Протокол № 11 от 16.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 11 гр. Варна, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря А. Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900324 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:52 часа се явиха:

Ищецът С. Д. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът V. A. V. AG, чрез представляващ

"Авус България - регулиране на щети" ЕООД, редовно призован, представлява се от адвокат Т. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

Свидетелят Ф. Ф. О., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва върната призовка до свидетеля в цялост, с отбелязване, че адресът е посетен трикратно, лицето не е открито. По данни на съседка адресатът живее в Германия. Залепено е уведомление, което не е потърсено.

Свидетелят М. Б. А., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

Свидетелят А. П. И., редовно призована, явява се в съдебно заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. С.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са 1 налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. С.: Поддържаме исковата претенция, оспорваме отговора и допълнителния отговор на ответното дружество, представено чрез процесуалния му представител. Нямаме други искания на този етап.

Запознат съм с проекта за доклад, нямаме възражения, моля да се приеме за окончателен.

АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба, поддържам отговора. Запознат съм с проекта за доклад, нямам възражения. Нямам допълнителни искания по доказателствата.

СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.

АДВ. Б.: Нямам мандат за спогодба. На този етап няма съгласие от застрахователя.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 1576 от 26.11.2024 год., както следва:

Производството е образувано по предявен от С. Д. Д. срещу „ВХВ Алгемайне Верзихерунг" АД иск с правно основание чл. 432 ГПК, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причинено от Ф. О.Х. – водач на застрахован при ответника лек автомобил „Форд Фокус”, с рег. № ******, ПТП на 05.10.2020 г., изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства от счупване на шийката на лявата бедрена кост с разместване на фрагменти, обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от 10-12 месеца; счупване на таза в областта на лоното съчленение, долен клон на лявата срамна кост и левия ацетабулум, обусловили трайно затруднение в движенията на долните крайници за период от около 5-7 месеца; счупване на кръстната кост, самостоятелно обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от 5-7 месеца; счупване на 5, 6, 7, 8, 11 и 12-то леви ребра, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-3 месеца; счупване на десния страничен израстък на пети поясен прешлен и на левите странични израстъци за 2, 3 и 4 поясни прешлени, обусловили в съвкупност трайно затруднение в движението на снагата за период 2-3 месеца; травма на гръден кош, усложнила се от развитието на хепопневмоторакс, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота, установена голяма херния на предна коремна 2 стена, съдържаща мастна тъкан и чревни бримки, смяна на лява тазобедрена става; настъпили вследствие травматичните увреждания и поставените вътреставни протези остри съдови болести на червата, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, ставни болки, ведно с дължимата законната лихва върху главницата от 400 000 лв. считано от датата на отправяне до ответника на извънсъдебна писмена застрахователна претенция – 19.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението - всички суми дължими по силата на сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ******.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се излага, че на 05.10.2020 г., около 14:00 ч. по път III902 в посока с. Оброчище се е движел лек автомобил „Форд Фокус”, с рег. № ****** с водач Ф. О.Х.. Наближавайки кръстовището за с. Осеново, област Варна, където пътната настилка преминава в плавен ляв завой, водача Х. е навлязъл в завоя с по-изправена траектория от необходимата за конкретния пътен участък със скорост от 83,6 км/ч., поради което е навлязъл в насрещната пътна лента. В нея в това време се е намирал ищецът, управляващ лек автомобил „Мини” с рег. № ******. Управляваният от него автомобил е излязъл от разклона за с. Осеново и е навлязъл изцяло в лентата за движение в посока гр. Варна. Вследствие навлизането на лек автомобил „Форд” изцяло в насрещната лента за движение е последвал удар между двете МПС, който за лек автомобил „Мини” е бил страничен – в предната част на предната лява врата. Той е довел до напускането на двете МПС на пътната лента, водеща към гр. Варна и преустановяването на движението им в затревената площ.

На база експертните заключения в образуваното по случая ДП № 324/2020 г. на РУ на МВР –гр. Аксаково, което впоследствие е било прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК, ищецът сочи, че ако автомобилът „Форд Фокус” не е бил предприел неправомерно навлизане в насрещната пътна лента, която е била ограничена от неговата такава с непрекъсната линия, то двете МПС са щели да се разминат.

Ищецът твърди, че в резултат на произшествието е получил множество травматични увреждания, подробно описани в исковата молба, което е наложило приемането му по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна”, гр. Варна. Въпреки изминалия период от две години след ПТП, ищецът сочи, че все още не е бил възстановен от травмите и през 2022 г. изцяло е била сменена лявата му тазобедрена става. В резултат на уврежданията и поставените вътреставни протези излага, че са настъпили други увреждания, като с Експертно решение на ТЕЛК № 92188/30.11.2022 г. му е била призната трайна неработоспособност от 99% с чужда помощ. Твърди се, че и към момента на депозиране на исковата молба състоянието му не се е подобрило и продължава да бъде изправен пред болки 3 в областите на уврежданията, постоянна необходимост от чужда помощ, вкл. и за да се обслужва, довели до коренна промяна в ежедневието му, затваряне в самия него, неспокоен сън, съпроводен с кошмари, страх от превозни средства, тревожност, потиснатост, липса на апетит, непълноценност.

Твърди се, че към момента на ПТП за автомобил „Форд Фокус” е била налице валидна застраховка, сключена с ответното чуждестранно дружество, представлявано от кореспондента си в България -„Авус България – регулиране на щети” ЕООД. Ищецът сочи и че е предявил към ответника извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, чрез неговия кореспондент в България, като до изтичане на законоустановения срок, не е бил уведомен за определянето на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска и акцесорната претенция за законна лихва, като недоказани по основание и размер и отправя искане за цялостното им отхвърляне. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП, като се сочи, че при ясно време, отлична видимост и суха настилка, със скорост от 90 км/ч. водачът на лек автомобил „Форд Фокус” е пътувал от гр. Варна към к. к. „А.”, движейки се по околовръстния път, през село Осеново, в посока с. Генерал Кантарджиево. В момента, в който застрахованият автомобил, управляван по главния път, биващ такъв с предимство, е достигнал кръстовището за с.

Осеново, от с. Осеново към главния път се е движил ищецът със своя автомобил. Твърди се обаче, че именно той не е спрял на възприетия от него знак Б2 „Стоп”, отнел е предимството на застрахованото превозно средство вследствие на което ищцовият такъв е бил блъснат в страничната му лява част от „Форд Фокус”. В резултат на съприкосновението и двата автомобила са преустановили движението си в затревената площ вляво на платното за движение. Изтъква се, че ударът е настъпил в опасната зона „Форд Фокус”, като макар водачът му да е сторил всичко възможно, не е успял да го предотврати. Ответникът счита, че ищецът е могъл да избегне удара, с оглед по-малката му опасна зона, сравнена с по-голямото изминато разстояние.

С оглед така изложеното, ответникът счита, че причина за настъпването на ПТП е било поведението на ищеца и доколкото липсват два от елементите на непозволеното увреждане относно деянието на водача на застрахования автомобил – вина и противоправност на деянието, то функционалната му отговорност не може да бъде ангажирана.

Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените вреди.

В евентуалност се прави възражение за съпричиняване от ищеца на ПТП и вредоносния резултат, поради отнемането на предимството на лек автомобил „Форд Фокус” чрез маневра „завой наляво” и поради непоставянето на обезопасителен колан.

Касателно претенцията за законна лихва се пояснява, че въпреки отправената от ответника до ищеца покана за представяне на доказателства за 4 виновното поведение на водача на застрахования автомобил и причинно следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, това не е било сторено.

Оспорва се и началният момент на дължимост на лихвата.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът приема за безспорен между страните и ненуждаещо се от доказване следния факт: наличието към 05.10.2020 г. на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество относно лек автомобил „Форд Фокус”, рег. № ******.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че: на 05.10.2020 г. е настъпило ПТП с посочения от него механизъм; са му били причинени посочените в исковата молба травматични увреждания е понесъл неимуществени вреди, продължили и към датата на депозиране на исковата молба, изразяващи се в изпитвани болки и страдания, битово хигиенни неудобства, промяна в ежедневието; и преживяна психическа травма от ПТП; неимуществените вреди са в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП, настъпило по вина на Ф. О.Х.; между ответника и виновния водач е бил налице валиден договор за застраховка със срок на действие, покриващ датата на ПТП; отправянето към ответника на извънсъдебна застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, предмет на настоящото производство и датата на получаването й от него;

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи отговорността му, включително и тези за: твърдения от него механизъм на настъпване на процесното ПТП; наличие на съпричиняване на ПТП и вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в незаконосъобразното извършване на маневра „завой наляво” и непоставянето на обезопасителен колан; отправянето на покана до ищеца за предоставянето на относими към извънсъдебната му претенция документи;

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за съществуването на писмо от 25.07.2024 г. на „Авус България – регулиране на щети” ЕООД.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът намира, че не са налице други факти, за които страните не сочат доказателства.

На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.