Решение № 70 от 02.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20228002104628 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на А.-М. К. И.,предсатвлявана от адв. В. И. от АКМонтана срещу решение №229 от 03.08.2022г .по в.гр.д. № 133/2022г. на Окръжен съдМонтана. Въззивният съд е ревизирал с отмяна решение №12 от 21.01.2022г по гр.д№1568/2021г. на РС-Лом относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. Г. ,режимът на лични контакти и издръжката по искове на основание чл. 127,ал.2 и чл.143 СК. По предявените насрещни претенции по чл.127, ал.2 от СК въззивният съд е уважил иска на бащата Д. А. Г.,местоживеенето е определено при него,при определен режим на лични контакти с майката-сега касатор,като е определена и дължимата издръжка в размер на 180 лева, считано от влизане на решението в сила .

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон,в нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост.Оспорват се изтъкнатите в решението на въззивния съд основания като отглеждащ родител да бъде предпочетен бащата, Въззивният съд е изтъкнал „дребни на пръв поглед събития”,довели до извод,че майката среща по- големи трудности при отглеждането на детето, като не са обсъдени от въззивния съд поотделно и в съвкупност събраните доказателства ,което е довело до противоречие с ППВС №1/12.11.1974гВъзприемането на по-добри битови условия при бащата не отговаря на 1 обективната действителност и фактическата установеност по делото,като според приетите социални доклади и двамата родители са осигурили подходящи условия .Представена е писмена защита от адв В. И. ,в която се изтъкват предимствата в позицията на майката да не напада другия родител ,за диалог и споделяне на отговорностите и зачитане на емоционалната връзка с детето ,докато позицията на бащата е била да очерня майката ,тактика изиграла роля при вземането на решението,а това е недопустимо и не е в интерес на детето.В решението е придадено значение на заинтересовани и противоречиви свидетелски показания Изтъква се ,че след постановяване на въззивното решение Отдел закрила на детето ДСП-Л. е сигнализиран от майката за проблими при осъществяването на личните контакти,за съмнение за насилие над детето,като е отворена мярка за закрила по чл 23 ЗЗакрД Нарушена е преценка на съда по критериите , изразени в ППВС №1/12.11.1974г и интереса на детето.Изтъква се ,че К. тепърва ще има нужда от майка до себе си и майката ,предвид професията си ,винаги ще може да подреди ангажиментите в работата с оглед необходимото време за детето.

В отговор,доразвит с представяне на писмена защита от пъномощника адв.Кр.Б. от АК Монтана , касационната жалба се оспорва. Бащата Д. А. Г. обръща внимание,че преди завеждане на иска,от м.октомври 2019г.като и по време на процеса - в режим на определените от първоинстанционния съд привременни мерки, грижите по отглеждане на детето полага той,доказал е с поведението си правилен подход към детето в преките грижи за неговмото израстване и възпитание в подкрепяща среда ,в интерес на детето е да остане да живее при бащата, който е подпомаган от своето семейство Бабата и дядото на детето имат активна и положителна роля в отглеждането и възпитанието му, докато майката няма на кого друг да разчита и няма на кого да го остави когато е ангажира с работа,както сама е признавала.След раздялата между двамата,майката оставя детето на грижите на бащата, вземала го е за кратко време,епизодично,не-повече от два дни през седмицата,без да е била препятствана.Не е съгласен с тезата на майката,че тази ситуация може да се раглежда като разбирателство за споделено родителство. Бащата изтъква,че по най-важния критерии, грижата на родителя към детето, има превъзходство,проявява по-голям родителски капацитет и се позовава на негативни прояви на майката,които счита показателни за нисък морал и липсата на възпитателски качества.Коментират се изразените становища на двамата родители от момента на определяне на привременните мерки ,до изслшването им в последното проведено пред настоящата инстанция съдебно заседание и данните от приложения актуален социален доклад на ДСП-Л.,Майката не проявява висок родителски капацитет, като подава сигнали до социалните служби и институциите въз основа на неверни твърдения .

С определение №2116 от 12.07.2023г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за критериите,които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца,по който въпрос е налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974г.,според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата и родителските права да бъдат възложени на този родител,който е по-способен да полага 2 адекватни грижи с оглед възрастта, пола и степента на развитието на децата,включително за тяхното възпитание и изграждане като личности .

По изведения въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане,Върховен касационен съд приема следното :

Постановление №1 от 12.11.1974г.на Пленума на ВС обобщава и насочва практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите,като дава указанието упражняване на родителски права и мерките да бъдат определени след задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства.Тази съотносимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии,които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на съпоставимите факти.Част от критериите, от които се ръководи съдът са вече нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59,ал.4 СК,като изброяването е примерно.Установено в практиката на Върховен касационен съд остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост с оглед най-добрият интерес на детето ,който се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права. Именно за да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества на родителите – тяхното наличие и конкретното им проявление, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, моралния облик,начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, неговата зрялост, изразената му готовност да живее с детето не само като желание и заявление,но и като реално проявление,обощено определяна като родителски капацитет.От значение са пола, възрастта, здравословното състояние на детето с оглед неговите нужди,създадената привързаност към значимите за него възрастни, от значение е разполага ли родителят с помощта на трети близки за детето лица,на които при нужда може да разчита.Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по - способен да полага грижи както за бита, така и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности,като при деца в ранна възраст родителския капацитет се проявява в полагане на грижи за отглеждане на детето в подходяща среда,създадената емоциона връзка и чувство за сигурност,с позитивно участие във формиране личността на детето. При критериите комплексно се съобразяват всички предпоставки за отглеждане и възпитание.Проявената готовност да се отглеждат и възпитават децата не само декларативно,но и като поведение,е указание за степента на загриженост за тях ППВС №1/12.11.1974г.задължава съдилищата да изясняват действителните отношения относно децата.Показател за осъзнаване и поемане на съответните отговорности като съдържание на родителския дълг са реално полаганите конкретни грижи в най-добър интерес на детето,което не изключва осъществяването им при подпомагане от възходящи най-близки роднини от обкръжението на родителя. Подпомагането също е значим показател при коплексната оценка,като водеща остава личната ангажираност,капацитет и способност на родителя да полага основните грижи по отглеждане и възпитание на детето в подходяща за него среда.

3

Съобразно така дадения отговор на поставения въпрос,подадената касационна жалба е частично основателна.

С обжалванвото понастоящем въззивно решение е разрешен спор между Д. А. Г. и А.-М. К. И.,двамата живущи в [населено място] ,като родители на малолетното дете К., [дата на раждане] г,относно упражняването на родителските права,режимът на лични контакти и издръжката по искове на основание чл. 127,ал.2 СК.По делото е установено,че страните са живели на семейни начала за период от м.май 2016г до м.октомври 2019г в жилище, нах. се в [населено място] собственост на майката на Д. Г.,Г. И.. ,което след раздялата между двамата А.-М. напуснала ,като се преместила в друго жилище в същия град ,собстевност на нейния брат, който живее и работи в [населено място]. Детето ,тогава на три годишна възраст ,останало при бащата Д. Г., където активна помощ при отглеждането му оказвала неговата майка Г., тъй като и двамата родители работели. Бащата живее в друго самостоятелно жилище ,находящо се в същата сграда. За този преиод майката не е била ограничавана да вижда и взема детето когато поиска и когато може, по уговорка с другия родител,но последната нямала възможност и готовност да отглежда детето сама,тъй като в своето обкръжение нямала близки роднини и не можела да разчита на друга помощ,освен оказваната от бащата и неговата майка,същевременно от 2018г открила фризьорски салон и като собственик на фирма„Каталея 16”била така ангажирана с клиенти,че в някои дни се налагало през седмицата да работи до късно вечерта, също така отваряла фризьорския си салон и трайно поемала клиенти и през почивните дни. Особено натоварени за нея били летните месеци на 2021г ,когато се стигнало до положение ,при което не е вземала и виждала детето повече от месец. Твърдението на бащата е ,че поначало след раздялата им майката вземала при себе си детето епизодично и не го обгрижвала достатъчно. Затова на 26.07.2021г Д. Г. е предявил иска родителските права да се предоставят на него,да се определи издръжка и да се вземат привременни мерки от съда , като родителските права се упражняват от него и се опредеи режим на лични отношения с майката.По образуваното дело районният съд е насрочил и провел заседание на 04.08.2021г, на което е изслушал двамата родители,приел е изготвения от Дирекция СП [населено място] социален доклад и е определил привреченни мерки, които се прилагат и понастощем.От становищата на страните в производството по чл.127, ал.3 СК така стеклите се след раздялата на родителите обстоятелства, засягащи детето , се изясняват в основни линии безспорно Спорна е оценка на двете страни за това постигната ли е била предварителна съгласуваност и разбирателство по отношение на установеното фактическо положение.Според майката , по- продължително време не е виждала и вземала К. през карантинния период, наложен извънредно заради ковид-мерките,през което време и двамата родители работели и най-добре е било да го отглежда бабата.Изтъква,че ,от сутринта, до 10ч. вечерта е на работа,случва се да работи извънредно, в събота и неделя.Въпреки това майката И. е възразила за необходимостта да се прибягва до привременни мерки, настоявала е,че има устно постигнато с бащата разбирателство да си поделят времето,така и родителството до този момент. Изтъкнала е ,че и двамата са купували дрехи и играчки на детето и са се съобразявали с неговото желание при кого да бъде. Според бащата, трайно е 4 установено положение, при което той с помощта на своята майка полага непосредтвените грижи за отглеждането на детето, след като майката е заявила ,че не е в състояние да ги поеме сама.Осигурява и издръжката .Нуждите от грижи са ежедневни и постоянни,те са поети изцяло и основно от бащата,затова майката да има роля в един режим на виждане,по преценка на съда и разширан,а не да продължава по този начин. Социалният работник,изготвил доклада по случая е обърнал внимание на обстоятелството ,че детето още не осъзнава и не възприема обгрижващите го родители като разделени. Свикнало е повече с баба и тати ,защото повечето време е при тях.Жилищата им са съседни .Привързано е и към майката.В определянето на привременните мерки съдът,като е изслушал и преценил съображенията за трудова заетост , се е съобразил с рамката предложена от майката за режим на контакти с нея , като всяка седмица от понеделник 8.00ч до сряда, 18.00ч включително да взема детето с преспиване както и да го взема последната събота и неделя от месеца , както и за 20 дни през лятото. Родителските права е предоставил за упражняване временно на бащата , определил е майката да плаща месечна издръжка от 180 лв. В процеса майката е предявила под формата на възражение искане по чл. 127, ал.2 СК родителските права да се възложат на нея,което първоинстанционният съд е уважил с решението .Изяснява се ,че привременният режим се спазва , не са настъпили обстоятелства ,които да наложат промяна ,искания от страна на родителите в тази накока не повдигани.Изслушани са били две групи свидетели.Според показанията на доведените от майката свидетели , ситуацията с отстъпеното й за ползване жилище следва да се се оцени като сигурна възможност за дом , на този етап Детето изразява силна радост и прегръща майката , когато тя го взема от детстка градина,тя се грижи добре за него и го облича подходящо според сезона , купува му и дрехи.Според свидетелите , изслушани по искане на бащата ,бабата се грижела за детето от самото му раждане ,след раздялата майката не го вземала и виждала често,а понастоящем,в условията на привременния режим го вземала , но не се грижела добре за него. Карала го да се къпе само , оставяла го нощем само в стаята на тъмно ,наказвала го , води го на детска градина с отеснели дрехи.Изяснява се ,че през определения привременно режим бабата на детето по бащина линия Г. И. е продължила активно да оказва помощ. Детето е посещавало детска градина ,като бащата , бабата и дядото са се редували да го водят и вземат,в зависимост от ангажиментите си .Като свидетел е изслушана Цв.П. , учител в детската градина,която детето посещава .Тя свидетелства за положителното отношение на бащата и бабата към изискванията и нуждите на детето,имала е забележки към майката Изтъква като проблем,че е имало случаи ,в които въпреки че е предупредена предния ден,че детето се разболява ,майката го води отново на следващия ден с кашлица и хрема.Имало е случаи ,в които го е водила и неподходящо облечено.В решението първостепенният съд е приел за установен паритет при родителския капацитет на двамата родители, както и че и двамата са отглеждали детето. Докато е при майката тя го отглежда сама,а докато е при бащата има тенденция нейната фигура да бъде заместена от бабата по бащита линия,което не е в интерес на детето, затова и предвид петгодишната възраст на К.,в решението на РС-Лом е предпочетена майката.