. 1, т. 1 КТ). Предизвестието е връчено лично на ищеца на 15.11.23г., с посочено прекратително основание, срокът на предизвестие, от кой момент същият започва да тече, като техническата 2 грешка в датата на договора изписана в предизвестието не е порок в заповедта, който да обоснове нейната незаконосъобразност. На следващо място, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, чл. 333, ал. 1, т. 4, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 /закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работата, при липса на качества за ефективно изпълнение на работата и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът не отговаря на тях/ и чл. 330, ал. 2, т. 6 /работникът бъде дисциплинарно уволнен/ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тъй като болничният отпуск представлява разрешен отпуск, то извършеното през време на болничен отпуск уволнение, но само на някое от горепосочените основания би било незаконосъобразно. В случая обаче прекратителното основание е по чл. 328, ал. 2 КТ и не попада в материалноправния обхват на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Неоснователно е твърдението на въззивника, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че длъжността на служителя е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Основната функция на длъжността на ищеца е да ръководи производствения процес в регионално поделение Разлог, видно от длъжностната характеристика, където са описани трудовите задължения на ищеца, които са да ръководи, организира и контролира непосредствено дейността на отдела, включително чрез възлагане на задачи на подчинените си.

Несъмнено заеманата длъжност е била ръководна, доколкото извършваната работа е касаела организиране на процеса на работа в отделните възли на В и К системата, в т.ч. и контрол върху същата и др. Служители от „ръководството на предприятието ” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на предприятието, именно каквато функция е имала длъжността на въззивника, който видно от събраните доказателства/гласни и писмени/ ръководи поделение, от работата на което зависят и резултатите на предприятието и постигането на бизнес задачата от управителя, цели уредени в Договор № ЧР-02-096/ 26.04.2023 г. за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. На следващо място, разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ не посочва изрично дали управителят може да прекрати трудовото правоотношение само на заварения ръководен екип или и след това, по отношение на служители, който той е назначил на работа като членове на своя екип, ако прецени, че трябва да ги замени. Предвид фактът, че действащото трудово законодателство не поставя ограничение в тази насока следва да се приеме, че управителят има право да уволни по реда на чл. 328, ал. 2 КТ всеки служител от ръководството на предприятието, независимо, че същият е назначен от управителя. Достатъчно е длъжността на служителя да е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, за да възникне субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ. Законодателят не поставя други изисквания към кръга на служителите, чиито трудови правоотношение могат 3 да бъдат прекратени по чл. 328, ал. 2 КТ. Затова, оплакванията във ВЖ в тази посока са неоснователни. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на ръководител, комуто е възложено постигане на определени показатели по ефективното управление на конкретно предприятие изпълняващо стопанска задача, да си подбере екип от сътрудници. Относно избора на екип, следва да се има предвид и решение № 481/13.12.2011г. гр. д.

№168/2011г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което сключването на нов договор за управление, независимо дали е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление или бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание, са обстоятелства, които са без значение за възникване на правото на ръководителя на избор.

Безспорно е и наличието на договор за управление на предприятието / официално публикуван на сайта на дружеството/ , в който се съдържа конкретна бизнес задача с конкретни икономически показатели. Във настоящата инстанция е приобщено като доказателство и решението на управителя за приемане на бизнес план за развитие дейността на ВиК ЕООД Благоевград за периода 2022-2026г и инвестиционна програма за 2023г.

При разглеждане на делото не се констатираха и процесуални нарушения на първата инстанция. Действително, РС е отказал да отложи съдебното заседание, насрочено за 2.09.2024 г. и е разгледал делото без участие на ищеца.В случая обаче, при даване на ход на делото съдът е взел предвид и факта, че молбата за отлагане на делото е трета по ред, както и че в предходното съдебно заседание, проведено на 03.06.2024 г., е изрично указано на ищеца, че последващи молби със същото съдържание няма да бъдат считани за уважителни причини за недаване ход на делото. Изрично е било указано на ищеца, че следва да организира защитата си, така че да не става причина за отлагане на делото, което е бързо такова по смисъла на чл. 310, ал.

1, т. 1 ГПК.В този смисъл, както с оглед дадените указания, така и с оглед периода на отлагане на делото, а именно за м. септември, ищецът е имал възможност да организира правната си защита, като ангажира процесуален представител, който да го представлява в провелото се съдебно заседание.

С оглед събраните доказателства в процеса по делото и очертаната фактическа обстановка, БлОС счита уволнението за законно, като извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, доколкото по съществуващото между страните трудово правоотношение ищецът е заемал ръководна длъжност, сключен е договор за управление на образуваното ЕООД и управителят преди изтичане на законоустановения срок е упражнил правомощието си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Предвид неоснователността на първият иск, като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.

Настоящата инстанция намира решението за правилно, а изводите за законосъобразност на уволнението за направени в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 2 от КТ предвиждаща основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието.

4

Работодателят е упражнил правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, ал. 2 от КТ.

С обжалваното решение всички основания, въведени и като оплаквания във въззивната жалба са обсъдени подробно и правилно е счетено, че не са налице основания за отмяна на заповедта, която е извършено уволнението.

Правилни са изложените от първоинстанционният съд съображения, че уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ може да бъде извършено при наличие на следните предпоставки: съществуващо трудово правоотношение, по което служител заема ръководна длъжност и сключен договор за управление, чието изпълнение е започнало. Тези предпоставки са налице и се доказват по делото. Преценката на работодателя да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на поставените цели на новия управител, е извършена законосъобразно спрямо служител, който е с ръководна позиция , от работата на което зависят стопанските резултати на предприятието, заложени в бизнес програмата и инвестиционната програма. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличие на служител от ръководството на предприятието, дейността на който е пряко свързана с изпълнението на икономическите показатели, които следва да бъдат постигнати за целия период на договора, като производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и други. В случая въззивният съд счита, че заеманата от жалбоподателя длъжност е част от ръководството на предприятието, на която са възложени специални трудови функции и заема място в системата на управление на предприятието. Ето защо, с прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, работодателят е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с въззивника.

Разпечатката съдържа 34 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a025ed1-2d00-4290-b28e-3bea064ab473